Астрономи разкриха мистерията в поведението на особен вид звезди, наречени екстремни звезди в хоризонталния клон, които променят яркостта си по неизвестна досега причина. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Astronomy.
Хоризонталният клон е етапът в звездна еволюция, който следва етапа на червените гиганти. Тези звезди получават енергията си благодарение на термоядреното изгаряне на хелий в ядрото, а във външната обвивка останалият водород се превръща в хелий. Една звезда, която се движи в хоризонталния клон, претърпява значителни структурни промени, което води до загуба на яркост и повишаване на повърхностната температура. Крайните звезди на хоризонталния клон имат маса наполовина на тази на Слънцето, но са 4-5 пъти по-ярки, а техният жизнен цикъл е по-кратък от този на обикновените звезди от основната последователност.
Една от загадките, свързани с тези необичайни звезди, е, че въпреки че обикновено не са единични, те често са оставени сами в кълбовидни клъстери. В същото време много такива обекти редовно променят яркостта си в периоди от няколко дни до няколко седмици.
Изследователите проведоха дългосрочни наблюдения, използвайки ESO телескопи за звезди от този тип в три различни кълбовидни клъстери. Оказва се, че пулсациите са причинени от гигантски петна, заели една четвърт от повърхността на звездата и причинени от магнитни полета. Докато звездата се върти, петното се появява и изчезва, което води до промени в яркостта. За разлика от подобни структури на Слънцето, тези петна са по-горещи от околната среда и се запазват в продължение на десетилетия. Изблиците, които също се генерират от магнитни полета, са 10 милиона пъти по-мощни от тези на Слънцето.
Учените предполагат, че същите механизми могат да стоят в основата на промените в яркостта на всички горещи звезди, включително както бели джуджета, така и крайни звезди от хоризонталния клон.
