Съперничеството между САЩ и Китай също оказва натиск върху ЕС. Брюксел трябва да се осмели на повече дипломация – и в същото време да отстоява европейските ценности.
Пандемията на коронавируса е много повече от заплаха за здравето, работните места, икономиката. През последните няколко месеца стана ясно, че вирусът също ще промени геополитическия ред – и, изглежда, не към по-добро. Международното сътрудничество би било по-важно от всякога в момента. Но се случва точно обратното. Възниква нов световен безпорядък.
За това главно е отговорен Доналд Тръмп. Американският президент се провали в кризата с пандемията. Сега иска да се откъсне от това и да използва единствения политически метод, който наистина владее. Той търси изкупителни жертви.
Тръмп обвинява Китай и Световната здравна организация (СЗО) за отговорността за кризата с вируса. Той вижда Антифа като движещата сила зад бурните размирици, които в момента разтърсват САЩ.
Както винаги, Тръмп не представя доказателства за тези твърдения. За него е важно само неговите последователи да останат на негова страна, така че той да бъде преизбран през ноември. Може би дори ще успее. Във всеки случай това не може да бъде изключено. Защото неговият претендент Джо Байдън не е силен противник.
Тръмп, за съжаление, сега се показва отново, има прост светоглед. Липсва му смирение и чувство за отговорност – качества, които спешно биха били необходими за поста на американския президент. Но като повечето популисти, той знае как да се постави на сцената и това му помогна да спечели изборите през 2016 година.
Историята със срещата на Г7 не е нищо повече от постановка. През последните три години и половина Тръмп никога не е проявявал прекомерен интерес към многостранните срещи. Това, че сега иска да разшири групата, за да включи Русия, Южна Корея, Индия и Австралия, е прозрачна маневра. Тръмп иска да се стилизира като изпълнител пред домашната публика.
Хубаво е, че поне германският канцлер не се хвана на въдицата. Има Г7, има Г20, има и ООН. Това са места, на които Тръмп вече би могъл да изиграе конструктивна роля. Ако искаше. Но той не иска.
Оттеглянето от Парижкото споразумение за климата, прекратяването на ядрената сделка с Иран и прекратяването на сътрудничеството със СЗО са доказателство за това. Тръмп е точно некомпетентният политик, от който светът наистина не се нуждае от вирусна криза.
Но би било твърде лесно да обвиняваме само него за новия световен безпорядък. Ръководството в Пекин също дава своя разрушителен принос. Фактът, че Китай иска да спре демократичното движение в специалната административна зона в Хонконг, не оставя място за оптимизъм. Китайското правителство се интересува от международно сътрудничество само ако то обслужва националните интереси.
Примерът с Хонконг показва, че интересът на Пекин да спазва международното право е ограничен. Примерът на Европейския съюз показва, че Китай се опитва да обвърже държавите със значителни усилия. Китайската „дипломация на маските “ в началото на кризата в Корона и проектът „Нов път на коприната“ във всеки случай доведоха до разцепление в Европа. А сега съществува и опасението, че Китай може да продължи да пазарува в Европа и да придобие проблемни компании.
Германия ще поеме председателството на Съвета на ЕС след един месец. В следващите шест месеца федералното правителство ще трябва да се справи преди всичко с предефинирането на ролята на Европа в света. Как ЕС ще се справи с нарастващото напрежение между САЩ и Китай? Къде ще се позиционира?
От години развитието показва, но коронната криза го ускори. САЩ се оттеглят от световната сцена. Претенцията на Китай за власт нараства. Европейците са заседнали между двата полюса.
Сега Европа започва геополитическа разходка. Следващите месеци ще покажат дали новият безпорядък ще е постоянен. Диалогът с Китай трябва да се засили. Европа обаче не трябва да създава впечатление, че толерира авторитарната политика на Пекин. В същото време ЕС ще трябва да постави повече дистанция между себе си и стария си съюзник САЩ. Това ще важи още повече, ако Тръмп бъде преизбран през ноември./БГНЕС
…………
Дамир Фрас, в. „Франкфуртер Рундшау“.
