Адвокат Владимир Владимиров, представител и пълномощник на наследниците и близките на загиналите при потъването на кораба „Илинден”, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Водещ: На 5 септември 2009 година корабчето „Илинден“ превозва към манастира „Св. Наум“ 50 български туристи. На 200 м от брега то потъва в Охридското езеро, при което 15 наши сънародници се удавят. През годините обаче продължават до ден-днешен делата по трагичния инцидент. В понеделник, на 1 юни в Първо отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд в Съдебната палата се състоя решаващо последно заседание по делото. То е свързано с отговорността на служителите на “Германише Лойд“, които неправомерно са сертифицирали негодния и опасен за плаване кораб, построен между другото през 1923-1924 година като военен катер. И се допуснали неговото плаване като пътнически кораб, което на практика води до гибелта на нашите сънародници. Наш гост е адвокат Владимир Владимиров, представител и пълномощник на наследниците и близките на загиналите при потъването на кораба „Илинден”. Адвокат Владимиров, как завърши делото?
Владимир Владимиров: Делото завърши в едно заседание пред Върховния съд, което имаше за задача да провери работата на първите две инстанции и преди всичко при управление на доказателства. Аз лично вярвам, че решението на Върховния съд, независимо от проверката по линия на експертните заключения, ще потвърди решението на първата инстанция.
Водещ: Защо се търси отговорност от германското дружество “Германише Лойд“?
Владимир Владимиров: На този въпрос има три отговора, които са напълно съвпадащи. Първият е за това, защото в наказателно-правен аспект вината и отговорността на това дружество е доказана с македонската присъда на съда в Охрид, която е минала през три инстанции. Тоест, въпросът за това дали служителите на “Германише Лойд“ е трябвало въобще да допуснат кораба до плавене, можем да считаме за решение. Тази присъда е зачетена от българските съдилища, тя е основанието за гледането на делото за обезщетение. Тази присъда може да се счита като едно от всичките доказателства, приложени към делото. На второ място това е въпросът, свързан с обстоятелството, че този кораб по принцип е бил недопустим да плава и не му е трябвало да бъде издаден никакъв сертификат за годност за плаване. Много, много просто – през 1923 година, а именно годината, когато от този свят си отива Стамболийски, когато си отива Ленин, когато умира Димитър Благоев, въобще все такива исторически събития…
Вижте цялото интервю във ФОКУС
