Предстои пореден одит на Морско училище от японското министерство на транспорта през тази есен
– С новия център за спасяване на море покривате ли всички изисквания на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW )?
– Нашето обучение вече отговаря на всички изисквания на конвенцията. В случая новото е, че то ще се провежда в изключително модерна среда, тоест говорим за качествено ново надграждане. Сами разбирате, учебният ни кораб беше много стар с не толкова добри битови условия, докато тук всичко става при съвременни във всяко отношение условия.
– Значи упорито ще държите да запазите завоюваното второ място в световната класация на морските университети?
– Второто ни място е много амбициозно. Убеден съм, че с всяка следваща година там конкуренцията ще нараства. В Морско училище сме си говорили, дали наистина и до колко успяхме да се похвалим и да капитализираме това второ място? Струва ми се, че още не сме извлекли пълния дивидент от това престижно място в световната класация. Може би тук си казва думата и националната ни психология, защото още в момента, когато дойде новината, в нас се обади един вътрешен глас: А това не е ли много задължаващо?! Защото не върви едната година да си втори, а на следващата да станеш седми – осми или да си извън десятката. Наистина е много задължаващо!
– Някои това ги амбицира да стават още по-добри…
– Точно това се получи при нас. В момента попълваме данните, които трябва да изпратим на японското министерство на транспорта и през есента ни предстои пореден одит от тяхна страна. И сега като го правим, виждаме какъв голям ръст имаме в сравнение с това, което сме пoдали, като информация през годините от предния одит, който беше преди шест години. Става дума за актуализираните учебни планове, за натрупания опит и т.н. Сега малко повече ще наблегнем и ще дадем акцент на технологията на обучението. Защото в един дълъг период бяхме се съсредоточили върху материалната страна на въпроса, как да създадем модерна материална база. В този процес изведнъж се оказва, че тази нова модерна материална база изисква и нова технология на обучението. И сега преразглеждаме класическите постановки на обучението. Например, като твърдото разписание, което налага ежеседмичен стандарт с точно определени дни за упражнения, лекции. Последните две години минаваме към нова технология- на модулни форми на обучение. При тях една дисциплина не се изучава, разнесена примерно на 60 часа през семестър или два семестъра, а се концентрира в рамките на ускорено усвояване, за да приключи за две – три седмици. Завършва с изпит и по аналогичен модел се преминава към следващата. Това е по- удачно за нашите обучаеми от позиция на изискването за поддържането на логическа връзка между теория и практически занятия.
-Какъв е резултатът?
-Този модел се оказва доста печеливш. И сега сме в преходен период, където вече пипаме и технологията на обучението. Започнахме да ставаме по-чувствителни към новите тенденции. Докато преди какво се правеше? За нещо, като се зароди като тенденция, първо правехме едногодишна подготовка. Тя завършваше с мащабна конференция и след това като видим излезлите изводи можехме да го вкараме в практиката. Прекалено теоретизиране върху неща, които текат по подразбиране. Сега нещата започват да стават много по-динамично. Реакцията ни е практически мигновена.
Спомням си реакцията, свързана с комплекта тъй наречени меки умения за нашите обучаеми. Както при нас, така и в цялата международна асоциация на морските университети се отчита, че силния акцент върху инженерната подготовка излиза малко в ущърб на такива социални умения като лидерство, поддържането на подходяща организационна култура за мястото, което ще заемат бъдещите ни кадри. Нещо, което се оказва много важно.
Горд съм с бързото ни преориентиране в обстановката. Когато усетихме тези тенденции в работните групи на Международната асоциация на морските университети, реагирахме веднага. И въведохме дисциплината Организационно поведение, която е точно в моделния курс по конвенцията STCW на Международната морска организация. Сега правим втора стъпка – ще помислим по-задълбочено върху подготовката в това направление. В този ред решихме да направим и още нещо – тази подготовка да се дава паралелно с обучението по инженерните дисциплини. Защото се оказва, че голяма част от тези умения нашите обучаеми могат да придобият в ежедневното общуване с преподавателите. Сега идва и въпросите: А даваме ли им адекватните преподаватели? Те, на какво ги учат? На това, което трябва да знаят, като формули, като процедури, но дали в процеса на обучение вкарват и малко възпитание?
Обмисляме това да го направим като леко пилотно начинание. Всъщност припомняме си нещо забравено старо, когато един курсист освен обучение получаваше и възпитание. И сега е дневен ред да върнем отново малко и от възпитанието. В тази връзка ще подготвим нашите преподаватели, за да могат в ежедневното си общуване, още обучението по дисциплината в малката работна група да дават и практически занятия по лидерска подготовка. Правим го с презумпцията, че за динамиката на професията в наши дни е много важно хората да се учат и на работното си място. Тоест нашият възпитаник да придобие уменията да се учи и после от своята позиция. И старшият помощник капитан или втори механик сам да обучава практикантите с вече придобитите си педагогически умения. Общо взето стремим се да не изоставаме по направленията и това най-добре се вижда отстрани.
-Какво показва вътрешната оценка, която си правите?
– За нас една такава оценка са кадрите. Тази година отново се потвърждава тенденцията, че Морско училище ще завърши успешно приемната си кампания. На практика вече се ориентираме към нейното приключване, преди другите университети да са я започнали. Нашите кандидати на ранно записване запълниха свободните места, сега за класирането им само очакваме да минат успешно зрелостните си изпити.
– Залагате ли ръст и на чуждестранния прием?
– Чуждестранните студенти са около 20 на сто от общия брой на обучаемите при нас. В момента е малко трудно да дам точна прогноза, защото не знам още как ще реагира пазара на обучение на конкретната ситуация в различните страни. Ако пандемията не беше настъпила, определено щяхме да повишим броя на чуждестранните ни студенти. Такава беше индикацията по броя на контактите и обръщения към нас до към февруари, но на следващия месец ни изненада пандемията. И сега има обръщения към нас, ние сме готови за техния прием. Включително сме изпратили обръщения към партньорите, които ни изпращам чуждестранни студенти, също и към нашите студенти, защото се оказва, че те на практика те са голям агент за набиране на кадри за Морско училище. По техния пример техни приятели, съседи, съученици се насочват към нас. Ние сме се подготвили да ги посрещнем.
И тук ще кажа още нещо интересно. Имаме готовност за цялата следваща година да минем към дистанционно обучение. Направили сме модифицирани учебни планове, което е много важно за чуждестранните студенти и вече сме подготвени за една година дистанционно обучение, ако, не дай си Боже! – нещата отново се влошат, каквито прогнози има за есента и зимата.
Включително, не крием, че сме в процес на започване на есенния семестър от програмата за следваща учебна 2020 – 2021 год. Защото шипингът понесе сериозен удар и голяма част от нашите обучаеми сега не могат да отидат на практика. И за да не загубят лятото си, ще запазим този „прозорец” за времето, когато нещата се оправят. Например, третокурсниците за корабоводители, механици започват изтегления есенен семестър през тази седмица, като се започне с присъствените занятия (ако ситуацията пандемията се влоши имаме готовност веднага да продължат на дистанционно обучение). И така да вървим напред без някакви сътресения в обучението. Не се сещам друг университет у нас да е направил това.
– В други развити страни като Великобритания дистанционното обучение отдавна е факт ?
– Да. България си понесе удара, че не направи такова нещо досега. При нас продължава да има някакво високомерно отношение към дистанционното обучение. Че видиш ли, там липсва визуалния контакт, че то не поощрява социалните умения в необходимата степен и ред други. И сега изведнъж се оказва, че съвсем не е така. Наблюдавам го на различни части в Морско училище. Когато започнахме да въвеждаме дистанционното обучение, това стана бързо и без сътресения в нашите катедри, които традиционно го прилагаха като допълнение на редовните им занимания. Например, специалността „Информационни и комуникационни технологии”. Изненадващо за нас беше, че там където очаквахме да има голям проблем (при класическите инженерни специалности), се оказаха изключително позитивно настроени към новия за тях тип обучение. Излезе, че само ние, преподавателите сме били недоверчивите. Смятали сме, че каменната епоха ще свърши, когато свършат камъните. А ето, че каменната ера може да свърши и без да свършват камъните и веднага да минем към новите модели на обучение.
Сега тези специалности, които са повече бизнес ориентирани, заявяват висока готовност, ако следващата година нещата не се подобрят да преминат изцяло към дистанционно обучение. И в тази връзка поставяме началото на летен семинар, посветен на обучението на преподавателите за прилагането на модерните форми на обучение. Защото се оказва, че неща, които смятахме да даваме с нашето физическо присъствие, като преподаватели (примерно социалното общуване), в много добра степен може да се възпитава и във виртуална среда. Просто не сме знаели как да го правим. Сега правим първия методически сбор и ще набележим едно училище на учителите, което ще бъде доброволно с няколко курса. И така обръщаме нещата, които в морската сфера до вчера смятахме, че стоят все още далеко от нас.
Вижте още:
