Днес контраадмирал от резерва Румен Попов навършва 80 години и сигурно не е случайно, че само преди десетина дни книгата му „Случки и размисли” видя бял свят в Дома на СОСЗР във Варна. Кръглите годишнини, особено в по-високия регистър, са подходящ повод човек да огледа изминатия път, да изповяда своите въжделения, разочарования и прозрения. Много го правят, единици обаче имат куража и дарбата да ги превърнат в писмено послание.
Посланието на адмирала бе представено пред неговите колеги, съвипускници и приятели от редактора на книгата – варненския журналист и писател Тихомир Йорданов. Той се похвали, че също като по-голямата част от аудиторията е офицер от резерва и неочаквано разгърна една страница от собствения си творчески живот. В началото на 60-те години на миналия век, позован на мобилизационен сбор във ВМС, попада в Дивизион подводници, излиза на плаване С-42, запознава се и активно общува с нейния млад командир капитан-лейтенант Румен Попов, с когото се сприятеляват. След „онова” единствено плаване журналистът написва първата си белетристична книга – новелата „Екипажът на 62”, родоначалник на последвалата го сериозна творческа продукция.
По флотските канони подводничарят тръгва нагоре по стъпалата на службата, за да я завърши като контраадмирал. Дотогава обаче има дълга предистория и 37 години под офицерски пагон. Румен Попов е роден на 28 март 1932 г. в Пловдив, на 16 години постъпва в кадетския, а след това завършва и висшия курс на Морското училище като отличник на випуска. Следва обучение по подводно плаване в Одеса и 9-годишна служба в българския подводен флот на два проекта подводници до командир на С-42 в периода 1960 – 1963 г. След 4-годишна Военноморска академия в Ленинград (сега Санкт Петербург), Русия, която завършва със златен медал, се зареждат щабни длъжности – оператор, началник на Оперативния отдел и заместник-началник на Щаба на флота, заместник-началник на Оперативно управление в ГЩ на БА. Началник на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” е 8 години – от октомври 1982 до август 1990 г., когато преминава в резерва. През 1983 г. получава звание контраадмирал. Днес той е почетен член на Съюза на подводничарите в Република България (СПРБ).
[oqeygallery id=25]
Но да се върнем на представянето на „Случки и размисли”. Освен от Тихомир Йорданов, книгата и авторът й получиха комплименти и от председателя на УС на СПРБ капитан І ранг о.р. Станко Станков, от преподавателя в Морското училище капитан І ранг о.р. професор д.пс.н. Илия Пеев и от подполковник о.р. Недю Монев – председател на Творческия клуб към СОСЗР – Варна, в който отскоро членува и адмиралът. Есенцията на неговото изказване бе скромна и проста – имам причини да изкажа своята истина, честно написах, каквото написах, ще ме съдят читателите.
На техния „съд” са 36 къса от една мозайка в 2 условни части – военна (20 документални разказа, да ги наречем по заглавието „случки”) и гражданска (16 филипики, втората част на заглавието – „размисли” по важни за обществото актуални проблеми), разположени в половин вековен времеви обхват. Точно половината от „случките” касаят службата на автора на подводниците, другата половина – общо ГЩ на БА и Морското училище, по една – академията и Щаба на флота. Главен герой, пряко или косвено, е авторът, „второстепенните” са много – от матроса, през ротния, колегите, до адмирала(ите). За каквото и да иде реч – честна, мъжка, флотска – между редовете дори неизкушеният от ВМС-проблематиката ще усети главното послание – контраадмирал о.р. Румен Попов се гордее с професионалния си път, смята, че достойната служба на родината, независимо от превратностите на времето, е задължителен атрибут на морското братство.
Отстояваните в първата част собствени морални позиции дават право на автора по нататък да плава в книгата в „сложни условия”. Широката интелектуална основа, умело привличаната и адаптирана чужда мъдрост, житейският опит и психологическият усет се трансформират в собствена философия. Малко непривично за военен, тя нагазва в геополитиката, историята, икономиката, обществените ценности. Тя разсъждава, обяснява, обвинява, предупреждава – с една дума пронизва – категории като злоба, ренегатство, предателство, алчност, захваща се с важни проблеми – бъдещето на страната, морската й политика, българските неутралитети, социалната селекция и др. Контраадмирал о.р. Румен Попов направи по-трудното – изложи позиции. Читателите имат по-лесната задача – да проверят дали неговите позиции съвпадат с техните. Всъщност, точно тази задача само изглежда лесна…
Maritime.bg, Валентин Димитров, снимки на автора и архив
Maritime.bg – Арт Вълна
