Морето „поглъща” най-красивото ни крайбрежие

За спешни мерки за защита на нашето Северно Черноморие, което започва да губи контакт с морската среда, алармират океанолози

Стефан Денков

Само с осъзната визия за предприемане на спешни интердисциплинарни – екологични и бизнес-мерки за защита на северното (добруджанско) крайбрежие ще бъде спасена тази най- красива част от нашето Черноморие. В противен случай скоро щетите ще се окажат непоправими. Това алармират в специален доклад на БАН изявеният океанолог, специалист по морска геоморфология във Варна проф. д-р Димитър Пърличев и неговият по-млад колега от Института по океанология, доц. д-р Орлин Димитров.

Проф. Димитър Пърличев

Ситуацията е изключително сериозна, което налага час по-скоро да се промени отношението на институциите към тлеещите от години проблеми, за да бъдат предотвратени настъпващите безвъзвратни загуби, заяви пред Maritime.bg проф. Пърличев. Тяхното решаване трябва да става като едно цяло с прилагането на иновативни мерки. Защото съдбата на добруджанското крайбрежие е тясно свързана и с рационалното използване на морския бизнес, морския туризъм и опазването на културно-историческото наследство. 

От къде идва голямата тревога?

Добруджанският бряг е характерен с твърде сложна тектонична обстановка и възможността за генериране на земетресения и гигантски опустошителни вълни (цунами), които неведнъж в миналото са му нанасяли  тежки поражения, обясни проф. Пърличев. И посочи преминаващата край Добруджа Калиакренска разломна зона, разположена между нос Шабла и нос Емине. Тя представлява сноп от субпаралелни разломи и е не само най-опасният сеизмичен, но и възможен източник на цунами, което би опустошило крайбрежието. Впрочем, такъв източник е и добруджанският континентален склон – дълбочинен разлом, в чиято горна част на  около 50 км източно от Варна е установено наличието на множество разломи, свързани с газопроявления, допълни ученият. 

Между нос Сиврибурун и нос Емине брегът е висок със стръмен на места до отвесен клиф (скат), плажната ивица е тясна или съвсем липсва, или пък е дълга без височини наблизо. И при силно вълнение, а не дай Боже!- и цунами може да се окаже изключително опасно, дори с фатални последици за плажуващите, ако липсва работеща система за ранно предупреждение (а такава все още няма!). Голяма е опасността и в свлачищната зона зад брега южно от нос Шабла от придвижване по стръмните брегове на земни маси и скални късове, поради явлението виброгенеза. Да не говорим, че целият район е богат на обекти от културно историческото ни наследство и щетите върху тях ще бъдат невъзвратими.

При едно силно земетресение или цунами (а са възможни и двете едновременно) загубите ще бъдат страхотни по цялото северно крайбрежие. Тревогата не е хипотетична, по исторически данни  нашето Северно Черноморие неведнъж е било спохождано от гигантски опустошителни вълни в резултат на 

мощен трус в морето, 

които са нанесли страхотни поражения.

Проф. Пърличев припомни, позовавайки се на гръцки източници в българската история, как град Варна (тогава Одесос) през 543 година е бил връхлетян от цунами, като вълната е навлязла 6–7 км навътре в сушата. Независимо, че продължително време след това няма сведения да е било регистрирано отново, логично е да се предположи, че не сме застраховани от друго подобно катастрофално бедствие

Въпросът за превантивни мерки срещу земетресенията по морското ни крайбрежие е особено актуален, категоричен е ученият. По неговите думи досега има само един случай в Китай през 1965 година, когато са предсказали разрушително земетресение. Било направено няколко часа преди да се случи, което позволило да бъдат спасени стотици хиляди хора. Все пак това е изключение и направената прогноза се приема за случайна, защото след това там изненадващо се случва друго земетресение с много жертви и материални щети. 

Въпросът за ранното предупреждаване (от минути до няколко дни)  от земетръси и цунами не е решен в световен мащаб.

У нас, обаче има патентовано устройство за измерване на промените на интензивността на газоотделянето от морското дъно, което е един от сигурните индикатори за случване на земетръси. Авторското свидетелство – А.С. № 61997 BG, отлежава вече 26,5 години и още не е експериментирано, каза неговият автор проф. Пърличев.

В момента са нужни спешни мерки за 

защитата на самия нос Калиакра, 

който несъмнено е най-атрактивната природна забележителност по нашето крайбрежие, подчерта варненският учен. Неговият източен клиф е подложен на най- силните урагани, щормове, поради което е станал вертикален, а на места и надвесен. Освен това е надлъжно пресечен от също вертикален крипторазлом, който е видим. И при неспиращите ежегодни слаби земетръси по калиакренския дълбочинен разлом, които неизвестно кога ще достигнат до магнитут 8 по Рихтер, величественият нос Калиакра може да се разцепи и да стане неизползваем като туристически обект. 

Затова сега са наложителни спешни мерки за преустановяване на абразията на първо време на източния клиф и челото на носа, каза проф. Пърличев.

По неговите думи необходимо е детайлно експресно изследване на дъното, вълнението, теченията и плаващите наноси, за да се уточнят защитни съоръжения. Той е категоричен, че най-подходящи във всички случаи ще бъдат екологичните хидротехнически съоръжения (ЕХС).

Проф. Пърличев така е кръстил своята уникална разработка и я определя за едно от най-големите си постижения, което може да помогне за осигуряването на защита и укрепване на застрашените от абразия и свлачища места на бреговата ивица и същевременно служат за отглеждане и улов на морски аквакултури. 

Според него на подходящо разстояние и дълбочина от клифа трябва да се монтира дискретна редица от бариерни вълноломи, изкуствени острови и басейни за аквакултури. Като резултат от тези мерки, източният клиф на нос Калиакра ще бъде защитен от абразията и в подножието му ще започне да се оформя разширяващ се атрактивен черупчест плаж. По-чистата морска среда в участъка ще бъде реална предпоставка за по големия брой такива „биологични помпи”, абсорбиращи въглеродния двуокис от водата и въздуха.

Дискретното разположение на тъй наречените 

екологични хидротехнически съоръжения (ЕХС) 

като защита на брега от абразия би могла да намали поне два пъти височината на вълната тип цунами и поне четири пъти разрушителната й мощ.

Припомняме, че преди време друг варненски океанолог алармира, че

морето изяжда по около 20 дка годишно от територията ни,

като най-застрашени от абразията са глинестите и льосовите брегове, типични за добруджанската област между румънската границата и нос Шабла. 

Проф. Пърличев не се ангажира с точни цифри за щетите от абразията, но е категоричен за изключително голямата опасност от безвъзвратното „поглъщане” на части от северното морско крайбрежие с всички екологически и социално-икономически последици.

Като пример той дава района от нос Сиврубурун до нос Шабла, дълъг 21 км по права линия, който е характерен с най-интензивната абразия по българското морско крайбрежие. Ежегодно този участък от добруджанския бряг губи не само безценни площи обработваема земя, но и строителни, курортни и транспортни обекти, плажове. Летуващите намаляват, риболовът и рапаноловът са в упадък, поради намаляващите ресурси, а това води до голяма безработища и слаб туризъм в тази част на добруджанското крайбрежие.

За решаването на тези проблеми ученият предлага пред шест абразивни носови участъка в района да бъдат изградени по три-четири вълнолома-плантации с колекторни рамки за миди с обща дължина до 3 км.

Целта е те да погасяват частично вълнението и да осигуряват непрекъснат приток на чурупчест материал пред носовете, които постепенно издребнявайки до пясъчни размери, ще разширят плажната ивица в заливните участъци.

Тази дискретна брегова защита ще създаде редуциращи се заливи с условия за къпане и пристани за леки плавателни съдове. Ще бъде осигурено рентабилно производство на морски култури и ще се повиши чистотата на водата. Така изградените съоръжения ще се превърнат в първите в света „биологични помпи”, които ще трансформират въглеродния двуокис от атмосферата и водата в инертен (черупчест) материал за плажовете. С разнообразните възможности за рекреация се очаква и оживление на туризма.

Злополучната дамба Балчик – Албена

Случаят със злополучната дамба  

в района от Балчик към Албена е красноречив пример на наложителни проучвания на цялата брегова ивица, за да бъдат съставени специални геоеколожки карти с конкретни препоръки за предпазване от земетресения и цунами, свлачища и срутища. Това брегоукрепително съоръжение е изградено преди 8 години, за да преустанови абразията на свлачищния брегови склон, припомни проф. Пърличев.

Самата дамба е достатъчно широка, за да бъдат разположени по нея атракционни обекти, планирано е и автомобилно движение.

От всичко това на практика, обаче нищо не става, тъй като вече е частично разрушена и засипана от ново свлачище. Някогашният тесен чакълест плаж е изцяло затрупан, много от вилите са изоставени и самият район практически е ликвидиран за туризма. Освен всичко това той остана напълно беззащитен пред евентуално цунами и при силно вълнение не предлага и никаква възможност за спасение на хора или на леки плавателни съдове. 

Макар и трудно, но с предлаганите интердисциплинарни мерки за цялото ни северно черноморско крайбрежие и района Балчик – Албена може да се съживи, добави ученият. По неговите думи това може да стане с постепенното изграждане на дистанционна и дискретна редица от паралелни на брега вълноломи на дълбочина 5-6 метра под водата. В течение на следващите няколко години във вълновата сянка на всеки от тях ще възникне непрекъсната плажна ивица, която ще предотврати пълното разрушаване на дамбата и превръщането на брега в опасен и неизползваем. И най- важното, очаква се пълното затихване на свлачищните процеси (без да се допуска никакво вилно строителство).

Спасяването на добруджанското крайбрежие за екологията, за морския бизнес и туризъм може да започне незабавно, тъй като в момента има възможности за финансиране по линия на еврофондовете и най-вече на трансграничното сътрудничество със съседна Румъния.

Морската наука вече разполага с необходимите за това методи и иновативни технологии. За да стане факт, обаче е нужно проблемът да влезе в полезрението на ръководните и планиращите органи на област Добруджа, добави проф. Пърличев.

Автор: Стефан Денков Редактор: Ал. Тодоров

Последни новини

Последни новини

„Жените на борда са щастие“

Жените на борда са щастие. Това казва Анна Брикез, командир на патрулния катер с първи изцяло съставен от жени екипаж в руския флот. Трите дами служат на катер "Раптор",

По света и у нас

Премиерът Бойко Борисов настоява за сваляне на охраната на Ахмед Доган и Делян Пеевски

Министър-председателят Бойко Борисов призовава изпълняващият длъжността в момента началник на Националната служба за охрана да свика незабавно, още днес, комисията по член 23

Работодатели и самоосигуряващи се от транспорта могат да получат 290 лв. месечно за запазване на заетостта на…

Работодатели и самоосигуряващи се лица от секторите „Транспорт“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туризъм“, чиито приходи са намалели с не по-малко от 20% за определен период,

По света и у нас