Утре от 09:30 до 18:00 часа за граждани и гости на град Шабла, ще бъде отворен най-старият морски фар по българското Черноморие. Посетителите трябва да носят документи за самоличност.
Фарът е въведен в ескплоатация преди 155 години.
По информация от на Община Шабла:
Фар Шабла е най-старият фар по българското черноморско крайбрежие с най-високата кула, издигаща се на 32 м над околния терен. От всички български фарове той е с най-интересна история и с най-оригинална архитектура, само той е боядисан в два цвята тъмночервено и бяло.
Нос Шабла открай време е бил важен навигационен ориентир по западния бряг на Евксинския Понт и учените предполагат, че през V век пр. Хр. Тук е била поддържана “огнева стража”. Заливът на юг от фара се е наричал “Карон Лимен” – “Карийско пристанище” и е бил най-важното транзитно пристанище в района. В римско време вероятно е имало кула с постоянен огън. Тези догадки още не са потвърдени документално, но все пак на североизток от сегашния фар на морското дъно водолази са открили колони и стилизирана глава на кукумявка изработени от мрамор.
Днешният Шабленски фар официално е открит на 15 (27) юли 1857 г., Така става очевидно, че през 1856 г той само е възстановен, а строежът му трябва да отнесем към втората половина на ХVІІІ век френският дипломат и консул в Крим Шарл дъо Пейсонел описва впечатленията си от “приморска България”, където пребивава от 1750 до 1756 г. Той посещава Ханлар (Шабла), но не споменава за никакъв фар. Тридесет години по-късно през 1786 австрийски офицер Ванцел фон Бронер описва висока фарова кула на пет мили северно от Калъч бей кьой (Камен бряг), наречена Шабла фенер или Пясъчния фенер.
Фарът на Шабла е отбелязан и в лоцията The Black Sea Pilot oт 1885 г. Така става очевидно, че през 1856 г. той само е възстановен , а строежът му трябва да отнесем към втората половина на ХVІІІ век или най-късно в първите години на ХІХ век. В подкрепа на датировката кога е построен фара е описанието на Ксавие Омер дьо ла Ел, който през 1852г. вижда зазидан в сградата камък с дата 1182 г. по ислямското летоброене хиждра. Тази дата отговаря на 1769-1770 г. от рождението на Христа. Най-вероятно фаровата кула е издигната в навечерието или началото на войната на Русия с Турция за излаз на Черно море от 1768 – 1774 г. На рисунката от 1844 г. фаровата кула е изобразена без караулката, долепена на южната страна на фара.
Прочутата тугра (монограмът) на султан Абдул Меджид, управлявал империята от 1839 до 1861 г., вградена в новата караулка на фара, свидетелствува само за голямото значение, което Портата е отдавала на възстановяването на този величествен и до днес фар, но и за неговото светване като навигационен ориентир със съвременна за времето си оптика.
В превод написаното на тунграта гласи “ Високопоставеният по пътя на Мохамед Абдул Меджид”. Възстановяването на фара Шабла се извършва от “Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane”, основана през 1856 г. от френския морски офицер Мишел Колб, наречен по-късно Мишел Паша. Компанията получава право в продължение на 25 години да строи фарове по българското Черноморие и да събира фарови такси.
След възстановяването на фар Шабла са построени нови фарови кули и на нос Галата (1863) и нос Калиакра (1866). Една интересна подробност: в строежа на фар Шабла са участвали и български майстори, тъй като на северозападния ръб на основата на фара има изобразен лъв, изправен на задните си крака. Висок е около 30 см. И се намира на 9 м. от терена и вероятно поради тази причина той не е забелязан и заличен от турските власти.
За това, че фарът е възстановен, косвено подсказва и още един факт. Докато строежът на фаровете при Калиакра и Гaлата (най-скъпите) струва на Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane по 15 100 златни лева, то за доста по-големия и масивен Шабленски фар са похарчени 14 370 златни лева. В същото време се вижда, че реконструкцията е била основна.
Основата на фар е квадратна с ширина 8.80 м., височина 10 м., и дебелина на стените 1,5 м. В сечението на пиластрите , поддържащи свода, дебелината на стената достига 3 м. Централният купол и четирите поддържащи го купола са били градени върху кофраж. Височината на централният купол от пода на основата до най-високата му част е 7,8 м. Той поддържа осемстенна кула с височина 17 м. Върху нея се намира фенерното отделение с оптиката. Интерес представлява гръмоотвода – най високата точка на фара. Той е оформен като полумесец със звезда, чийто горен лъч е удължен и накрая позлатен.
През 1901 г. фаровата кула е засегната от земетресението със сила 7,2 по Рихтер, разтърсило северното ни Черноморие на 31 март същата година. Налага се тя да бъде стегната със специална стоманена клетка, а по-сериозно я ремонтират, през 1934-1935 г. Дотогава Шабленският фар е изцяло бял, оптиката му е кръгла, от 5-та степен и постоянната бяла светлина се виждала на 15 мили. През 30-те години, когато тези места били в границата на Румъния, властите укрепват сградата. Боядисват я червено- бяло, вътре изграждат вита метална стълба и най-важното заменят оптиката. Новата оптика, производство на шведската фирма AGA Navigation Aids e, въртяща се, на маслен газ и характеристиката на фара вече станала проблясваща бяла светлина с периодичност 25 с и далечина на видимост 17 мили т.е. такава, каквато я знаем днес. Първият проблясък трае 0.3 секунди последван от 2.8 сек. затъмнение, вторият проблясък е също 0.3 сек., последван от 10.6 секундно затъмнение. Третият проблясък е от 0.3 сек. и 10.6 сек. затъмнение.
Тези ”мигания” на определени интервали съставляват характеристиката на фара. Тя е много важна нощна реперна точка, предупреждаваща плавателните съдове за опасни плитчини и подводни скали на север. Географските координати на фар Шабла са 43º 32` с.ш. и 28º 36` и.д., а огънят се издига на 36 метра над морското равнище.
През 1957 г. горелката светеща с маслен газ е заменена с 300-ватова електрическа крушка, а през 1987 г. е монтирана нова съветска оптика, с мощност на светлинният източник 1000 W.
След Втората световна война към техническият отдел на дирекция “Водни съобщения” се създава Морска хидрографна служба, която поема грижата за българските фарове по Черно море. През 1949 г. тя преминава към Министерството на народната отбрана под името Хидрографна служба и стопанисва главните фарове, а входните остават под закрилата на пристанищните власти. През 1972 г. главните фарове и някои плаващи средства за навигационно ограждане минават на подчинение на новосъздадените Хидрографски райони към Военноморските бази Варна и Бургас.
maritime.port.bg – България