Отглеждането на деликатесния вид миди ще става по иновативна технология при контролирани условия на растеж и добив в естествената им среда, защитена от рапаните
Уникална дънна ферма за стриди ще бъде изградена на черноморското ни крайбрежие. Тя се прави по нова технология за отглеждане на двучерупчести видове в Черно море, дело на наши учени. Предизвикателството е голямо, защото става дума за развитието на видове, непознати за морето ни. И тъй като се извършва интродуциране (въвеждане) на чужди видове в нашето море, съгласно Закона за биологичното разнообразие за новото производство първо ще трябва разрешително от МОСВ. В случая по- интересното е, че технологията е иновативна и позволява производството на стриди да стане в естествена дънна среда, която ще бъде напълно защитена от рапаните и при условия на контролиран растеж и добив. Както е известно, заради господстващия от десетилетия пришълец, рапана, който се храни основно с лаври и възрастни форми на двучерупчести видове, всички инсталации за отглеждане на черноморски види са висящи, разположени под водната повърхност.
Първоначално
фермата тръгва като пилотен проект,
за да се потвърди, че и в Черно море може да се отглеждат стриди по тази технология. Според изследователите дънното разположение на съоръженията няма да пречи на останалите стопански дейности и същевременно ще се позиционират в най-благоприятната естествена среда за растеж. Така се решават и продължаващите противоречия между интереса на производителите на миди, на корабите от каботажното плаване и рибарите, чиито лодки не могат да влизат в районите, заети от висящите инсталации. Още е пресен скандала, който възниква заради изоставените мидени инсталации край Маслен нос.
Проведените експерименти с иновативната технология на групата български учени показват, че от мечта вече става реалност приспособяването за живот на непознати видове, като стридите за естествената среда в Черно море. Предизвикателството е огромно, защото морският белтък от двучерупчестите организми става все по-актуален и търсен за трапезата на българина. Те са също така са експортна суровина за държавите, където традиционно се консумират големи количества стриди, каквито са Испания и Италия. Факт, е че Черно море е благоприятна среда за развитие на различни видове бели и черни миди, както и на благородната черноморска стрида. Голям стопански интерес, обаче представляват и тихоокеанската стрида, японската (манилска) бяла мида и стрида.
Вече информирахме за зародилата се преди няколко години идея за изграждане на една от първите у нас ферма за стриди, югоизточно от Кранево. Припомняме, че за отглеждането им бе приложена технология със специални касети, които да се спускат с носещи въжета на 15 – 18 метра дълбочина, тъй като за стридите се изискват чисти води. В тях става първоначалното им развитие и след като достигнат определени размери се прехвърлят в по-големи съдове. Стридите се хранят с фитокланктон, който изобилства по нашето северно Черноморие.
В момента производството на стриди и бели миди се развива в Румъния, Украйна, Русия и Турция. Естествената среда за японската бяла мида и стрида са азиатските брегове на Тихия океан, на Япония и Филипините. Като аквакултура в Европа се отглеждат най-много във Франция, Италия, Испания и още няколко държави. В Черно море производството на японската бяла мида и тихоокеанската стрида вече е въведено в Румъния. В Украйна и Русия производството на двата вида се развива от 2007 година, Турция също не изостава.
Според Руския институт за изследване на южните морета
условията в Черно море са изключително добри
за култивиране на японската бяла мида и тихоокеанската стрида. Ниската соленост на водата, количеството на фитоплактон – основна храна за двата вида, са много благоприятни за тяхното отглеждане. Обнародваните данни от изследванията на института показват, че условията в Черно море позволяват само за 16 – 18 месеца като аквакултури да достигнат стокова форма за пазара.
За темповете на развитието на тези аквакултури красноречиво говорят данните, които изнесе Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към ООН. През 2016 год. изкуственото отглеждане на тихоокеански стриди е било над 25 пъти повече от количествата на свободния им улов. В същото време произведените като аквакултури японски (манилски) миди са надхвърлили 4 228 594 тона при 22 669 тона добити от улова им в моретата и океаните, тоест над 186 пъти повече.
Впрочем има сведения, че още в средата на ХVIII век в Англия е имало специализирани заведения за стриди, които от кръчми се превърнали общодостъпни места за истинско отдаване на деликатеса. От там тези своеобразни стридени барове бързо са добили популярност в целия западен свят (вече има и в Букурещ).
Силен тласък в производството на стриди у нас се очаква с
изграждането на демонстрационния център
за тяхното отглеждане, който предстои да бъде изграден във Варна. Припомняме, че новината беше съобщена от доц. д-р Галин Николов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).
Още един такъв център щяло да има в Бургас, който ще бъде специализиран за изкуственото производство на калкан. Предложението на ИАРА било одобрено от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFСM ) по време на последното заседание, което се проведе в Атина. По този начин се давал старта за изграждането на центровете, което можело да приключи още през тази година.
По думите на д-р Николов демонстрационните центрове ще дават ноу-хау на всички желаещи да правят стопанства за тези деликатесни видове. Досега развитието на аквакултурите в нашите морски води било ограничено до отглеждането на черна мида и по крайбрежието ни вече има десетки такива ферми. Развитието на технологиите вече давало нови възможности и сега идеята на демонстрационните центрове била да докаже пред бизнеса, че може да печели и от такива аквакултури, като стриди, без да рискува, инвестирайки в тяхното производство. Отглеждането щяло да става в морето, като ще се използват и базите на Института по рибни ресурси – Варна, на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”. В работата на демонстрационните центрове ще се включат и учени от сродния на ИРР-Варна институт в Пловдив, от ИО- Варна, Тракийския университет и други.
Стридите още не са популярни у нас, но с отварянето ни към европейските пазари, където се приемат за деликатес, ще стават все по търсен морски дар за българските потребители. Освен месото от ядката, ценни са и черупките им, защото съдържат до 90 на сто калций и са ценна суровина за производството на биохранителни добавки и лекарства.
Имаме писмо, изпратено от ИАРА
до рибарските сдружения, в което се допитва за намерението да правят демонстрационни центрове, каза експертът от бранша д-р Йордан Господинов, председател на УС на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ).
Идеята среща пълната подкрепа на рибарите, даже искаме тези центрове да обхванат не само морски, но и сладководни аквакултури. В случая, обаче от ИАРА са пропуснали да потърсят съдействието и на Консултативния съвет за Черно море, затова тази тема не е разглеждана на работна група в КСЧМ, но въпреки това напълно подкрепяме идеята, допълни председателят й.
По неговите думи развитието на аквакултурите става основен приоритет в политиката на ЕК, насочена към съхраняването на рибните ресурси в европейските морета. В тази връзка той държи да отбележи и още нещо много важно. Ведомствата и другите държавни организации, свързани с рибарството, още не са почнали да търсят съдействието на Консултативния съвет, когато обсъждат и решават въпросите, засягащи бранша. Вярно, в рибарските сдружения и в КСЧМ сме едни и същи хора, но факта, че го пренебрегват във форумите с национално значение е голям пропуск. Защото точно Консултативният съвет за Черно море е създаден по инициатива на ЕК за да има пряка връзка между неговите органи и нашите рибари, която да помага за прокарване на европейските политики в този особено важен отрасъл. Получаваме писма и имаме обратна връзка от ЕК, в които благодарят за препоръките, съветите, становищата и мненията, които даваме към ГД МОРЕ. за дребномащабния риболов, за квотите за калкан и др. И това, което МЗХГ, МОСВ и ИАРА решават съвместно с бизнеса, спокойно може да бъде да бъде прокарано от КСЧМ в Брюксел, където имаме голяма тежест, подчерта д-р Господинов.
