Консултативният съвет за Черно море подготвя пакет от предложения за прилагане на рамковата директива за морската стратегия в черноморския басейн. Нов стандарт ще определя вида и качествата на риболовните мрежи. Рапаните са инвазивен вид, но и ценен стопански ресурс, къде е пресечната точка, при условие, че те унищожават двучерупчестите и други морски видове. Опасно водорасло пречи за развитието на мидите
Как рибарският сектор да бъде впрегнат в опазването на морето от пластмасови и всякакви други отпадъци не само като не изхвърля в него найлоновите си мрежи, уреди, но и събира боклука, който улавя в тях по време на риболова и го стоварва на брега? Този въпрос обсъдиха работните групи в Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ) по време на своето поредно заседание, което се проведе в Поморие тези дни.
Припомняме, че КСЧМ (включва двете черноморски държави членки на ЕС – България и Румъния, със седалище Варна) беше създаден с регламент на ЕК, за да поддържа близка връзка между обикновените рибари и ръководните органи в Брюксел при вземането на решенията, свързани с бранша.
Eдна от основните теми на форума беше прилагането на рамковата директива за морската стратегия в Черно море, заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, председател на УС на КСЧМ. Тук бяха представители на рибарските сдружения, екологични организации, учени от двете черноморски държани членки на ЕС, България и Румъния. Чрез видео конферентна връзка се включи Пинелопи Белекоу от ГД „Морско дело и рибарство“ на ЕК. Имаше видео връзка и с ръководителя на румънската ИАРА (АМПА), в Констанца.
От Европейската комисия не скриха, че са впечатлени от Консултативния съвет, като работеща структура и се надяват да ни виждат все така обединени и конструктивни в решаването на въпросите, похвали се д-р Господинов. И даде за пример големия интерес към бреговата ни ивица, който е събрал на форума и много екологични организации, представители на дребномащабния риболов, учени, директорите на ИАРА и АМПА от Румъния, дошли и водолази.
Ние сме черноморската страна, но не е тайна, че като граждани и като държава трябва да обръщаме повече внимание на замърсяването на морето. Рибарските мрежи продължават да се пълнят с отпадъци, каза д-р Господинов. Участниците в Консултативния съвет обърнали внимание на факта, че
голяма част от отпадъците са на морското дъно.
И те не били само от пластмаса, имало и гуми, дървени материали, метали и още какво ли не. Най-голямо било замърсяването там, където минава трафика на товарните кораби. Явно продължавала лошата практика те да изхвърлят онова, което не им трябва в открито море, където трудно може да бъдат проследени и санкционирани.
Установихме, че един рибар, ако реши да върне вече негодните за използване мрежа, много трудно може да ги предаде за рециклиране или в депо за събиране на отпадъци. А част от тях са найлонови, продължи председателят на КСЧМ. Няма как само за това да отиде чак до другия край на страната, където по определения от РИОСВ специален код става събирането на такива отпадъци. В тази насока има и други детайли, на които в Консултативния съвет обърнахме внимание и ще излезем с препоръки във връзка с прилагането на рамковата директива. Д-р Господинов още не може да каже точно какво ще бъде тяхното окончателно съдържание, но от настроенията в работната група било видно, че една от тях сигурно ще бъде към общините и кметствата да изградят места (депа) за дребните отпадъци, които се събират в мрежите по време на риболов.
Освен това самите рибари трябва да бъдат финансово стимулирани, за да имат интерес да го правят. Защото сега, примерно, ако е уловил 100 кг рапани и е събрал в лодката си 50 кг отпадъци, той няма интерес да ги закара до брега и ги изхвърля обратно в морето. А точно ние бяхме една от първите организации, която още през 2018 година стартира инициативата рибарите да помагат за чистотата на морските води, за която КСЧМ бяхме дадени за пример от ЕК, подчерта той.
Истината е, че те трябва да имат интерес да го правят. Това не може да стане само с наредби, закони, които задължават рибарите. ЕК и нашата държавна администрация трябва да намерят начин тези отпадъци от морето да се прибират на брега. Например вече има практика във веригите магазини да въвеждат някаква такса при продажбата на пластмасови опаковки. Тоест трябва да се търсят начин да се стимулира този процес и при рибарите при закупуване на мрежи. Това може да стане със средства от европейският рибарски фонд чрез оперативните програми, каза още д-р Господинов. По неговите думи на форума единодушно взели решение да подкрепят препоръките на ЕК, свързани с прилагането на рамковата директива, като в допълнение представят и своите идеи.
Има решение на Европейската комисия за
стандартизация за дизайна на риболовните уреди,
продължи председателят на КСЧМ. Предстои да бъде подготвено предписанието как да се изработват новите риболовни уреди. Вариантите са да не бъдат от чиста пластмаса, като сегашните найлонови, а да включват разградими материали или те да бъдат с много по-голяма устойчивост. Защото се купуват плаващи мрежи от дребните рибари, които след няколко хвърляния не стават за нищо, изоставят ги в морето и така го замърсяват с пластмасови отпадъци.
Другата тема на форума на работните групи в КСЧМ била за улова на рапан, калкан и черноморска бодлива акула. Рапаните от инвазивен вид, вече започват да се разглеждат от ЕК като стопански ценен вид – ресурс, който осигурява поминък на много семейства, добави д-р Господинов.
Получил се разгорещен дебат затова че рапанът изяжда всичко в морето и че сме пред екологична катастрофа.
В същото време ЕК казва, че трябва да се направи план за управление на неговия ресурс и ще ползват нашите консултации, за да се постигне стабилност на вида. Като търсим стабилност на вида трябва да търсим стабилност и на околната среда и в тази насока ще бъдат нашите предложения, подчерта председателят на КСЧМ. Например, една от идеите била
уловените многобройни дребни рапани
да не се връщат обратно в морето. Сега рибарите го правят, понеже те нямат търговска стойност. Затова от Консултативния съвет щели да търсят вариант на предложение към ЕК за субсидиране, така че и дребните рапани да получат някаква пазарна стойност. А като стане рентабилно да го правят, ще има и по-голяма прозрачност, какво, колко се лови и от какви размерни групи.
Имало много дебати и за акулата. Според доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология този вид не е чак толкова застрашен в Черно море. Пък и се лови най-вече в България (представлява малка част от риболова, в който са ангажирани не повече от 15-20 риболовни кораба). Така че тук ще се мине само към
план за наблюдение на акулата
от страна на ЕК, тоест да не се лови повече от определеното количество. Впрочем във всички останали морето уловът на акула е напълно забранен. Специално в Черно море ще има сезонна забрана по време на размножителния период, който е през пролетта.
Водолазите, които бяха дошли по своя инициатива на форума, споделиха своята тревога за това, колко много миди са унищожени, каза още д-р Господинов.
Те споделиха за нещо необичайно в морето –
всички подводни скали са покрити с някакво ново водорасло, което не позволява мидите да се захванат за камъните.
Не можаха да определят вида му – представлявал като някакъв мъх, синьо-зелен на цвят. Имало го и преди, когато мидите били много, но тогава не растял толкова интензивно. Водолазите, които наблюдават тревожното явление се обърнали към учените да вземат отношение за определяне на това водорасло и как то влияе на мидите. Защото сега шпата на мидите като се излюпят няма къде да се закрепят и загиват.
