Уникален способ прогнозира земетръси по крайбрежието

Стефан Денков

Уникален способ за краткосрочно прогнозиране на земетресенията, предлага група от специалисти. В нея са морският геоморфолог от Варна проф. д-р Димитър Пърличев,  доц. д-р Атанас Василев от Института по океанология и проф. д-р  Николай Добрев от Геологическия институт към БАН. Разработката се основава на доказаната концепция за особената роля на природните газове като най-бързи и адекватни ранни вестители на настъпващите земетръсни процеси в земните недра, заяви за Мaritime.bg проф. Пърличев. Способът все още не е изпробван.

Карта на епицентрите на земетресенията за периода 1965-2018г. (по данни на USGS)

Достатъчен мотив за стартирането на експериментални изследвания в това направление са неспиращите земетресения в региона (наскоро пак разлюляха Румъния, Гърция, Турция, а нашето северно Черноморско крайбрежие и особено Шабленската земетръсна зона всеки момент също могат да ни изненадат), каза ученият. Той притежава патент за устройство, което каптира подводни газови извори с приспособления за предаване на индикациите за предстоящо земетресение до брегова станция.

Възможността за 

предсказване на земетръсните катастрофи 

има огромно стопанско, социално и всякакво друго значение и не случайно още със създаването на науката сеизмология именно тази задача се е смятала за основна, обясни проф. Пърличев. От публичните изявления на видни чужди и наши сеизмолози, обаче става ясно, че въпреки всички усилия и средства, изразходвани досега от водещите страни в този вид изследвания (САЩ, Япония, Китай и Русия), все още не е направена нито една успешна краткосрочна (а тя е най-важната) прогноза на земетресение. С неуспех завърши и проекта ESONET (European Seaflor Observatory Network) с проведените шест френско-итало-германо-американо-турски експедиции след земетресението през 1999 година в морската част на Измитския разлом (на 30 км Южно от Истанбул) за изследване на флуидите от дъното на Мраморно море.

В действителност нещата стоят доста по-оптимистично, отколкото изглеждат 

на фона на всеобщия скептицизъм.

И за да няма съмнение в основателността на намеренията ни да осъществим първата краткосрочна прогноза на земетресение, ще изброя най-важните факти и обстоятелства, които ни дават тази увереност, каза още ученият. Сред тях той нарежда близостта на Шабленската земетръсна зона, където редовно има слаби (втора- трета степен по Рихтер) трусове и това я прави много подходящ полигон за морски сеизмоложки изследвания и експерименти. Освен нея в българската акватория на Черно море са открити голям брой активни разломи, най-опасен от които е Калиакренският. По дължината на този разлом и на други, които го пресичат откъм сушата, има много постоянно или периодично действащи газови извори. Повечето от тях са “информативни”, тоест  идват от  значителна дълбочина. 

Разполагаме със значителен брой 

достатъчно убедителни примери 

на земетресения, които са предшествани от активизиране на газовите извори с броени дни или часове (Шабленското – през 1901 година, Кримското – 1927 година, Измитското- 1999 година и др.), поясни проф. Пърличев. Той припомни за сензационния феномен, когато малко преди Кримското земетресение излезлите на повърхността газове се самозапалили и пред изумените погледи от брега морето било обхванато в пламъци.

В случая налице е патентованото изобретение на проф. Пърличев (№ 61997 В1 от 6.01.1994 год. :“Устройство за каптиране на подводни газови извори”) с основно предназначение да предава сигналите за промяна в дебита и налягането на изтичащите газове от съответния „извор”. Разполагаме и с друго българско изобретение, патентовано в САЩ под № 6.344.818 от 5.02.2002 год.: “Апарат и метод за детекция на материали”, което почти веднага беше успешно експериментирано и внедрено в САЩ и България. Налице са и доказаните им възможности за „предсказват” земетръсите.

И тук проф. Пърличев сподели за невероятната 

последователност от щастливи случайности. 

Можем да смятаме, че в един момент, ако сме имали устройството, поставено над един от газовите извори в морето пред местността Зеленика, щели сме да предскажем случилото се земетресение – похвали се той. Това станало по време на геофизическа експедиция на Зеленика, ръководена от доц. Атанас Василев от ИО-БАН. Задачата била регистриране с локатор за страничен обзор на газовите извори, видео заснемане и вземане на газови проби от леководолази. Тогава на равното пясъчно дъно констатирали малки кратери  от започнало газоотделяне и изведнъж после се случило земетресението на 5 август 2009 година. То било точно по Батовския разлом, по който се смята, че са разположени газовите извори в Зеленика. Седмица след това леководолазите отново заснели дъното и то вече било напълно спокойно, но имало ярко изразени морфоложки следи от интезивна емисия на газове, случила се преди земетресението. 

Всичко това ученият, споделя пред Maritime.bg, за да подчертае пълната им готовност за експериментиране и внедряване на тяхната иновация. Но за съжаление все още няма нито една научно-изследователска институция и организация с интерес към уникалната разработка за краткосрочно ранно прогнозиране на земетресенията. 

Понятно е, че вероятността за успешна прогноза би се увеличила няколкократно от експеримент с използването едновременно на няколко устройства върху няколко газови източника по различни сеизмогенни разломи. Още повече, че едно такова устройство ще струва около 50 000 до 60 000 лв., тоест експериментът е лесно осъществим чрез само един проект, подчерта ученият.

В случая разработката може да надхвърли 

границите на нашето черноморско крайбрежие. 

Проф. Пърличев и двамата му колеги са готови да предложат стратегия за експериментиране и внедряване на устройството чрез осъществяването на нов европейски проект, обединяващ силите и възможностите на страните от Южна Европа. Ето, наблизо е Измитският (Северноанадолският) разлом, който е идеален експериментален полигон. Турските геофизици имат сериозни опасения от ново голямо земетресение и сигурно с готовност ще се съгласят за съвместен експеримент с използване на устройството в морската част на този най-опасен за Турция разлом.  А да не говорим за актуалния проблема с ранното известяване на морски земетръси по  нашето черноморско крайбрежие, които, заради особеностите на неговия релеф може да предизвикат мощна приливна вълна (цунами) и би причинило страхотни жертви и щети. Нещо, която неведнъж се е случвало през хилядолетната ни история. В много участъци на крайбрежието обстановката се утежнява допълнително от факта, че всяко  земетресение играе ролята на спусков механизъм за гравитационните процеси по брега (явлението “виброгенеза”), които могат да се окажат по-опасни от самото земетресение и случващата се, макар и рядко, опасно висока вълна цунами.

Скандалното става изоставането ни

 в разработването на този изключително важен световен проблем и то при условие, че имахме идеалната възможност за това. И крайно време е да започнем системни наблюдения и изследвания на първо време поне на някои от известните информативни газови източници в различни участъци на нашето Черноморие за получаване на по-пълна информация за неговото “дишане”, продължи проф. Пърличев. По неговите думи те са предпоставка за бъдещи все по-успешни краткосрочни прогнози на земетресения, които засега поне е възможно да се реализират единствено чрез въпросното устройство. Незабавното експериментиране на устройството се налага и от необходимостта то да бъде час по-скоро адаптирано към условията на сушата, което ще се улеснява извънредно много и от вече споменатия по-горе внедрен в практиката български патент в САЩ.

 Доколкото въпросът с краткосрочните прогнози на земетресения засяга не само България, а става дума за предотвратяване на много жертви, загуби и разрушения, недопустимо е Европа да чака резултатите от нашия експеримент, който по понятни причини, може да продължи не години, а десетилетия. Ако ESONET не успя, очевидно поради невъзможноста да осъществи необходимите изследвания и експерименти, днес са на лице две български изобретения, които многократно ще повишат тяхната ефективност и със сигурност ще разкрият  неподозирани досега възможности. Въпросът е те да бъдат незабавно предоставени, на първо време на страните от Южна Европа, страдащи най-много от чести и силни земетресения. Паралелно с това трябва да се предприемат и опити за адаптацията на прогнозното устройство към условията на сушата, което ще позволи на Европа още през следващото десетилетие да реши успешно в регионален аспект този кардинален проблем. Толкова повече, че вече има пред себе си поучителния опит от ESONET в осъществяването на проекти от този тип, допълни проф. Пърличев. 

Вижте още:

Последни новини

Последни новини

На 26 и 28-годишна възраст са поредните жертви от потъналия кораб Arvin в Черно море

Силен снеговалеж затруднява продължаващата операция по издирване на изчезналите моряци от екипажа на кораб ARVIN, който потъна във водите на Черно море край турската провинция

Военноморският музей отваря за посещения вътрешната си експозиция

Военноморският музей отваря за посещения вътрешната си експозиция от днес, при спазване на въведените в страната противоепидемични мерки срещу разпространението на