Уникален консорциум ще модернизира морската ни научна база

За първи път всички свързани с морето научни институции обединяват своите сили, за да отговорят на съвременните изисквания 

Близо 70 млн. лева е стойността на заложените обекти в пътната карта за изграждане на инфраструктура за устойчиво развитие на морските изследвания във Варна (съкратено МАСРИ, б.а.). По думите на координатора на проекта, проф. д-р Атанас Палазов от Института по океанология – БАН, тя е обвързана с участието на страната ни в европейската научна инфраструктура „Евро-Арго”. И е един от най- големите обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, която има шест годишен срок за изпълнение и се финансира изцяло от държавния бюджет. На практика  се получи

единственият на местна почва 

консорциум, който обедини всички научни институции и организации, свързани с морето. Партньорите са: ИО- БАН, ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“, Институтът за рибни ресурси към ССА, Центърът по хидро- и аеродинамика при ИМСТ – БАН, Медицински университет – Варна, Технически университет – Варна, филиалът на Националния институт по метеорология и хидрология. Единственият партньор извън Варна е СУ „Кл. Охридски”, който също се занимава с морски изследвания. 

В МАСРИ са обхванати всички направления на морските изследвания и технологии, включително морската медицина и имаме заложени инфраструктури някои от които са за по десетки милиони, обясни нейният координатор, проф. Палазов. И подчерта, че по пътната карта няма да бъдат  финансирани самите научни изследвания, а само изграждането и функционирането на  научната инфраструктура, като сгради, съоръжения, кораби, големи бази данни, лаборатории, компютърни системи и др. Тоест на базата за извършване на морските изследвания, без които не можем да бъдем на равнището на европейската  наука. 

Пътната карта за научна инфраструктура или още „Евроарго” стартира преди две години, вече имаме финансиране по нея и се предвижда се да бъдат 

изградени комплекс от лаборатории 

при нас, заяви  пред Maritime.bg кап. I ранг, проф. д-р Калин Калинов, заместник началник на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”. Идеята е тези лаборатории да бъдат с разпределена дейност, тоест да се ползват от всички институции в консорциума, продължи той. Изобщо налице е много положителна тенденция за поощряване интегрирането на научния капацитет, каквато е съвременната тенденция. Защото много често в нашите изследвания не срещаме разбиране. Експертите казват, ама не са ли ваши, на Морско училище? Не, броят на нашите не надхвърля 25-30 на сто от общия ангажиран състав, останалите са от други институции, ВУЗ-ове във Варна. Ние сме цяла регионална мрежа и не може да се очаква само една институция да я захрани, подчерта проф. Калинов.

Мина времето на динозаврите в научните изследвания

подчерта проф. Калинов. Те са в миналото при все че има индикации за връщането им. Впрочем винаги, когато се влезе в някаква криза, била и научна, се раждат динозаври. Да не забравяме, че те са се родили в екстремно тежка ситуация. Също и мамутите, всички те са възникнали в екстремните условия на ледниковия период. Многообразието е присъщо на времената на растеж. И сега, ако видим стремеж за монополизация (създаване на мамути) значи идва такава ситуация. Разбира се, това е само в кръга на шегата, но споделената научна инфраструктура наистина ще помогне да интегрираме усилията си, добави проф. Калинов.

Какъв парадокс наблюдаваме? Ние работим сега в областта на морското пространствено планиране под ръководството на МРРБ. Работата по този въпрос изисква да бъда събран екип от 20 специалисти. В Морско училище имаме 7-8 човека. Изведнъж се оказват много взаимосвързани области, които са традиционно разделени в отделни институции. Впрочем, ние преживяхме своеобразен парадокс през годините на прехода – всяка възникнала потребност посрещахме със създаването на нова институция, а не търсихме първо решението в съществуващите с нарастване на техния капацитет. Така създавахме нови и нови и всяка от тях се обграждаше със свое поле на влияние, включително на изследванията. И сега проблем е как да интегрираме целия този отбор. Смятам че това ще се получи в „Евроарго”. Ето, включително и  сега нещата, които предвиждаме да правим включват интегрирането. В него ще влезе новият научно изследователския кораб, който ще бъде придобит с една част наше финансиране,  друга част на Института по океанология. С общи усилия ще направим нов модерен научно изследователски кораб, който ще е по-малък от сегашния „Академик” и ще може да се насочи в една уязвима сфера. По едно време ние като че ли много съсредоточавахме изследванията в открито море. И сега се оказва, че за по-близката гранична зона, където човешкото влияние е най-силно и има най-големи интереси, нямаме достатъчен капацитет. Най-малкото липсва капацитет като надеждни плавателни съдове, с които да се упражнява контрол в целия му спектър. В тази зона ВВМУ имаме приоритетни области на работа, каквото е подводното шумово замърсяване. Има много неясноти, какво е положението в Черно море. Как с нашата дейност влияем върху видове в него, какви са последиците от изхвърлените отпадъци. А много от тях не са отпадъци в буквалния смисъл, защото  са органични, могат да се разграждат в природата и все на някой видове служат за храна. Неща, които са приоритетни в изследователската работа на Института по океанология. И разумното е да съчетаем своя капацитет и да работим в една посока. Защото  най-вероятно ще се окаже, че дълбоко някъде в същността си  два фактора, които възприемаме за различни, са свързани като резултат. И ние като консорциум ще работим в тази сфера. Така че „Евроарго” е чудесен опит за интегриране на научните морски звена във Варна допълни проф. Калинов.

Малко предистория на пътната карта.

За нея се говори още от 2007 година, когато МОН започна да определя кои да са научните инфраструктури за финансиране. Три години по- късно бяха одобрени за изграждане седем на брой, но не можа да им се осигури финансиране. Последваха още две актуализации: през 2014 год. и последната през 2017 год. като в нея вече са включени 17 пътни карти с различна степен на подготовка. На 10 от тях, включително тази за морската научна инфраструктура има пълна готовност за изпълнение. 

В МАСРИ се залагат четири модула, 

по които да става модернизацията на съществуващите и изграждането на нови уникални ресурси и оборудване. Единият е научно изследователски флот, който ще обслужва всички научни организации. Другият модул в пътната карта  е Националната оперативна морска обсервационна система (НОМОС). Това е системите за наблюдение, които генерират информация в реално време или в отложен достъп за състоянието на морската среда. Тук влизат Арго буевете, системите за наблюдение на вълненията и теченията, на морското равнище, закотвените буеве, изследователските бази и една нова лаборатория за метеорологичен контрол. По думите на координатора на МАСРИ това е изключително сериозен елемент, който ще реши много проблеми и ще генерира данни и продукти за нуждите на държавата и морската индустрия.

Третият модул е центъра за данни и информация, който включва съществуващия Национален център за океанографски данни и информация, разположен в ИО и е част от световната системата от  центрове за океанографски данни. В този модул се предвижда и високопроизводително съоръжение за изчислителни симулации (високоскоростен компютърен клъстър), разположен в Центъра по хидро- и аеродинамика. 

Последният модул в пътната карта е изследователския лабораторен комплекс. Той включва морска химическа лаборатория, лаборатория по биология и екология на морето, морска геоложка лаборатория, лаборатории за морска генетика, за морски живи ресурси, по морска медицина, а също и лаборатории за морски възобновяеми енергийни ресурси, подводни технологии, диагностика на корабни конструкции и оборудване, подводно рязане и заваряване. Някои от тези лаборатории съществуват, но подлежат на значителна модернизация.

Тези модули покриват почти всички направления на морската наука и технологии, коментират от консорциума. И ако успеят да докарат пътната карта до успешен край, ще да разполагат наистина със съвременна база, която ще им позволи да провеждат морски изследвания на високо равнище. За всичко това, обаче сега е нужно адекватно финансиране на пътната карта. Одобрената в бюджета финансова рамка все още не е достатъчно. Така че остават очаквания от държавния бюджет да бъда отпуснато достатъчно целево финансиране за реализацията на МАСРИ в определения шестгодишен срок, за което от консорциума продължават да лобират, тъй като става въпрос за важни звена на националната доктрина за развитие на морската индустрия или на така наречения Син растеж.

Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент