Проектът се изпълнява от научен екип под ръководството на доц. д-р Петър Георгиев от Технически университет – Варна
Проект на автоматизирана система за концептуално (начално) проектиране на кораби, които да отговарят на всички международни изисквания за опазване на околната среда разработва научен екип, оглавен от доц. д-р инж. Петър Георгиев от катедра „ Корабостроене, корабни машини и механизми” към Технически университет – Варна. В групата учени е привлечен и изтъкнатият изследовател проф. д.н. инж. Йордан Гърбатов от университета в Лисабон. Проектът се финансира целево от държавния бюджет.
Целта ни е да разработим методика за оценяване на отделния концептуален проект на кораб при различни сценарии и рискове от замърсяване на околната среда. Обект на нашето изследване са най-вече многоцелевите кораби, предназначени за морски транспорт на къси разстояния (short sea shipping), каза пред Maritime.bg ръководителят на проекта доц. Георгиев. Този вид транспорт е от голямо значение за ЕС. Още повече над 70 на сто от границите на Европа са водни. Само че точно в тези зони на интензивно корабоплаване (главно Балтийско море) има строг контрол на емисиите и задължително се изисква използването на корабно гориво с ниско съдържание на сяра. А то е значително по-скъпо от традиционните горива. Пред корабособственика сега има две алтернативи: да предприеме техническо превъоръжаване на кораба със съответните средства или да използва по-скъпите горива. И тъй като експлоатацията точно на тези кораби за превози на къси разстояния става основно в зоните за контрол на емисиите, тяхното опериране излиза много скъпо. Докато за един презокеански кораб нещата са различни.
Така че сега първо ще обобщим цялата ситуация, за да стигнем и до точното решение, каза доц. Георгиев. Констатираме на моменти противоречие между стандартните технологии, методи на проектиране на кораба, които се използваха доскоро и изискването да се отговори на международните стандарти за опазване на околната среда.
Около 60 000 е общият брой на корабите
в Световния океан, сочат данни от 2015 година, коментира ученият. Тревожни са констатациите на класификационните организации. DNV-GL анализира неопределеностите, които ще доминират в развитието в периода до 2050 година и изтъква, че 35 на сто от световния флот са отговорни за 80 процента от емисиите на парникови газове.
Един кораб отделя във въздуха въглероден двуокис, азотни, серни окиси и прахови частици от изгорелите газове. Във водата изхвърля баластните си води и става причина за появата на инвазивни морски видове (така се появиха рапаните в Черно море). Освен това специалните бои срещу обрастване на корпуса му отделят токсични съединения във водата. Да не говорим за възможните разливи от корабите, отпадъците от тях, които замърсяват брега. Шумът също е основен фактор, който влияе върху околната среда. Към тях се прибави изискването за рециклиране (рязане за скрап) на корабите, което също е сериозен замърсител. Доскоро, а и сега, основното място за рязане на корабите са Индия, Пакистан, Бангладеш, където се извършва при крайно тежки условия. Съгласно нова конвенция, която регламентира тези процеси, корабите под европейско флаг трябва да се предават за скрап на места, определени със списък в Европа.
За всичко това
вече има строги екологични изисквания
в европейското законодателство, които задължително трябва да се спазват. И сега, когато започне проектирането на един кораб, трябва да се получи продукт, който да отговори на всичките многобройни конвенции, директиви за опазване на околната среда, подчерта ръководителят на проекта. По неговите думи в тяхната катедра има натрупан опит в тази насока, което сега много ги улеснява.
Колегите от специалност „Корабни машини и механизми” отдавна работят в тази област от експлоатационна гледна точка и имат сериозни постижения, затова чрез този проект ние искаме да погледнем по-широко на въпроса. И неслучайно се насочихме към концептуалното проектиране, тоест към началните етапи в проектирането на кораба, каза още доц. Георгиев. Защото всички решения са заложени в началото – концептуалното проектиране е кратко, не струва много средства, но пък е най-отговорното и определя качествата на бъдещия кораб. Сметката показва, ако неговият разход е 10 процента, то е отговорно за 80 на сто от крайния резултат. И сега ние тръгваме точно с тази фаза, подчерта той.
В тази връзка бе и участието ни в
онлайн конференцията, организирана от Кралския институт на корабните архитекти,
която се проведе съвсем наскоро в Лондон, продължи доц. Георгиев. Нейната тема била за влиянието на проектния индекс на енергийната ефективност на кораба (EEDI). Той представлява съотношението на количеството изгорели газове от експлоатацията на плавателния съд към извършената транспортна работа от него. Колкото по-малък е индексът, толкова по-малко вредни газове се изхвърлят за свършената работа.
На този форум беше представено интересно изследване, свързано с амбициите на Международната морска организация (IMO) за свеждане до минимум на емисиите от корабите, добави доц. Георгиев. Заложено е до 2050 год. парниковите емисии от международното корабоплаване да бъдат намалени с 50 на сто спрямо равнището от 2008 год. И още – добилото популярност „40/70”, което означава с 40 на сто да бъдат намалени емисиите на въглеродния двуокис към 2030 година с поглед да стигне 70 на сто към 2050 година.
И всичко това е при разгледани два варианта за растеж на морските превози през целия период. Единият предвижда 1,2 на сто увеличение на година, а в другия се залагат 3,7 процента. Или въпреки всичко
корабостроенето няма да замре,
като при първия вариант ще строим с 1,2 процента повече кораби, а при другия – ръстът ще е 3,7 на сто. Тази проценти са само прогнозни, за да може да се оцени, какво ще става занапред. Защото новите кораби, проектирани по съвременните изисквания, ще водят до намаляване на вредните емисии, но в същото време някои от старите ще продължат да плават.
Представителят на нидерландския опитен морски басейн разкри на форума, че всички тези проценти: 50 на сто, 40 към 70, са свръх амбициозни и не могат да бъдат достигнати със заложените темпове на растеж на новите кораби и че трябва да се търсят и други начини за постигането им. Най- лесното било намаляването на скоростта, което не е напълно приложимо. Или въпросът продължава да бъде отворен за нови екологични решения. В тази връзка бяха изнесени интересни доклади от водещи институти за влиянието на проектните изисквания върху енергийната, а от там и екологична ефективност, които много ще помогнат в работата по нашия проект, добави ученият.
В катедрата имаме изграден софтуер за начално проектиране, чрез който се определят оптималните главни размери на кораба по различни критерии – минимални капиталови и експлоатационни разходи, минимални приведени разходи за превозване на един тон – похвали се той. Задачата ни сега с този проект към вече действащата система от критерии и алгоритми да прибавим и новите. С други думи да го надградим и да получим нов софтуер за начално проектиране кораби, отговарящи на всички екологични изисквания. Нашият продукт ще може да се използва от всяка фирма, която проектира нови кораби (предимно за чужди партньори), и за научни изследвания.
Тестовете на допълнителни програмни модули ще бъде направено при проектиране на кораб за транспортиране на интермодални контейнери в Черно море, съответстващ на екологичните изисквания, допълни доц. Георгиев.
