С оптимистични очаквания за есенно зимния риболов приключи първата за годината морска изследователска експедицията с НИК „HAITHABU”. Това е съд под български флаг, който преди това е бил германски и вече шеста година се наема на търг от Института по океанология за оценка на рибните запаси в морето.
Експедицията се провежда по ОП „Морско дело и рибарство” за събиране и управление на данни в областта на рибарството в периода 2020-2021 година. По тази програма Институтът по океанология към БАН има сключени два договора. Единият е за оценка на моментното състояние на шест целеви вида – трицона, хамсия, сафрид, меджид, барбуна и черноморска акула. Вторият – за биологичен мониторинг на преулова и разтоварванията на уловената риба в български води. Провеждаме по две експедиции ежегодно: пролетно- лятна и есенно-зимна. Сега беше първата за годината, която малко закъсня заради пандемията и обществените поръчки, но все пак я направихме сравнително навреме, обясни пред Maritime.bg нейният ръководител доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология. Той е удовлетворен от резултатите, които показали сравнително добро разпределение на местните видове риба, а това предопределя добрата хранителна база за едрите хищни видове. И ако не се случат някои аномалии с времето, с климатичните изменения, през октомври очакваме добро присъствие и на лефера, на неговите малки – чернокопа, и на паламуд, вероятно и на черноморска акула и други. Сегашните изводи са направени само от състоянието на хранителната база, която в момента е добра, подчерта ученият.
Експедицията продължи десет дни при благоприятно време в морето, което позволи да извършим 38 експериментални тралирания в определените полета и дълбочини, които са за оценка на запасите на целевите видове, биологичната характеристика и въобще динамиката на разпространение, за да направим оценка на запасите им в морето. И после да ги предадем като научни доклади към ИАРА, каза доц. Райков. По неговите думи оказа се, че общо взето няма поле без риба. Като на по-плитките с дълбочина от 15 метра до 25-30 метра имаше доста голямо смесено присъствие на различни видове. Може би на около 15 вида риба – попчета, песии, хамсия, морска котка, морски език и какво ли не още. Така че биоразнообразието е доста голямо. Има и някои средиземноморски по екзотични видове, като морски костур. Но нас основно ни интересува количеството на местните видове трицона, барбуна, меджид. Проследяваме и другите целеви видове, акула, хамсия и сафрид. Последните два мигрират и още не се наблюдават техни пасажи пред българския бряг; присъстваха единични бройки в уловите- допълни ръководителят на експедицията.
Другото, което очакваме в края на август или началото на септември да видим миграцията на сафрида. На следващата експедиция ще направим оценка и на неговия запас, който е доста по-многоброен от хамсията пред нашия бряг.
Впрочем такива изследвания правим от много години още с влизането ни в Европейския съюз така че имаме богата база за сравнения- продължи доц. Райков. Въпреки това той не се ангажира с генерални изводи за тазгодишния есенен улов. Сложно е да се правят точни прогнози, защото има два основни фактора: единият е запасите от местните видове като трицоната, меджид, които извършват по-скоро вертикални миграции и общо взето се придържат към едни и същи хабитати. При тях динамиката много зависи през годините от темпа на размножаване, пиковете в размножаването, тоест попълването на запасите им.
Що се отнася до черноморската акула при нея нещата не са много добре. Няма я в уловите – хванахме само единични маломерни бройки. В сравнение с други години при подобни изследователски тралирания сме имали доста повече екземпляри, каза още ученият. Според него акулата има доста сложно поведение и се държи пръснато в морето. Лятно време мигрира на по-големи дълбочини и прави струпвания само, когато се размножава.
Що се отнася до широко обсъжданата вероятност за въвеждане на квота за улова на черноморска акула, доц. Райков е категоричен, че няма такъв вариант. Според него е безсмислено въвеждането й, защото първо само ние ловим този вид. После акулата има трансгранично разпространение, движи се много бързо и миграцията й обхваща големи разстояния в Черно море. Той смята, че за нея по скоро трябва да се въведе дългосрочен план за управление на запасите. И като първа стъпка – налагане на два периода на забрана на улова, които да обхващат размножителния период. Той трябва да е през есенно зимния сезон, когато започна размножаването на акулата и да продължи през цялата зима до средата или край на март, за да влязат в запасите и малките екземпляри.
