Това ще стане с промяна в Закона за рибарството и аквакултурите, заяви в интервю пред Мaritime.bg доц. д-р Галин Николов, изпълнителен директор на ИАРА.
– Рибарите какво ново да очакват през тази година?
– В момента тече изменение в Закона за рибарството и аквакултурите, което се очаква да бъде прието до края на годината. Дългоочакваното ново е отделянето на дребномащабния риболов (ДМР). Най-общо идеята е той да се отдели от стопанския риболов. Хората, които искат да ловят риба в морето, да не се водят към комерсиалния промишлен риболов. Разбира се, ДМР пак ще остане под нашия контрол. Предложението е да има диференциран режим за неговото управление. И по този начин той да може да оцелява, да бъде конкурентноспособен и да дава своя принос за развитие на крайбрежните райони, където е основен поминък за много семейства.
– Сега чувства ли се ощетен?
– Голяма е конкуренцията. Промишленият риболов можеше, а и сега може да кандидатства по програма „Морско дело и рибарство”, докато ДМР не винаги може. Той съществува, но не под такава форма, че да излезе наяве. После дребномащабният риболов е много по-зависим от климатичните условия, по-ограничен е от гледна точка на улова, на възможностите за излизане на море, където рисковете за него са много по-големи.
– Докъде стигнахте с тази нормативна промяна?
– Предстои тя да излезе за обществено обсъждане.
– И друг път са правени опити за актуализиране на критериите за определяне на ДМР, но все не се получава, заради разногласия?
– Сега е моментът това да стане. Впрочем, този въпрос е решен на европейско равнище. Има определение и то е записано в декларацията от Малта, в която се отделя специалното внимание на ДМР. Има го в регламента за европейския фонд за морско дело и рибарство и е валидно по отношение на финансовата подкрепа. Проблемът е, че във всяка от шестте черноморски страни различно е разбирането за ДМР. Много е трудно да се обединят около едно определение, което да носи със себе си бъдещо законодателство, общовалидно за всичките черноморски страни.
При индустриалния риболов е по-различно. И затова на този етап там могат да се предприемат общи мерки за опазване, съхранение като цяло на морските ресурси. За съжаление трудно се получава с разнопосочните позиции за ДМР в шестте черноморски страни.. Същото е в Средиземноморския басейн. И там всяка страна си има свое виждане по този въпрос.
– За сега остава ли за ДМР (лодките под 12 метра), че не се изисква задължително да водят електронни дневници?
– Остава, но това идва от сгрешена концепция. Когато излезе като промяна в закона се създаде голямо напрежение. И то всъщност ги лиши да бъдат легални рибари и да продават рибата си. Защото те имат право да не попълват дневници, имат право да попълват едномесечна статистическа извадка, която е нужна за статистиката, но с нея не могат да продават рибата си. Никой уважаващ себе си и спазващ закона търговец първа продажба няма да купи риба без документи. Рибарите това го разбраха и в момента без да ги караме масово си попълват дневниците. Идват при нас и ни молят за това. Така че сами си попълват дневници без да са задължени нормативно.
– Какво още се случва за рибарите през тази година?
– Тази година много неща се случиха, но в сравнение с миналата и по миналата успехите ни са скромни. Помним как миналата и по миналата година успяхме да вдигнем квотата за калкан. А тази година сме се ограничили само до контрола, който значително е завишен. Заради пандемията всичко замря в един период.
Новото, което направихме и за което имахме и позитиви и негативи е, че за първи път успяхме да въведем продължителна забрана за улов на бяла пясъчна мида. По предложение на БГФИШ тя е за три месеца. Всъщност не издържа точно три месеца, падна малко преди да изтече срока и от 20 юли рибарите могат отново законно да ловят бяла мида.
Ние съвместно с част от браншовите организации искахме да запазим популацията на бяла мида в морето. Естествено като всяка добра идея и тази срещна противници. Когато пуснахме заповедта за обсъждане, имаше редица предложения, част от които доста смислени. Едно от тях беше да има тримесечна забрана, дори и по-дълга, но тя да е съобразена точно с периода на размножаване на бялата мида. Заложихме тримесечната забрана, изхождайки от положението, че към този момент няма направено изследване, за да се разбере точно, когато тя си хвърля хайвера, какъв е периода на размножаването й.
-В момента има доста риболовни кораби в морето, това означава ли че браншът не е спрял работа, заради пандемията?
– Да. Никой не е спрял работа. Към момента пазарът се отвори, излиза барбуната. Но това не изключва тежките последици за бранша от пандемията. Истината е, че рибарите дръпнаха много назад, заради липсата на пазар.
Пандемията се оказа, че много промени и самия пазар. На първо място падна цената на калкана, след като затвориха пазарите в Турция, където основно го изнасяме. След като не можаха да го изнесат, бяха принудени да го замразят, а тези които нямат преработвателни предприятия, се наложи да го продадат на по-ниска цена. По неофициална информация малки количества бяха предлагани под 20 лв за кг. Цацата също спря да се изнася, трябваше да се консумира само у нас, но пък заведенията затвориха, в магазините намаля продажбата на риба.
– Получи се и нещо положително – големите търговски вериги започнаха масово да предлагат черноморски миди от наши ферми…
– Инициативата да продават българското е на земеделския министър Танева. Ако си спомняте, миналата година направихме нещо, което трябваше да стане много отдавна – за рибните пазари, с които се опитахме да обиколим голяма част от градовете. За съжаление тогава бяха само три, като идеята беше тази година да обхванем всички, включително Варна, Бургас, много градове около Дунав. В цялата страна трябваше да има такива специализирани рибни пазари, на които да промотираме качествената българска риба не само от Черно море, но и от Дунав. Също и аквакултурите ни, които са на високо равнище. Това беше нашата идея, това бе и инициативата на министър Танева, да повишим консумацията на българската риба, на аквакултурите. Общото ни мислене бе да направим така че нашите рибари, рибопроизводители да бъдат по близко до потребителите.
– Получи ли се?
-Пандемията стопира всичко. Всмисъл, че беше подготвена обществена поръчка, имаше готов проект, но нямаше как да се срещаме, за да го реализираме. Първите пазари, които се появиха миналата година, привлякоха хиляди клиенти.
– Това означава ли, че просто се отлага реализацията на проекта за рибните пазари?
– Да. Само се отлага за следващ етап. И ще стане, защото ползата ще е за всички.
