Полета с бели миди изненадаха първата експедиция от Албена до Камчия

До март 2021 година трябва да има ясна картина от стартиралото изследване на двата вида Donax и Chamelea gallina по цялото ни морско крайбрежие, които сe експлоатират, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси

Доц. д-р Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси, по време на първата експедиция за изследване на белите миди | Снимка: Личен архив

Полета с бели миди бяха първата изненада по време на експедицията в района между Албена и Камчия, с която стартира практическата реализация на проекта за тяхното изследване по черноморското ни крайбрежие. Тя продължи три дни с риболовния кораб „Лефер”, оборудван с всичко необходимо за изследването, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси към Селскостопанската академия.

Засега не можем да говорим за точните количества на белите миди в този район, защото все още сме обхванали малко зони, мога само да кажа, че видяхме наличието на техни полета пред плажа Кабакум и към Паша дере, каза доц. Петрова. По нейните думи, съществуването им сигурно не е изненада за рибарите, защото ресурса вече се експлоатира. 

За учените от института, сега започва изследване на белите миди в посока на север от Варна. Затова планират да разделят на няколко етапа следващата експедиция, която ще достигне  до границата с Румъния. По наше виждане, струпванията на бели миди са основно на юг и вероятно е така, но ще проверим, къде точно са ориентирани основните количества, обясни доц. Петрова. Ето, по време на приключилата първа експедиция тръгнали от един метър дълбочина и стигнали до 22 метра, за да очертаят границите на разпространение на най-масово експлоатираните видове, някъде към шестия метъра се виждало, че липсват бели миди, което било трудно да се обясни само с преулова на ресурса. 

Задачата на стартиралото изследване на основните видове от групата на белите миди (донакс и хамелея) е да получим пълната картина на тяхното разпространение – продължи доц. Петрова. По принцип струпванията на Donax обхващат тясната плитка ивица на дълбочина между половин и четири метра, а на Chamelea gallina – до 35 метра, като отделни екземпляри са намирани и на 50 метра, но към този вид вече няма сериозен икономически интерес. В момента се експлоатира най-вече първия вид. 

В рамките на месец ще проведем и други изследователски експедиции, поясни доц. Петрова. Идеята е да охарактеризираме около 15 зони, като ще обходим българското крайбрежие от север до юг, за да определим приоритетните. Предвижданията са през тази година да приключат с практическата част на изследванията, но при възникване на определени обстоятелства опцията е да продължат и през следващата. 

Белите миди са важен ресурс за експлоатация от бранша

Срокът на проекта, който е по ОП „Морско дело и рибарство”, изтича през март 2021 година. Той обхваща доста дейности, като най-общо това са определянето на приоритетни зони за изследване, практическите изследвания на видовете, екологичното моделиране. В тази връзка важно е да се отбележи, че успоредно с изследването на бялата мида в проекта е включено и вземането на хидрохимични и хидробиологични проби (фито- и зооплантон, зообентос). Така ще се получи придружаваща екологична снимка на средата, в която се развиват белите миди. Или вече ще има обективна картина като цяло на района, в който са извършени тралиранията за бели миди. И на тази база, ще се опитаме да подготвим мерки за устойчиво управление на двата вида бели миди, което е целта на проекта- подчерта доц.Петрова.

Проблемът е, че заради пандемията се забави практическата реализация на проекта – по план трябваше да стартира през май и да продължи до октомври, а ние тръгнахме през юли, каза още тя.  При това стартираме преди още да сме получили нужното финансиране, за да платим за наемането на риболовен кораб, което стана само благодарение на бранша. Отначало идеята ни беше да изпреварим падането на тримесечната забрана за улова на бели миди, тоест преди да е почнала експлоатацията им, което не можа да се осъществи. Същевременно, ние имаме изследвания от 2003 година, когато още нямаше икономически интерес към тези видове миди. Така че сравнителната база включва и неексплоатираните популации на белите миди, за да се види как икономическият интерес се е отразил върху състоянието на ресурсите.

А що се отнася до наемането на риболовен кораб за изследователските експедиции, доц.Петрова заяви, че това е тяхна практика още от 2013 година. Впрочем връзките ни с бранша винаги са били сериозни – още от създаването на института преди 100 години, а преди години са били дори част от структурата на ДСО ”Рибно стопанство”, припомни директорът на ИРР. На събранията на института за отчитане на проектите редовно присъстваха представители на риболовния бранш. И сега продължава старата практика при провеждане на разширени съвети в рамките на ССА-подчерта доц. Петрова. Тя припомни за срещите с бранша през миналата година, които са били много полезни. Така е, защото рибарите са заинтересована страна и трябва да бъдат информирани за научните резултати, за да се помага за опазването на черноморската екосистема. Смятам че да се поддържа диалог и доверие с бизнеса е важен елемент от екологичната практика. 

На въпроса за въведената за първи път тримесечна забрана за улова на бели миди, за която наскоро шефът на ИАРА, доц. Галин Николов говори през Мaritime.bg, тя каза, че това е обсъждано от няколко години, а предложенията за забрана от страна на различни организации варират между шест и три месеца. Добре е да има ясна научна база за формиране на управленските решения, защото понякога пълните рестрикции могат да  повишават дела на сивата икономика и да не доведат до желаните резултати. За да има ефект от въвеждането на мерки за управление на ресурсите от бели миди е необходимо да се имат предвид екологичните и социално-икономически аспекти на проблемите, да се намери баланс между тях. В интерес на еколози и рибари и ще подпомогне устойчивото развитие на крайбрежните морски региони- добави директорът на ИРР. 

Последни новини

Последни новини

Доц. д-р Виолин Райков: Разминават се реалните и някои от определените размери за улова на риби 

Минималните размери за улов не съответстват на това, което би трябвало да бъде. Примерно, барбуната влиза в полова зрялост при всички положения с размер над 10 см., а в нашето

Руският флот приема нова фрегата

Фрегата "Адмирал Головко" от проект 22350 ще бъде приета в състава на ВМФ на Руската федерация през следващия месец, обяви ТАСС, цитирайки източник от военно-промишления

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент