До 8 септември се очаква решението по предложеното повторно отваряне на мерките за финансова подкрепа на сектор „Рибарство” за преодоляване последствията от пандемията COVID-19, научи Maritime.bg
За втори път ще бъдат отворени мерките за подкрепа на сектор „Рибарство”, заради COVID-19, като този път финансовата помощ е насочена към риболовния флот със загуби от пандемията. В момента тече процедурата и след като членовете на комитета за наблюдение дадат своето становище на предложението до тях от управляващият орган по програма „Морско дело и рибарство” за преразпределяне на бюджета по трите мерки за борба с пандемията, официално ще бъде даде старта. Срокът, в който комитетът за наблюдение трябва да излезе със своето становище е до 8 септември, съобщиха пред Maritime.bg от ведомството.
В случая не става дума за наливане на нови средства, а само да преразпределение на съществуващия бюджет по трите мерки, който е общо 17 млн лв. Оказа се, че вече има почти на 100 процента изпълнение на мярката,която компенсира риболовния флот, а по други остават неусвоени сериозни суми. Проблемът е обсъден заедно с бранша, след което управляващият орган сега излиза с предложението си до комитета за одобрение част от неусвоените пари да отидат по мярката за временно преустановяване на риболовните дейности заради Covid-19. Няма друг механизъм, който да използват по регламента без да го изменят, коментират експерти. Могат само да използват на възможността за адаптиране на вече съществуващите мерки по регламента.
По повод на тази новината, ето какво заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на АПРП „БГФИШ”:
„Инициативата е на дирекция „Морско дело и рибарство” на МЗХГ- такава беше и предварителната договорка с бранша: ако не бъдат изразходвани средствата мерките ще бъдат отворени втори път. Впрочем тази промяна се прави, след като още в началото на пандемията МЗХГ беше първото, което откликна, за да подпомогне сектора. И с нашето съдействие на бранша реакцията беше много бърза. Станахме първата страна- членка на ЕС, която получи нотификация от ГД „Морско дело и рибарство” за одобрение на изменение на програмата. В нея бяха включени предложените от България три извънредни мерки за подкрепа на най-засегнатите от сектор „Рибарство и аквакултури” с общ бюджет 17 млн. лв. Браншът и министерството се разбрахме за мярка „Временно преустановяване на риболовна дейност” да бъдат заделени 2 035 000 лв, за другата – подкрепа на сектор „Аквакултури” – 10 530 000 лв и по третата мярка- преработката на рибни продукти- 3 500 000 лв. Максималния размер на отпуснатата помощ е до 80 000 лева, като от нея ще могат да се възползват само онези, които работят на светло. Крайният срок за подаване на проекти и по трите мерки изтече на 3 юли т.г.”
По думите на браншовика след като приключил приема на проектите, се видяло, че половината от заделените средства няма да бъдат реализирани. Това било стресиращо, както за администрацията, така и за бизнеса. Защото от една страна немалко кораби, лодки, ферми и фабрики не могат да получат тавана на финансовата помощ (80 000 лв), а от друга – остават неусвоени средства по програмата. И най-доброто, което можело да се случи в този момент е пренасочването на пари от мерките, с по-малка усвояемост, каквато например е за аквакултурите.
Оказало се, че някои фирми за аквакултури са регистрирани по закона, но не отчитат обороти и така не могат да покрият изискванията за определен спад от пандемията, за да кандидатстват за финансова помощ по програмата. Имало и други проблеми.
Докато при риболовния флот всичко е на светло. Едно от изискванията към него е да има 120 риболовни дни в рамките на последните две календарни годни. Или ако през едната е бил на ремонт, на практика му се получават средно по 60 дни за 12 месеца, което е нищо за един кораб.
Официалните статистически данни на МЗХГ за периода от началото на пандемията до месец май, показват 37 на сто спад в броя на корабите, които излизат на риболов и до 70 процента на улова.
Браншът като цяло продължава да търпи сериозни загуби от пандемията. Не всички успяха да получат финансова подкрепа и остават разочаровани. Това се отнася най-вече за стотиците регистрирани рибовъдни ферми – много от които имат малък производствен капацитет и реализират съвсем скромни обороти. Нещо, което не им дава възможност да кандидатстват по програмата тази година. Едно от изискванията е да имат поне 20 на сто намаление на оборота, а при половината от тези фирми годишният оборот е едва 10-20 хил. лева през миналата година.
Какъв спад на производството и каква финансова помощ могат да очакват по програмата, за което трябва да подготвят цял набор от документи?
Очаква се подпомагането по COVID-кризата да продължи и догодина, коментира д-р Господинов. Сега то се прави за първи път, което е стимул за онези, които си плащат данъците и осигуровките, тоест винаги са на светло. И точно те догодина отново ще могат да се възползват от финансовата подкрепа. А онези, които остават в сивата икономика и правят дъмпинг на пазара, държавата не може със силови мерки да извади на светло. Защото тя не може да контролира някой, който никъде не е регистриран и стоварва улова си на нерегламентирани места – коментира д-р Господинов.
Той се надява още преди напредване на есента всички, на които проектите са одобрени, да получат парите си.
