Преди 101 години (на 31 август 1919 г.) съветските подводници печелят първата си победа. Британският миноносец Vittoria е потопен близо до остров Сескар във Финския залив.
„Пантера“, седмата подводница от клас „Барс“, спусната през 1916 г., се отличава в тази битка. Дизел-електрическите подводници от този проект имат дължина 68 м, водоизместимост 780 тона. Максималната надводна скорост е 18 kn, подводната скорост е 9 kn. Въоръжението им се състои от две носови и кърмови торпедни тръби (ТА) с калибър 457 мм, осем външни ТА на системата „Джевецки“, едно артилерийско оръдие и една картечница като средство за ПВО, пише „Российская газета“.
„Пантера“ няколко пъти участва в разузнавателни операции и патрули в Балтийско море, влиза в схватки с подводници на британските интервенционисти, но тези схватки завършват с нищо. Друго влошаване на ситуацията настъпва в края на лятото на 1919 г.: британския и естонския флот все повече заплашват северозападните граници на Съветска Русия. Решено е страстите им да бъдат охладени с помощта на „Пантера“, която излиза на море рано сутринта на 31 август.
Според спомените на командира на подводницата Александър Бахтин (бивш лейтенант на имперския флот, служил като старши офицер на подводницата „Вълк“, участник в Първата световна война), вражеският разрушител е видян за първи път през перископа около 14.30. След това обаче идеята да го нападнат е изоставена: съществувала опасност, когато „Пантера“ стреля, лодката ще бъде демаскирана и може да бъде атакувана с обратен огън.
Няколко часа по-късно, същият разрушител отново е засечен, наблизо има още един британски разрушител. Бахтин изчаква да се закотви врагът, след което започва сближаване. Решили да атакуват след залез слънце – около 21.20. Две торпеда са изстреляни по разрушителя, гръмва силен взрив (вторият изстрел достига целта) и „Пантера“ веднага се устремява към дълбините. Те трябва да се крият от врага под вода цяла нощ, а завръщането в базата става към обяд на следващия ден.
Общо „Пантера“ прекарва 28 часа под вода, почти изразходвайки запасите си от въздух. Но въпреки екстремните условия операцията е успешна и се превръща в първата победа за съветските подводници. През 1923 г. Александър Бахтин е награден с Орден Червено знаме.
