Метод за абсорбиране на емисиите на парникови газове от атмосферата, морските и океански води чрез екологични хидротехнически съоръжения (ЕХС) за морски аквакултури, предлага морският геоморфолог от Варна проф. д-р Димитър Пърличев. Ученият заяви пред Maritime.bg, че ЕХС като биологични помпи поемат въглеродния двуокис (СО2) от въздуха и в същото време решават безплатно и синхронно почти всички защитни и експлоатационни проблеми на бреговата зона и шелфа. В случая средства са нужни само за строителството и монтажа на съоръженията, после проблемите се решават от само себе си, твърди проф. Пърличев.
Човечеството разполага с три години,
за да намали емисиите на СО2, преди да е станало прекалено късно, алармираха учени в списание „The Lancet Planetary Health“, за което беше съобщено и в български медии. Проф. Пърличев приема това за поредно тревожно предупреждение към правителствата по цял свят. В тази статия се посочва, че дори годишните емисии на парникови газове да останат на същите равнища до края на тази година, залегналите цели в парижкото споразумение за климата от декември 2015 год. ще бъдат вече практически почти неизпълними. А точно това споразумение, което е „историческо“ по единодушно приетите решения, трябва да оправдае надеждите на човечеството за справяне със застрашаващата го екологична катастрофа. Обаче както върви излиза, че едва ли ще има особено обнадеждаващ резултат, коментира проф. Пърличев. По неговите думи задълженията по прилагането им са свързани с прекалено големи непроизводствени инвестиции, пък и всяка държава сама определя и отчита ангажиментите си без да предвижда санкции за неизпълнението им. Защото правителствата мислят преди всичко за националните, а след това за общочовешките интереси. Дефицитът на глобално и отговорно мислещи ръководители на различни управленски нива и особено в науката стремително приближава човечеството към критичната граница, след която процесите, свързани с глобалното затопляне, стават неуправляеми. Сега вече се спори не дали има, или няма глобално затопляне, а дали сме минали или не границата към глобалната катастрофа – категоричен е ученият.
Неоспорим факт е, че след толкова предупреждения на учените човечеството все още не осъзнава в необходимата степен зловещите последици от невинните на пръв поглед климатични промени и не отчита обстоятелството, че преките жертви от тях вече възлизат на стотици хиляди годишно, които в близко бъдеще ще нараснат до милиони.
Глобалното затопляне е най-смъртоносният и коварен враг
на човечеството от появата му до днес. През последните десетилетия природата ни предупреждава чрез локални, но зачестяващи и засилващи се катастрофални събития (най-много са пострадали Китай и САЩ, които са и начело на замърсителите) – изтъкна проф. Пърличев.
Проблемът с климатичните промени поставя с пределна острота въпроса за търсенето на нови, по-ефективни методи и средства за спешно отдалечаване от критичната граница, преминаването на която ще изправи човечеството пред неминуема глобална катастрофа.
Известни в това отношение са социалните методи, свързани с намаляване на вредните емисии от стопанския живот, увеличаването на възобновяемите енергийни източници, залесяването и т.н., които зависят от финансовите възможности на държавата, природната специфика и културата на народа. Съществуват и много други методи против глобалното затопляне, след които особено популярни са геоинженерните, обясни проф. Пърличев. Най-сериозните от тях са ориентирани към директно извличане на парниковите газове от атмосферата и особено на „главния виновник“ – СО2. Като оставим настрана съмненията и критиките относно тяхната ефективност, доколкото ни е известно, нито един от тях все не е влязъл в действие. Две са причините, засега поне практически непреодолими. Първата е незначителното съдържание на СО2 в атмосферата, което прави извънредно трудно неговото абсорбиране. Втората е, че полученият вече отровен газ трябва да се изолира или неутрализира. А разходите за тяхното решаване са над възможностите дори на най-богатите държави.
В тази ситуация, по думите на проф. Пърличев, разработеният от него метод може да се окаже особено интересен, защото практически с лекота решава всичките изредени непреодолими трудности. Най-характерната особеност на неговия метод е че той е „изобретен” от самата природа, т.е. той е напълно природосъобразен. Това е
един отдавна известен природен процес,
убедително демонстриран в района между нос Сиврибурун и нос Шабла на черноморското ни крайбрежие. Проф. Пърличев твърди че с тази своя разработка той го е превърнал в метод на морската екология посредством тъй нар. екологични хидротехнически съоръжения (ЕХС). През 2008 година е патентовал първото от трите вида и продължава да усъвършенства съоръженията, за да направи безплатно тяхното прилагане за разлика от останалите геоинженерни методи. Нещо повече. Като редуциращ СО2 от въздуха неговият метод вече е намирал подкрепа в точка 12.10.5 (facilitating the capture of carbon dioxide from sea-water by sea molluscs which store carbon dioxide in their shells as calcium carbonate) на резолюция 1552/2007 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
За какво точно става дума?
Както е известно, мидите изграждат черупките си от неограничените количества Са и СО2 в морската вода – сложен и недостатъчно изследван биохимичен процес, обясни ученият. Участъците на бреговата зона, където има скални банки (обикновено пред носовете), се закрепват голямо количество миди. В плитките води, улеснено от повишената честота и сила на вълнението, от въздуха непрекъснато се дифузират нови количества СО2, които се превръщат в неразтворим СаСО3, изграждащ мидените черупки. След умиране или отделяне от скалистите участъци, мидите се отнасят от вълните към брега. От натрошените и заоблени частици на черупките им се получават прекрасните плажове в заливните участъци на север от нос Шабла до българо-румънската граница. Очевидно природата има способността сама да се защитава срещу грубата намеса на човечеството, обща последица от които е глобалното затопляне. За съжаление българското морско крайбрежие е вече почти напълно лишено от тази способност – добави проф. Пърличев.
И точно тук на помощ могат да дойдат ЕХС- хибрид между изкуствените рифове и традиционните хидротехнически съоръжения. Една от най-съществените им особености е тяхната голяма повърхност, допълнително увеличена от закрепените върху тях колекторни рамки за миди. И по този начин те ще изпълняват ролята на „биологични помпи“ – съоръжения, които чрез водата абсорбират СО2 от въздуха и го трансформират в черупчест СаСО3 – инертен материал за плажовете.
ЕХС представляват модулни конструкции
(съставени от модули в два варианта и пет модификации), с които в морето се изграждат съоръжения за марикултури (морски аквакултури) – рибарници, плантации за миди, раци, водорасли и др. Освен това те изпълняват и десетки други полезни функции, една от които е абсорбацията на диоксид. Всички тези функции се оказват безплатни и по този начин, с внедряването на ЕХС, България би могла да даде пример на другите страни как се противодейства не само на глобалното затопляне и на безполезните буни и дамби, но и как се решават морските проблеми без излишни разходи.
В зависимост от бързината и мащабите на внедряването на ЕХС, предложеният метод би забавил настъпването на глобалната катастрофа, защото сам по себе си не се нуждае от доказване – потвърдила го е природата. Очевидна е необходимостта от започване на експерименти с тях в един или няколко участъка на нашето крайбрежие, за да се уточни ефективността им. Тоест колко пъти с тях се ускорява абсорбирането на СО2 от въздуха над водното пространството, на чието дъно са поставени.
Целта е чрез масовото внедряване на тези екологични хидротехнически съоръжения да се решават преди всичко морските проблеми не само в България, но и в ЕС, като по този начин се въздейства и върху глобалното затопляне. За начало проф. Пърличев предлага проекта „Защита и експлоатация на участък Траката във Варненския залив“. Всеизвестно е че Траката е най-опасният участък на Варненското крайбрежие, за защитата и експлоатацията на който вече 50 години не се прави нищо.
