На 25 юли плаващият под флага на Панама 299-метров бълкер “Уакашио” (Wakashio, IMO: 9337119) заседна на риф край о. Мавриций. Инцидентът стана след драстично отклонение от курса и неколкократни опити на местните служби за връзка с кораба и предупреждения за опасността. Трима индийци са офицери в 20-членния екипаж на плавателния съд, а останалите моряци са от Филипините и един от Шри Ланка. Бълкерът е собственост на японската “Nagashiki Shipping” и е бил чартиран от “Mitsui OSK Lines” (MOL).
Разливът
Maritime.bg припомня, че на 6 август бе съобщено за първи път за установен разлив от построения през 2007 г. кораб с дедуейт 203 130 т.. Властите в Мавриций опитваха да ограничат ефектите от него, изолирайки с бонови заграждения екологично чувствителни райони по крайбрежието и очаквайки помощ за прехвърляне на горивото от танковете му. За четири дни във водите край острова бяха разляни около 1 000 м. т. гориво, а в танковете му останаха между 2 500 – 3 000 м. т. Опитите за овладяване на първичния разлив бяха силно затруднени от тежката хидрометеорологична обстановка в района.
На 10 август министър-председателят на островната република Правидм Кумар Джугнаут предупреди, че по корпуса са видими пукнатини и е много вероятно “Уакашио” (Wakashio) да се разполови под ударите на връхлитащите го 5-метрови вълни.
Междувременно бяха разпространени данни от финландския сателит “Iceye”, според които разливът засяга акватория от 3.3. кв. км. към 6 авг. и до 27 кв. километра към 11 август.
До 15 август, когато корпусът на бълкера се разполови непосредствено пред надстройката, успешно беше прехвърлена по-голямата част от наличното в танковете му гориво.
Три дни по-късно бе арестуван 59-годишният индийски капитан на кораба. Срещу него, както и срещу старши помощник-капитана, бяха повдигнати обвинения за застрашаване безопасността на корабоплаването и допуснато замърсяване. Стана ясно, че капитанът може да получи присъда до 60 години лишаване от свобода.
На 24 август салвидж екипите затопиха носовата част от корпуса, докато на острова се провеждаха протести на екоактивисти срещу това.
Седмица по-късно потъна малък влекач, активиран в дейностите по овладяване на разлива. След сблъсък в несамоходна баржа, влекачът се преобърна и потъна. При този отделен инцидент загинаха трима души.
Пресслужбата на японската MOL комуникира активно с медиите при настъпилата кризисна ситуация. Многократно от нея бяха разпространявани позиции, че се “полагат всички възможни усилия”, за да се ограничат последиците за околната среда от разлива. Преди това в японски издания се появи версия за опасното сближаване с брега. Твърдеше се, че корабът е плавал в непосредствена близост до брега, за да могат моряците да имат мобилна връзка и по повод личен празник на един от тях. Местните власти не потвърдиха тези данни и след проведени разпити с моряците от екипажа.
Районът
Районът, в който заседна злополучният бълкер “Уакашио” (Wakashio), е включен в списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение и е в непосредствена близост до морския природен парк “Син залив”. Неправителствената организация за защита на природата “Грийнпийс” подчерта, че “хиляди видове” са изложени на риск от замърсяването, предричайки тежки последици за местната икономика, в която ключов стълб играе туризмът.
Инцидентът с кораба за превоз на насипни товари стана причина за мащабни протестни действия. Над 75 000 души се включиха в тях в столицата Порт Луис. Сред исканията бе и оставката на премиер-министъра, който изтъкна, че не носи никаква отговорност за случилото се. Местни диаспори на граждани на Мавриций участваха в демонстрации в Нова Зеландия, Австралия, Швейцария, Франция, Люксембург, Германия, Великобритания и Канада.
Замърсяване за над 28 млн. евро
Учени се обединиха около мнението, че допуснатото замърсяване е най-голямото в историята на острова. Засегнати са почти всички видове чувствителни зони – коралови рифове, мангрови гори, крайбрежни влажни зони, плажове и дюни. Разливът е достигнал мангрови гори в Мавриций, а експерти коментираха, че горивото може да се утаи в техните коренови системи, което ще направи почистването почти невъзможно.
Претенциите на Мавриций са за 28 млн. евро.
Властите в страната вече предявиха иск срещу японския корабособственик, позовавайки се на Международната конвенция за гражданската отговорност за щети от замърсяване с нефт.
Обезщетение е поискано и от правителството на Япония. Мавриций очаква финансова помощ за строителство на 100 нови риболовни кораба, за обучението на 475 нови риболовци, допълнителни курсове за 60 шкипери на риболовни съдове, както и средства за обновяване на Центъра за изследване на рибните ресурси, който е построен през 80-те години с помощта именно на Страната на изгряващото слънце.
Дипломатически скандал, призиви за кардинални промени в морската индустрия и геополитически игри
Освен жестокия удар върху крехките екосистеми, засядането на кораб “Уакашио” предстои да предизвика и дипломатически скандал между Мавриций и Япония. Според поредица изказвания на правителствени представители на Япония, “мангровите гори на Мавриций не са засегнати от разлива”. Тези твърдения бяха публикувани в петък и в доклад на 13-членния екип, изпратен от правителството на Япония за оказване на помощ при справяне с последиците от разлива. Същата информация бе разпространена и от националната телевизия NHK, както и проправителствения японски вестник “Майничи”. Всичко това идва на фона на показаните преди 11 дни (именно от японския екип, б.р.) мащаби на замърсяването, както и предупреждения, че крехките местообитания ще бъдат сериозно засегнати.
“Тези противоречиви доклади подхранват силна реакция срещу участието на японското правителство в опитите за овладяване на кризата. 42 дни след засядането на кораба”, според “Форбс”. Участието на правителството в момента се разглежда по-скоро като опит за защита на няколко големи японски компании – MOL и корабособственика “Nagashiki Shipping”, както и японския застраховател, отколкото да се помогне на хората или природата в Мавриций, пише още авторитетното издание.
Случващото се с кораб “Уакашио” стана причина за появата на позиция дори от страна на главата на римокатолическата църква Папа Франциск. Той призова да се зачита природата в островната държава в Индийския океан, отправяйки молитви за справяне с кризата, отнела живота и на трима души от потъналия влекач и вероятно станала причина за измиране на китоподобни бозайници в района.
Призив за “кардинални” промени в глобалното корабоплаване отправи сър Ричард Брансън, основател на корпорацията “Virgin Group” и изявен защитник на океаните. “Глобалното корабоплаване трябва да засили своите отговорности и да подкрепи Мавриций за справяне със замърсяването, осигурявайки дългосрочен мониторинг за рехабилитация на целия район”, подчерта предприемачът. Maritime.bg припомня, че Брансън стартира инициативата “Carbon War Room” през 2009 г. Тя има за цел да постигне енергиен преход в морската индустрия за ограничаване на влиянието й над околната среда, както и разработване на пътни карти за употреба на възобновяеми енергийни източници, които да се ползват в малките островни държави и икономики. Въпреки изминалото десетилетие на положени усилия, инициативата на Брансън не събра нужната подкрепа от глобалните играчи в морската индустрия.
За повече етика призоваха преди дни и от авторитетното специализирано издание за морската индустрия “Lloyds List”.
Редица държави използваха поразената от ефектите на COVID-19 пандемията морска индустрия за решаване на геополитически въпроси. Най-силно това се видя при кризата със смените на корабните екипажи в Азия. Държави като Япония и Китай въведоха реципрочни и специфични изисквания за смени на кораби, пристигащи в техни пристанища от другата страна. Инцидентът с кораб “Уакашио” обаче даде тласък на китайската икономическа експанзия. Правителството на Мавриций сключи търговска сделка точно с Поднебесната империя по време на екологичната катастрофа, предизвикана от кораб “Уакашио”.
Това се случва на фона на следваната дългогодишна политика на Япония за постигане на дългосрочни и стабилни икономически отношения с островните икономики. Политика, простираща се до бреговете на Африка.
В това време издания като “Форбс” твърдят, че много африкански и малки островни държави следят отблизо бавния и обструкционистки подход на японското правителство. Беше разкрито, че Япония не е изпратила нито един учен по биоразнообразието, който има дълбоки познания за разливите на нефт във важни биологични екосистеми, като тези в Мавриций.
Възможно е да се окаже, че Страната на изгряващото слънце вече не е в уникалната лидерска позиция на технологичния опит в океаните, пред който островните държави не са имали избор. Китай значително разшири инвестициите си в морските науки, заплашвайки историческото господство на Япония като водеща океанска научна държава в Азия.
Предстои да видим каква цена ще плати Япония за скъпата “грешка” на екипажа на “Уакашио”…
