За задълбочаващите се връзки между морската наука и рибарския бранш и за отражението на пандемията от COVID-19 върху целия сектор, разговаряме с Емил Милев, председател на организация на производителите „Черноморски изгрев”.
-Има ли основания да говорим за близки връзки на бранша с наука след като наскоро с рибарски кораб стартира проекта за изследване на бялата мида от ИРР?
– Винаги сме настоявали за близко сътрудничество с учените, защото без него няма да постигнем желаните резултати в риболова. Твърдя го, не само като председател на сдружението, а и като капитан на риболовен кораб. Тази връзка е от съществено значение за нас. През миналите години науката винаги е куцала в нашия сектор, винаги сме се чувствали и недооценени и недоразбрани. Нашето усещане за рибните запаси, за опазването на морето е едно, а от страна на учените виждахме друго. Или ние се чувствахме недоразбрани, или сами недооценявахме значението на науката…
– От създаването си „Черноморски изгрев” тръгна с активна позиция на много въпроси, свързани с управлението на рибните запаси, екологията на морето…
– Така е. Предлагахме и промени в законодателството, в улесняването на режима на работа на колегите. Това е една от основните задачи на сдружението от неговото създаване. И вече виждаме как близките контакти с науката дават своята полза. Ние сами започнахме да осъзнаваме значението на въвежданите квоти. Сами започнахме да настояваме за квотен улов на определени видове. Разбрахме, че в опазването на рибните ресурси е шанса ни да се запазим като рибари, да можем да работим с перспектива, да оставим нещо и за поколенията напред.
– Това е осъзнато взаимно от двете страни?
– Така е, но трябваше време, за да се получи. През първите години винаги подскачахме, имахме и остри реплики с учените, че те едва ли не нищо не разбират. С годините вече осъзнаваме значението на близкото взаимодействие с науката. Но пак казвам, самият път е дълъг, за да осъзнаеш сам, че най-важното е да има устойчивост на рибните запаси. Също – за пазенето на морето, техниките, отговорния риболов. Все неща, за които активно говорим и насърчаваме особено през последните години. С това показваме и на хората, че е грешна представата им за рибаря, като едва ли не хищник, който влиза в морето всичко да ограби. Че напротив, самият рибар пази и защитава морето. Сам виждам, че е така. Колеги, с които сме работили през годините и са имали проблеми със законодателството, бракониерствали са, те самите вече осъзнават каузата и започват да сигнализират за хващането на забранени видове риба. Има вече положителна нагласа в рибарите. Стана много трудно, но успяваме да го постигнем.
-Впрочем в обществото остава впечатлението за ширещо се бракониерство…
– Много често в медиите продължава да се набива представата за рибарите като бракониери. Кое е бракониерство?! Винаги съм питал, кои са бракониерите в морето? Няма отговор. Но това е схема, с която постоянно се спекулира. Кои са тези бракониери? Ние ли, стоте рибарски кораба, които работим законно, плащаме си лицензите, осигуровките? Или още 5000-те любители рибари? Бракониерството почти се изкорени през последните години. Няма ги набезите на турските кораби, отдавна не сме ги виждали. От както сме в ЕС нашата гранична полиция в сътрудничество с румънската си вършат много добре работата. Прекарвам над 200 дни в морето и мога да го кажа. А чувам по медиите някои да говорят за незаконен риболов, за турски гемии. Абе, кой е той, кога беше в морето, кога ги видя?! Хора, които имат достъп само до плажа дават „компетентни” мнения за ставащото на 100 мили навътре в морето. Това е малко странно и обидно за нас, които сме непрекъснато в него.
-Сега конкретно, за какво се споразумяхте с Института по рибни ресурси?
– С него работим активно от две – три години. Почти целогодишно допускаме техни наблюдатели на борда си. Правим го безвъзмездно, на приятелски начала, без значение какъв риболов извършваме. Качваме наблюдатели поне по 10 – 15 пъти през годината. Ето сега за първите работни дни на новата седмица имам уговорен наблюдател, който ще бъде на кораба ми за улова на сафрид. На борда са и описват, какво работим, с какви мрежи, какво хващаме. Следят работата ни отблизо. Това дава шанс на учените да получат отблизо поглед, а не да правят суха наука от лабораторията в института. Това помага на тях, а сигурно и на нас.
Тук ще направя малко отклонение. Винаги сме казвали, че за да се изказва мнение, да се взема отношение върху даден рибен запас (в частност за улова на акула- тема, повдигната през последната седмица), добре е да се прави от хора, които имат преки наблюдения върху морето и риболова. Ако се прави от учени, нека да е след проведени изследвания за състоянието на запасите. След като няма научни изследвания върху акулата през последните 40 – 50 години, да твърдиш, че запасите й са изчерпани и застрашени и трябва да се забрани нейния улов, за нас е смехотворно и обидно. Ако такъв проблем бъде установен след направени изследвания, рибарите ще сме първите хора, които ще се съобразят с препоръките, защото сме за устойчивостта, за бъдещето на риболова в Черно море.
В момента участваме с учените от ИРР в проекта за изследване на бялата мида в Черно море. С моя кораб „Лефер” съм като подизпълнител по договор със спечелена обществена поръчка. По време на първата експедиция с „Лефер” за самите учени бяха голяма изненада откритите мидени полета. За мен като човек от бранша също бе изненада. Надявам се, че изследването ще бъде полезно за колегите, които ловят бяла мида, защото ще им даде шанс да го извършват по-регламентирано. Ясно е, че дивото изчерпване на ресурса до никъде няма да доведе.
-В случая помагате в крайбрежните изследвания на института, който не разполага със собствен кораб?
– И не само за крайбрежните, а и дълбоководните изследвания. Без значение за какви рибни запаси се извършват. Имаме тази възможност, тъй като разполагаме с наш кораб с дължина 24 метра, с много добри битови условия за учените и дава възможност за експедиции до 15 денонощия навътре в морето.
– Maritime.bg първи информира за повторното отваряне на мерките в подкрепа на рибарския бранш срещу загубите от пандемията от COVID-19.
-Знам за това. Ние участваме в подготвянето на това предложение. В случая само да кажа, че не взимаме от парите на никой друг от сектора, а става дума за неусвоени средства по някои от мерките.
– От самото ведомство заявиха, че риболовният флот работи само на светло…
– Така е. Много усилия се положиха, както от страна на рибарите, така и на администрацията в лицето на ИАРА, за да може целият стопански риболов да излезе на светло. Сега той е непрекъснато под погледа на Центъра на наблюдение на риболовните кораби, постоянни са проверките при разтоварването на брега. Естествено през първите години всички от бранша подскачаха, приемаха го едва ли не за свръхконтрол. Никой не беше свикнал да записва реалните си улови, да ги декларира. Но с времето осъзнаваш, че това е един плюс. И сега с тази програма от мерки срещу загубите от COVID-19 много добре усещаме, че наистина е голям плюс за всички, които работим на светло. Видяха се отчетените загуби и бяхме подпомогнати от държавата и ЕС.
Надявам се колкото повече минава времето, не само всички ние да излезем на светло. Не само рибарите, а и търговията. Ясно е, че у нас има съществен проблем с търговията на риба. Все си мечтая някой ден всички, които търгуват с риба да бъдат регистрирани по ДДС. Купуваш риба и тя задължително да бъде с ДДС. Проблемът на пазарите е, че там се работи без документи. Затова ни беше много трудно през годините рибата да се продава с фактури, самите прекупвачи не го искат.
– Шефът на ИАРА наскоро заяви пред Maritime.bg, че само пандемията е спряла инициативата им за организираните рибни пазари в страната…
– Да. Миналата година участвахме в инициативата „Обичам българската риба”. Много добра инициатива на МЗХГ. Направихме рибни пазари, на които успяхме да промотираме черноморската риба във вътрешността на страната. Бяхме в Русе, Стара Загора, в София цели три дни по Никулден. Това е много добра идея – да покажеш отблизо разнообразието на морето ни. Правихме богати щандове с по 10-15 вида риба, на хората им беше интересно, можаха да видят, че на нашия пазар има качествена българска риба от Черно море. Не е нужно да ядат само вносни, замразени риби, полуфабрикати. Ние имаме хубава, много вкусна морска храна. Но за съжаление изнасяме голяма част от нея. Ето, например барбуната, чиито улов достига 500 тона, заминава почти изцяло за гръцкия пазар. За мен това е голяма загуба. Българинът не я познава, макар че е една от най-вкусните в нашето море, неслучайно се нарича „царска риба”.
– Как продължава да се отразява пандемията на бранша?
– За всички е ясно, че нейното влияние е крайно негативно. Отначало беше направо шок. Прибираш се и не знаеш, дали ще реализираш рибата си. Голяма част от нашия улов се изнася за Гърция и Турция. Един месец много от корабите ни изобщо не излязоха на море, докато се преориентират и намерят вътрешни пазари на по-ниски стойности. Научаваме се да работим и за по- малко пари, когато се налага. Някои от корабите спряха. Аз също спрях един от моите. Поради слабата култура на българина относно храната, а може би и със забързания начин на живот, рибата се консумира предимно по заведения, а точно туристическият бранш се оказа най-силно ударен от COVID-19. Естествено удря и нас.
– Сегашните мерки в подкрепа на сектора, дават ли глътка въздух?
– Дават ни шанс да се запазим корабите и работниците си.
-Отпуска ли се малко положението?
– Да, защото есенният риболов се осъществява предимно за вътрешния пазар – сафрид и чернокоп, които се консумират у нас. И за момента ни е малко по-спокойно. Така че се надяваме, тази есен да ни даде глътка въздух.
Има и положителни страни от цялата тази работа с пандемията. Една от тях е, че много от българите започнаха да почиват по родното Черноморие, а сафридът е позната риба и в момента имаме добри реализации на добра цена на нашия пазар. Нещо, което от години не беше се случвало. Колкото и да е странно за нас е плюс, че българският турист остана и по нашето черноморие. Макар и малко, но има ефект. И ние го усещаме.
