Над 116 коралови рифа са локализирани в открито море на дълбочина от 200 до над 1 200 метра, които са разположени извън юрисдикциите на държавите, граничещи с трите най-големи океана. Това сочат резултатите от първото цялостно проучване на рифовете в открито море. Учените са открили рифове на дълбочина и над 2 000 метра, подчертавайки, че техните усилия към момента са били фокусирани едва в по-плитки райони извън юрисдикциите и очакват намирането на много повече дълбоководни коралови оазиси, пише списание „Science“.
Практически две трети от акваторията на океаните е извън юрисдикцията на държавите и учените очакват да бъдат създадени правила за опазването й. Изследването на дълбоководните рифове съвпада със стартирането на инициативата „Коалиция за кораловите рифове в открито море“ (ККРОМ), в която участват група учени и неправителствени организации. Целта на ККРОМ е да подкрепи провеждането на изследователски експедиции за изследване на дълбоководните склонове, където са открити много от дълбоководните рифове. Коалицията се надява събраните научни данни да помогнат за защитата на тези слабо изследвани към момента части на екосистемата.
„Някои от първите морски защитени зони са специално обособени около коралови рифове. (…) Толкова литература предполага, че това са дъждовните гори на моретата “, казва съавторът на изследването Даниел Вагнер, координатор на коалицията и технически съветник към организацията „Conservation International“. Коалицията от неправителствени организации се надява да повлияе за прилагането на пакт на ООН, Междуправителствената конференция за морското биологично разнообразие в районите извън националните юрисдикции, която се очаква да установи правила за създаване на морски резервати в открито море. Финалната среща на преговарящите, определена за по-рано тази година, беше отложена поради пандемията COVID-19.
Дълбоките рифове „са едни от най-малко изследваните от всички океански екосистеми,“ отбелязва коалицията, „и тъй като не са защитени от законите на никоя държава, те са сред най-уязвимите и потенциално преексплоатирани рифове на Земята.“
Изследването предполага, че учените в бъдеще ще научат много повече за рифовете отвъд бреговете. Откритите към момента са склерактини, често срещано семейство от твърди корали, изграждащи рифове, а някои са наблюдавани много по-дълбоко, отколкото там, където обикновено се намират. Повечето от новооткритите рифове са локализирани на ескарпи и подводни хребети в Тихия и Атлантическия океан, както и малък брой в Индийския океан.
Коалицията се надпреварва да събере повече информация за рифовете в открито море, но ограниченията на пандемията отлагат първите две експедиции до началото на 2022 г. Първата експедиция трябваше да отплава по-късно тази година за района край Рапа Нуи, или Великденския остров, край бреговете на Чили. Тамошните „подводни планини“ попадат в националните води на Чили и вече са включени в морски резерват. Според ръководителя на експедицията Ричард Пайл, известен с работата си по слабо проучени мезофотични рифове, създаването на морски резервати в открито море е един от начините за опазване на новооткритите рифове.
Втора експедиция ще изследва райони край о. Сала и Гомез, неголям вулканичен остров и островната група Хуан Фернандес край Чили. Тина Молодцова, старши учен от Института по океанология „П. П. Ширшов“, казва, че подводният свят там е „много особен по отношение на биогеографията“. Преди две десетилетия експедиция до района документира същества, които не са открити никъде другаде. Тя очаква „да види това, което те наричат дълбоководни „коралови градини“, които включват бамбукови корали и стъклени гъби, които имат стъклени структурни спирали, направени от силициев диоксид.
Експедициите не са евтини и струват повече от 1 милион долара всяка. За момента коалицията си е поставила по-скромна цел да събере 3 милиона долара за пилотни проучвания на няколко цели през следващите няколко години и да финансира заснемането на филми, които да бъдат представени пред вземащите решения политици. Непосредствената цел, казва Вагнер, е просто да се събере „вид моментна снимка. Опитваме се да стигнем до там и след това да представим тази информация бързо на политиците“.
Според Пайл една от целите на подобни експедиции е да документират екосистемите, преди човешките дейности да ги изтласкат и „доведат до положение, от което не могат да се възстановят, дори преди да сме разбрали какви са те, какво означават и каква роля играят в по-общата картина“.
