Най-ранната рисунка на фар Шабла е от 1846 г. Тя е работа на френския художник (и литограф) Жул Лоран. През октомври 1846 г. Ксавие Омер дьо Ел преминава през Варна на път от Константинопол (Истанбул) за Галац. Неговия спътник, и художник на експедицията, Жул Лоран прави рисунки на Варненската крепост и на няколко архитектурни забележителности.
На път от Варна (6 октомври) за Мангалия и Кюстенджа Жул Лоран прави рисунки на крепостта Калиакра и фар Шабла (9 октомври).
Част от пътните записки на Ксавие Омер дьо Ел от 1846 г. са публикувани през 1853 г. от френското илюстровано списание „Илюстрасион“ (L’Illustration, Journal Universel), придружени с гравюри на Жул Лоран. В четвъртата част на тези записки, публикувани на 3 септември 1853 г., със заглавие „Екскурзия до северните брегове на Черно море“, дьо Ел пише:
„Тъй като времето стана наистина много лошо, за да продължим пътуването си по море, аз уредих сметката на нашите гръцки гребци и ние потеглихме от Варна на 6 октомври с два коня и една странна араба (нещо като двуколка) под водачеството на един правителствен гаваш и един стар арабаджия – и двамата истински еничари.
… На едно твърде ниско място на брега, където в морето има много опасни плитчини, се издига красивият изоставен фар на Шебле. Той е истински паметник. Състои се от осмоъгълна основа с осмостенен обелиск над нея. Цялата му височина е двайсет и четири метра. На един ъгловат камък от основата, проснат на земята, се чете датата 1182 от Хиджра [1768 г. по християнското летоброене]. Вътре цари пълна разруха и човек не може да си обясни защо Портата нехае да възстанови използването на фара, което би се осъществило с минимални разходи и би обслужвало много корабоплаването в тези води, където всяка година стават много бедствия. Същевременно това ще бъде повод за признателност на корабите, подгонени от северния вятър и търсещи убежище на юг от нос Калагрия.
Matière et technique: Crayon lave.
Рисунката на фар Шабла се съхранява в колекциите на Висшето национално училище по изящни изкуства в Париж (L’École nationale supérieure des beaux-arts, Paris).
По една или друга причина тя е останала неизвестна. Това е първата ѝ публикация.
… Красивата конструкция, издигната на Шебле през 1765 г., бидейки все още почти невредима, би била подходяща за втория фар, след като се възстановят стълбите и се инсталира осветителна система“**.
(Xavier Hommaire de Hell. Excursion sur les côtes septentrionales de la mer Noire (4e article). // L’Illustration, Journal Universel, № 549, Vol. XXII, 3 Septembre 1853, p. 151–154; Voyage en Turquie et en Perse exécuté par ordre du government français pendant les années 1846, 1847 et 1848 par Xavier Hommaire de Hell. Tome premier. Paris, P. Bertrand, Libraire-Éditeur, 1854, p. 166–167, 173, 219; България. Френска хроника (1841-1878). Кореспонденции и гравюри от „Илюстрасион“. Съставител Васил Василев. София, Книгоиздателска къща Труд, 1998, с. 50–54).
Умира на 5 май 1901 г. в Сент-Дидие (Saint-Didier) (Vaucluse).
Бележки:
1. Ксавие Омер дьо Ел умира в Исфахан (Персия) на 29 август 1848 г. Записките са публикувани с помощта на вдовицата му – Адел (Adéle Hommaire de Hell) и Жул Лоран.
2. Заради активната дейност на съюзническите флоти – английски, френска и турска по време на Кримската война (1853-1856), фарът при нос Шабла е възcтановен от френското дружество “Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane” (Фарова компания на Османската империя), създадена на 1 август 1855 г. с директор Блез-Жан-Мариус Мишел (Blaise-Jean-Marius Michel). На фара била монтирана френска оптика от 4-та степен, излъчваща постоянна бяла светлина (Description des phares, existant sur le littoral maritime du globe, par Coulier, Dix-huitiéme edition, Paris, Robiquet, Libraire Hydrographe, 1866, p. 179), а на западната стена на новоизградената сграда на фаропазача била вградена тугра на султан Абдул Меджид I (1839-1861).
Според официалното сведение на османското правителство възстановеният фар при нос Шабла е открит на 1 февруари 1856 г.* (а не както беше прието досега – 15 юли 1856 г.) (Карел Шкорпил. Черно море. В: Втори годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, Печатница „Зора“, 1908, с. 60). То е публикувано в английски, френски, руски и американски специализирани издания.
* „Черно море
Неподвижен фар на нос Шабла.
Турското правителство информира заинтересованите, че от 1 февруари 1856 г. е пуснало фара на кулата, която се намира на нос Шабла, на българския бряг, на около 36 мили на североизток от Варна.
Светлината е неподвижна и бяла; разположена е на височина 36,5 метра над нивото на морето, така че при обикновено време ще може да бъде видяна от около 16 мили.
Кулата е на северна ширина 43° 33′ 30”, източна дължина 26° 18′ 16” (Париж).
Съобщение. Навигаторите се уведомяват, че през декември 1852 г. тринайсет кораба, пътуващи от Одеса за Варна, са се блъснали в брега близо до нос Шабла, а през март 1855 г. – шест други кораба са заседнали между Шабла и Мангали (малко градче на 16 мили по на север); тези последните са пътували от Варна за Крим. Тъй като тези корабокрушения, несъмнено, са били причинени от течение с посока запад или северозапад, капитаните на кораби трябва да са предпазливи, докато се намират в тези места; те не трябва никога да забравят и че, като цяло, всички фарове по турския бряг са много зле поддържани; също така, докато не видят този на нос Шабла, за който става въпрос тук, те трябва да напредват с най-голяма предпазливост“ (Annales hydrographiques: Recueil d’avis, instructions, documents et mémoires relatifs à l’hydrographie et à la navigation. Tome onziéme. Paris, Imprimerie administrative de Paul Dupont, 1856, p. 199, 234–235)**.
* Анастас Ангелов. Към историята на Варна през 19-и век. София, Pulsio Print, 2019, с. 150–158.
** На информационните табели на фар Шабла, поставени от община Шабла и Зелен образователен център, стои грешната дата 15 юли 1856 г. – за тях времето е спряло.
