Още за най-стария и най-висок български морски фар – Шабла

Фар Шабла е най-старият и най-висок фар по Българското Черноморско крайбрежие*. Ранните сведения за него са твърде оскъдни. Не е известен османски документ, който да посочва кога фарът е бил изграден. Изследователите се опират на написаното от френския инженер, геолог и географ Ксавие Омер дьо Ел (Xavier Hommaire de Hell). 

Фар Шабла. Снимка Калина Ангелова, 2017 г.

През октомври 1846 г. дьо Ел, натоварен с научна мисия от френското правителство, заедно с художника Жул Лоран (Jules Joseph Augustin Laurens), на път от Константинопол (Истанбул) през Варна за Галац, преминал край фара на нос Шабла. В дневника си дьо Ел пише: 

Portrait de Xavier Hommaire de Hell, lithographié par Charles Goutzwiller d’après un dessin Jules Laurens. 

„На едно твърде ниско място на брега, където в морето има много опасни плитчини, се издига красивият изоставен фар на Шебле. Той е истински паметник. Състои се от осмоъгълна основа с осмостенен обелиск над нея. Цялата му височина е двайсет и четири метра. На един ъгловат камък от основата, проснат на земята, се чете датата 1182 от Хиджра. Вътре цари пълна разруха и човек не може да си обясни защо Портата нехае да възстанови използването на фара, което би се осъществило с минимални разходи и би обслужвало много корабоплаването в тези води, където всяка година стават много бедствия. Същевременно това ще бъде повод за признателност на корабите, подгонени от северния вятър и търсещи убежище на юг от нос Калагрия“ [1]. 

По-нататък в дневника си [2] Ксавие Омер дьо Ел отбелязва: 

„Красивата конструкция, издигната на Шебле през 1765 г., бидейки все още почти невредима, би била подходяща за втория фар, след като се възстановят стълбите и се инсталира осветителна система“ [3]. 

Върху картата “Pontus Euxinus” (Черно море), издадена в Амстердам през 1697 г., от холандския картограф Николаас Витсен (Nicolaas Witsen, 1641-1717 г.), Шабла е означена с името Sciable. За първи път са представени и опасните за корабоплаването плитчини и подводни скали между нос Шабла и нос Калиакра.

Дьо Ел не посочва откъде е взел датата 1765 г., която е по-ранна от тази видяна от него, издълбана на каменен блок от основата на фара – ١ ١ ٨ ٢ (1182) по Хиджра (1768 г. по християнското летоброене), с което дава възможност за различни тълкувания.

Точната дата на откриване на фара след възстановяването му през 1856 г. също бе неизвестна. Изследователите се позоваваха на Карел Шкорпил, посочвайки датата 15 юли 1856 г. [4]. Но официалното известие на османското правителство от 1 февруари 1856 г., публикувано по-долу, останало неизвестно за българските изследователи, поправя тази историческа грешка. 


“Mer Noire. Feu fixe sur le cap Chablah.
Le gouvernement turc informe les intéressés que le 1er février 1856, on a allumé un feu sur la balise-tour, qui est placée sur le cap Chablah, côte de Bulgarie et situé à 36 milles environ dans le N. E. de Varna.
Le feu est fixe et blanc; il est situé sur une hauteur, à 36.5 m au-dessus du niveau delà mer, et de telle sorte qu’avec un temps ordinaire, on pourra le voir à 16 milles environ. La tour git par Latitude N. 43° 33′ 30″. Longitude E. 26° 18′ 16″ (Paris).
Avis. Les navigateurs sont informés qu’en décembre 1852, treize navires allant d’Odessa à Warna se sont jetés à la côte auprès du cap Chablah et en mars 1855, six autres navires se sont échoués entre Chablah et Mangali (petite ville qui git à 16 milles plus au N.); ces derniers allaient de Warna en Crimée. Comme ces naufrages ont été sans doute occasionnés par un courant portant à l’O, ou au N. O., les capitaines des navires devront s’en méfier lorsqu’ils se trouveront dans ces parages; ils ne devront jamais oublier également qu’en général, tous les feux dè la côte de Turquie sont très-mal entretenus, aussi, lorsqu’ils viendront reconnaître celui du cap Chablah, dont il est question ici, ils devront rallier la terre avec la plus grande circonspection”. (Annales hydrographiques Recueil d’avis, instructions, documents et mémoires relatifs à l’hydrographie et à la navigation, publié par le depot des cartes et plans de la marine. Tome onziéme. Paris, Imprimerie administrative de Paul Dupont, 1856, p. 199, 234–235).


„Черно море. Неподвижен фар на нос Шабла. Турското правителство информира заинтересованите, че от 1 февруари 1856 г. е пуснало фара на кулата, която се намира на нос Шабла, на българския бряг, на около 36 мили на североизток от Варна.
Светлината е неподвижна и бяла; разположена е на височина 36,5 метра над нивото на морето, така че при обикновено време ще може да бъде видяна от около 16 мили.

Турска военна карта от 1724 г. с подводния риф при нос Шабла

Кулата е на северна ширина 43° 33′ 30”, източна дължина 26° 18′ 16” (Париж).
Съобщение. Навигаторите се уведомяват, че през декември 1852 г. тринайсет кораба, пътуващи от Одеса за Варна, са се блъснали в брега близо до нос Шабла, а през март 1855 г. – шест други кораба са заседнали между Шабла и Мангали (малко градче на 16 мили по на север); тези последните са пътували от Варна за Крим. Тъй като тези корабокрушения, несъмнено, са били причинени от течение с посока запад или северозапад, капитаните на кораби трябва да са предпазливи, докато се намират в тези места; те не трябва никога да забравят и че, като цяло, всички фарове по турския бряг са много зле поддържани; също така, докато не видят този на нос Шабла, за който става въпрос тук, те трябва да напредват с най-голяма предпазливост“
(Annales hydrographiques: Recueil d’avis, instructions, documents et mémoires relatifs à l’hydrographie et à la navigation. Tome onziéme. Paris, Imprimerie administrative de Paul Dupont, 1856, p. 199, 234–235) [5].


Изследователите на фара са пропуснали и кратко известие, публикувано във френския вестник „Журнал де Деба“ от 9 септември 1856 г., което препраща монтирането на постоянната оптика на фар Шабла в края на септември 1856 г.

Carte réduite de la Mer Noire dressée pour le service des vaisseaux du roy par ordre de M. de Boynes, secrétaire d’état ayant le département de la marine / par le Sr Bellin; Croisey sculp., 1772”.

„Фаровата администрация развива голяма активност. Изпращам ви сведения за един нов фар, който ще бъде разположен при Галиполи. Утре тя (администрацията) ще изпрати големите фарове, определени за Сулина, Шаблар-Саги, а след няколко дни – големия фар за Змийския остров“ [6].

В миналото (а и в ново време) силните северни и североизточни ветрове в Черно море тласкали корабите към скалистите брегове на Южна Добруджа и те ставали лесна плячка на плитчините и едномилния подводен риф при нос Шабла [7]. Единственото спасение за корабите в тази част на морето бил заливът западно от нос Калиакра, отбелязан на руска карта от 1816 г. като „Хорошая гаван“, където те се укривали и изчаквали ветровете да утихнат. 

Най-ранното представяне на подводния риф при нос Шабла е на карта на Черно море от 1697 г. на холандския картограф Николаас Витсен (Nicolaas Witsen, 1641-1717 г.). Рифът е представен и на френска военна карта на Черно море от 1772 г. на френския картограф Жак Никола Белен. На картата са отбелязани нос Шабла (Chabler Seghi), подводният риф и плитчините (Banc de Roche, Roche sous l’eau), както и котвенните стоянки в залива западно от нос Калиакра (Chelegra ou Varna Cap élevé). Опасния риф и плитчините при нос Шабла са представени и на карта на италианския картограф капитан Гаетано Палма, издадена в Триест през 1811 г. (с надписи на френски и гръцки език). 

За да предпазят своите кораби от опасния риф, през 1765 г. (или 1768 г.), вероятно в навечерието на войната с Русия (1768-1774), османските власти изграждат фар при нос Шабла. 

Най-ранното описание на фара при нос Шабла е на австрийския офицер и дипломат към посолството в Константинопол Венцел Едлер фон Броняр (Wenzel Edler von Brognard). През август 1786 г., на път от Константинопол за Виена, той минава с гемия покрай западния бряг на Черно море до устието на река Дунав. В своя доклад (Journal meiner Reise von Konstantinopel, längst der westlichen Küste des Schwarzen Meers über die Donau bis Gallaz und von dannen weiters über Bukarest, Hermannstadt nach Wien, Viena, 24 decembrie 1786) фон Броняр пише: 

„Тук има падини и пясъчни дюни, предимно натрупани направо върху грунта, които се срещат по единично и на малки групи по целия бряг, но общо взето той е гол. По него не се срещат дървета или някакви други ориентири. Край този бряг могат да застават много тежки военни кораби, но понеже тук ставали много корабокрушения, в края на краищата Портата издигнала на 5 мили от село Калъч бей кьой (днес с. Тюленово, община Шабла) висока фарова кула, наречена Шабла фенер или Пясъчния фар, която се издигала направо върху естествения терен и светлината ѝ се виждала отдалече“ [8]. 

Фарът при нос Шабла се споменава и от капитан Платон Яковлевич Хамеля в книгата му „Опыт морской практики“, издадена в Санкт Петербург през 1804 г. В нея той пише: 

„Поради тези причини, при силни северни или североизточни ветрове, които господстват в същото море, в пролива да не се държи курс направо. Като имат предвид това, пристигащите от Очаков или Одеса да плават на юг, надолу по турския бряг. На същия бряг има два фара: единият – на нос в средния ръкав на дунавското устие, наречен Сулински, на пет мили срещу който се намира единственото в същото море островче Феодонисий; по-нататък на юг има друг фар на нос Шабла. Южно от същия нос се издава нос Калиакра и образува обширен залив, много надежден за заставане на котва, защитен от всички ветрове, освен от юг и югоизток, с дълбочина от 12 до 6 сажена до дъното“ [9].

На 25 юли 1820 г. край нос Шабла, на път от Одеса за Константинопол, преминава френската фрегата „Ла Шеврет“ (La Chevrette), с капитан Пиер Анри Готие Дюпарк (Pierre-Henry Gauttier du Parc). В докладите на хидрографската експедицията, до Леванта и Черно море, един от офицерите на кораба – лейтенант Барал (Barral) пише: 

„Тя предлага четири отлични места за хвърляне на котва за корабите, на които насрещните ветрове пречат да пътуват към Одеса. Тези места са, откъм север, Каварна, Варна, Сизопол и Инада. Преди да се стигне до първото, виждаме една кула именувана Шабла, и след това нос Калакрия, разпознаваем по едно възвишение, разположено в западната му част. Котва се хвърля зад едно малко село построено на носа, във вода с дълбочина девет разтега и тинесто дъно“ [10].

“Carte de la plus Grande Partie de la Turquie d’Europe, Par Gaetan Palma A Trieste an 1811”.

Не е известно кога фарът при нос Шабла е бил изоставен от османските власти, но през 1838 г., на път от Одеса за Константинопол, англичанинът Уилям Найт (William Knight), описва фара вече „порутен“. Той отбелязва: 

„След четири дена стигнахме до нос Чаблер Сахи, на който забелязах порутен фар, разположен близо до няколко хълма. На следващата сутрин, когато седнахме на закуска, нос Калагия отстоеше на север-северозапад, на разстояние шест левги. При тази позиция бяхме наравно със знаменитата Варна“ [11]. 

Фар Шабла е включен и в навигационни инструкции (лоции) и описания на фаровете в Черно и Азовско море от 1824, 1825, 1832, 1839, 1841, 1843, 1847, 1850, 1854 и 1855 г. В тях са дадени, името, координатите, техническите характеристики и кратки бележки.


1824 г. Chabler-Saghi (cap et vieux Fanal). N. 43° 32′ 10”; E. 26°15′ 0” [12].

1825 г. Turquie dʼEurope. Donau. Chabler-Saghi, Cap. u. alter Fanal. Breite. 43° 32′ 10”; Länge. 26°15′ 0”. (Tableau des points de la Mer Noire et de la Mer de Marmara determinés pendant la cam pagne hydrographique faite en 1820., par M. P. H. Gauttier, Capit. de Vaisseau) [13]. 

1832 г. Шаблер-Саги. На четири левги североизточно от нос Калиакра е нос Шаблер-Саги. С приближаването към този нос забелязваме малко възвишение, близо до което се вижда кула с пирамидална форма, използвана по-рано за фар. Носът, на който тя стои, е издаден на изток и от него тръгва плитчина с дължина един кабелт. Капитан Мидълтън казва, че при ясно време кулата може да бъде видяна от разстояние седем-осем мили; на около осем мили южно от нея има червени скали. На същото разстояние на юг от тези скали е гореспоменатата планина с форма на маса, която може да бъде забелязана от разстояние двайсет мили. Тя, както и другите на север, не са много високи.

Между нос Шаблер и нос Калиакри брегът е чист. Гореспоменатите скали са с равномерна височина; над тях могат да се видят няколко селища, а също и малка горичка. Тук често се образува насрещно течение в посока на север [14].

1839 г. „Шеблер (фарът на пристанището). Картата на г-н Готие отбелязва един стар фар. Портуланът съобщава, че това е една пирамидална кула, която преди е служела за фар: тя вече не излъчва светлина“ [15].

1841 г. „Чаблер Сахи отстои от нос Калиакри на около 12 мили на североизток. При приближаването към тази точка ще откриете хълм, близо до който има кула с пирамидална форма, преди използвана за фар. Точката, на която е построена, е в посока на изток и от нея тръгва плитчина с дължина около един кабелт, в същата посока. Между Чаблер Сахи и нос Калиакри брегът е чист. Скалите са като цяло равни; и тук-там има няколко къщи, а на едно място – малка гора. Понякога тук е наблюдавано насрещно течение, поемащо на север.

Между нос Тузла и Мангалия има гора, пред която има единично дърво, което, при мъгла, донякъде прилича на стария фар на нос Чаблер Сахи“ [16]. 

1843 г. „Шабла (кулата на носа), стар фар, видим от 7 или 8 мили. Вече не излъчва светлина“ [17].

Между нос Тузла и Мангалия има гора, пред която има единично дърво, което, при мъгла, донякъде прилича на стария фар на нос Чаблер Сахи“ [18].

1850 г. „След Калиакри брегът върви 12 ½ мили на север-североизток, до нос Шеблер или Шамула, откъдето трябва да се отклоните на два кабелта. Вижда се една пирамидална кула, която някога е служела за фар, а малко по-нататък – едно хълмче. Ширината на Шеблер е 43° 33′ 00”, дължината – 26° 18′ 00”. Тук брегът върви почти направо на север, до Кара-керман, на малко разстояние до Дунав“ [19].

1854 г. „Нос Чеблер или Чамула. Има пирамидална кула, която служи като фар, и малко по-далеч от тази кула има могила“ [20]. 

1855 г. „Нос Шабла. От нос Калиакра брегът поема в посока североизток в протежение на 12 ½ мили до нос Шабла (Фар), на който, малко по-нататък, върху едно хълмче може да се види кула, построена във формата на пирамида, преди използвана за фар*. При преминаването край този нос, дръжте разстояние от около 1 ½ кабелта; оттам нататък брегът върви почти изцяло на север, докато стигне до нос Мидия“.


* „Поради броя на корабокрушенията, които са станали напоследък близо до нос Шабла, направено е предложение на тази кула да се сложи въртящ се маяк, който да осветява плитчината на половин минута. Тя, евентуално, може да бъде осветена в хода на годината“ [21]. 

По време на Кримската война (1853-1856 г.), заради активната дейност на съюзническите флоти (английска, френска и турска), фарът при нос Шабла е възcтановен от френското дружество “Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane” (Фарова компания на Османската империя), създадена на 1 август 1855 г. с директор Блез-Жан-Мариус Мишел (Blaise-Jean-Marius Michel) [22]. На фара е монтирана френска оптика от 4-та степен, излъчваща постоянна бяла светлина [23], а на западната стена на новоизградената сграда на фаропазача била вградена тугра на султан Абдул Меджид I (1839-1861) (днес незнайно защо боядисана в бяло и червено и съсипана).

Според официалното сведение на османското правителство възстановеният фар при нос Шабла е открит на 1 февруари 1856 г. (а не както беше прието досега – 15 юли 1856 г.). В края на септември 1856 г. [24] (точната дата вероятно няма да узнаем никога), на фар Шабла била монтирана оптика с постоянна бяла светлина, изработена от френската фирма Augustin Michel Adam Henry-Lepaute (Хенри Лепауте), работеща на керосин. 

Шведската оптика на фар Шабла, 1935 г. Снимка Анастас Ангелов, 2019.

SYSTEM AGA DALEN UV 40 № 228

GASACCUMULATOR STOCKHOLM PATENT

През 1935 г., когато фар Шабла е в границите на Кралство Румъния, оптиката на фара е сменена с въртяща се (произведена от шведската фирма “AGA Navigation Aids”), работеща на ацетилен. Променен е и цветът на кулата – боядисана е в червено и бяло, на широки хоризонтални ивици (White octagonal stone tower with red bands)*. До фенерното отделение била издигната нова метална стълба със 132 стъпала. “1936. Black Sea – Roumania. Cape Shableh, on old tower; 43 33 / 28 39; Gp. Fl. W, 3 flashes, period 25 sec., flash 0,38 sec., ecl. 2,70 sec., flash 0,38 sec., ecl. 10,78 sec., flash 0,38 sec., ecl. 10,78 sec.; 98; 17” [25]. 

Съвременната оптика на фар Шабла. Снимка Мариана Кръстева.

През 1987 г. оптиката на фар Шабла е сменена с „ACA 500 М“ (произведена в СССР). Характеристиките на излъчване са бяла, проблясваща светлина, с честота 20 сек (светлина – 0.5 сек, тъмнина – 0.5 сек, светлина – 0.5 сек, тъмнина – 2.5 сек, светлина – 1.0 сек, тъмнина – 15.0 сек), сектор на видимост 270º. Светлината е видим на разстояние 17 морски мили. 

Бележки: 

* Кулата на фар Шабла е с височина 32 м и се издига на 36 м над морското ниво. 

1. Les côtes septenionales de la mer Noire. // L’Illustration, Journal Universel, № 549, Vol. XXII, 3 septembre 1853; Voyage en Turquie et en Perse exécuté par ordre du government français pendant les années 1846, 1847 et 1848 par Xavier Hommaire de Hell. Tome premier. Paris, P. Bertrand, Libraire-Éditeur, 1854, p. 173; Voyage en Turquie et en Perse exécuté par ordre du government français pendant les années 1846, 1847 et 1848 par Xavier Hommaire de Hell. Tome quatriéme, Paris, P. Bertrand, Libraire-Éditeur, 1860, p. 380, Pl. XV, 2, 3, 4; България. Френска хроника (1841-1878). Кореспонденции и гравюри от „Илюстрасион“. Съставител Васил Василев. София, Книгоиздателска къща Труд, 1998, с. 20–63 (58); Милан Асадуров. Фаровете в Стария свят от древността до наши дни. Варна, Сталкер, 2014, с. 288–293.

2. Издаден с помощта на Жул Лоран в 4 тома през 1854–1860 г., след смъртта на Ксавие Омер дьо Ел в Исфахан (Персия) на 29 август 1848 г. Част от текста, публикуван в първи том на книгата (1854 г.), излиза в 4 части в списание „Илюстрасион“ на 25 юни, 2 и 9 юли и 3 септември 1853 г. (L’Illustration, Journal Universel, No. 539, Vol. XXI, 25 June 1853; No. 540, Vol. XXII, 2 Juillet 1853; No. 541, Vol. XXII, 9 Juillet 1853; No. 549, Vol. XXII, 3 Septembre 1853).

3. De Hell, I, op. cit., p. 219; Асадуров, цит. съч., с. 290. Вероятно светлината на фара е идвала от изгарянето на свещи от пчелен восък (с каквито е светил и фара при Сулина, изграден около 1745 г.).

Фар Шабла – стълбата към фенерното отделение. Снимка Мария Ангелова.

4. Карел Шкорпил. Черно море. В: Втори годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, Печатница „Зора“, 1908, с. 60. 

Карел Шкорпил не посочва от къде е взел датата 15 юли 1856 г., но тя е приета безкритично от всички български изследователи след него.

5. Alexandre Le Gras. Phares des mers du globe, d’après les documents français et étrangers, recueillis au Dépot des cartes et plans de la Marine, et publiés Par M. Alexandre Le Gras, capitaine de frégate, sous le ministère de S. Exc. l’amiral Hamelin. Paris, Imprimerie Administrative de Paul Dupont, 1856, (Phares, Série D. Méditerranée, Mer Noire et Mer DʼAzof), p. 32–33; The nautical magazine and naval chronicle for 1856. London, Simpkin, Marshall and Co., 1856, p. 287; U.S. nautical magazine and naval journal. Monthly. Vol. IV, March, 1856, to October, 1856, New-York, Griffiths, Bates & Co., 1856, p. 293–294; Merchants’ Magazine and Commercial Review. Conducted by Freeman Hunt, Volume XXXIV, Number VI, June, 1856. New-York, 1856, p. 735; The Sailor’s Magazine for the year ending, Vol. 29, September, 1856, No. 1, Published by American Seamen’s Friend Society, New York, 1856, p. 21–22; Морской сборник, издаваемый морским ученым комитетом. Том XXI, № 4, март. Санктпетербург, В типографии Имперской Академии Наук, 1856, с. 34 (Лоцманския заметки); Морской сборник, издаваемый морским ученым комитетом. Том XXIV, № 11, Сентябрь, Санктпетербург, В типографии Имперской Академии Наук, 1856, с. 112 (Лоцманския заметки); Verhandelingen en Berigten, betrekkelijk het Zeewezen, de Zeevaartkunde en de daarmede in verband staande Wetenschappen. Redactie: Jacob Swart. Te Amsterdam, J. H. en G. van Heteren, 1856, p. 415; Bremer Handelsblatt, № 238, Bremen, den 3. Mai 1856, S. 884; The New York Herald, No. 7192, Thuesday, May 8, 1856, p. 8; Diario de Pernambuco, XXXII, No. 252, Thursday, October 2, 1856, p. 3.

6. Journal des débats politiques et littéraires, Mardi 9 septembre 1856, p. 1; Морской сборник, издаваемый морским ученым комитетом. Том XXIV, № 11, Сентябрь, Санктпетербург, В типографии Имперской Академии Наук, 1856, с. 113.

7. „През декември 1852 г., тринайсет кораба на път от Одеса към Варна са заседнали на брега близо до нос Шабла, а през март 1855 г. – други шест кораба засядат на брега между Шабла и Мангали (малък град, който лежи на 16 мили на север), на път за Варна от Крим. Тъй като тези корабокрушения може да са били причинени от течение с посока запад или северозапад, капитаните на кораби трябва да бъдат нащрек за такова явление“. (The Black Sea Pilot. By the Chevalier Taitbout de Marigny, consul general of the Netherlands at Odessa: London, Hydrographic Office, 1855, p. 2).

8. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. // Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, книга XVIII, 3, 1931/1932, София, 1932, с. 16.

9. Опыт морской практики: Сочинил капитан-командора Морского кадетского корпуса инспектора и Императорской Академии наук члена Платона Гамалея, Часть первая. С. Петербург, При Морском кадетском корпусе, 1804, с. LXXV.

10. Première relation de la Campagne hydrographique de la gabare du Roi la Chevrette dans le Levant et la mer Noire, pendant lʼannée 1820 (histoire et antiquités); par M. Barral, enseigne de vaisseau. In: Annales maritimes et coloniales: publiées avec l’approbation du ministre de la marine et des colonies par M. Bajot. A Paris, De lʼImprimerie royale, 1821, p. 48.

11. Oriental Outlines, or, A Rambler’s Recollections of a Tour in Turkey, Greece, & Tuscany in 1838 by William Knight. London, Sampson Low, 1839, p. 207.

„Другой, на низменной оконечности обрубаго мыса Шаблера, или Шаблы в 12 ¼ милях на NO 30° от мыса Калиакры – старинное большое здание бывшаго маяка – осьмигранная башня котораго, несколько съуженная к верху, стоит на высоком четыреугольном основании и может издали казаться судном под парусами, близ берега. Не далеко от башни есть довольно болшой и очень заметный курган, который издали легче усмотрет, неужели башню“. (Описание маяков и знаков Черного и Азовского морей. Николаев. При Черноморском Гидрографическом Депо, 1851).

„Маяки. На турецком берегу их четыре: два у входа в Константинопольский пролив, освещаются весьма дурно, третий, у Пендeрекли – еще хуже, а четвертый, у мыса Шаблера, совсем не освещается“. (Морской сборник, Том V, № 5, Май, Санктпетербург, Печатано в типографии Морскаго Кадетскаго Корпуса, 1851, с. 423).

“Un peu plus loin, dans un endroit où la mer est semée de-bas-fonds, sont les restes du phare abandonné de Schébler, qui servait autrefois a indiquer le cap Kalagriah aux navires en détresse”. (La Presse, 18 année, Vendredi, 14 avril, 1854, p. 1–2).

12. Connaissance des temps, ou des mouvements célestes, a lʼusage des astronomes et des navigateurs, pour lʼan 1824; Publiée par le Bureau des longitudes. Paris, 1824, p. 326.

13. Hellas oder geographische-antiquarische Darstellung des alten Griechenlandes und seiner Colonien: mit steter Rücksicht auf die neuen Entdeckungen, Von Friedrich Carl Hermann Kruse, Leipzig, bei Leopold Voss, 1825, S. 606.

14. The New Sailing Directory for the Strait of Gibraltar and the Western Division of the Mediterranean Sea. By John Purdy. Printed for R. H. Laurie, 1832, p. 192.

15. Description générale des phares, fanaux, et remarques, existant sur les plages maritimes du globe, à l’usage de la navigation (4e édition) / par M. Coulier, Paris 1839, p. 219.

16. New sailing directions for the Mediterranean sea, the Adriatic, or Gulf of Venice, the Black Sea, Grecian Srchipelago and the Sea of Marmara and Azov. By L. N. Norie, Hydrographer, London, Printed for Charles Wilson, 1841, p. 286.

17. Description générale des phares, fanaux, et remarques, existant sur les plages maritimes du globe, à l’usage de la navigation (5e édition) / par M. Coulier, Paris, 1843, p. 169.

18. Pilote de la Mer Noire et de la Mer d’Azov par Chevalier Taitbout de Marigny, Consul-Général des Pays-Bas, membre de plusieurs sociétes Savantes, etc. etc. etc. Constantinople, 1850, p. 36.

19. Geographical & Hydrographical Notes: To Accompany Mr. Wyld’s Maps of the Ottoman Empire and the Black Sea. London, James Wyld, 1854, p. 25; La Presse, 18 année, Vendredi, 14 avril, 1854, p. 1–2 (Un peu plus loin, dans un endroit où la mer est semée de- bas-fonds, sont les restes du phare abandonné de Schébler, qui servait autrefois a indiquer le cap Kalagriah aux navires en détresse).

20. Journal des sciences militaires des armées de terre et de la mer, ou Revue du Monde Militaire Publié sur les Documents fournis par les officiers des srmées Françaises et Étrangéres. Par J. Corréard. Paris, Libraire Militaire, Maritme et Polytechnique, 1854, p. 272.

21. The Black Sea Pilot. By the Chevalier Taitbout de Marigny, consul general of the Netherlands at Odessa: London, Hydrographic Office, 1855, p. 20.

22. Jacques Thobie. Le rôle de Michel Pacha dans l’administration générale des phares de l’Empire ottoman. In: Michel Pacha. Acted du colloque Sanart-su-Mer, 2007.

23. „Шабла (Маяк D. 4) на едно възвишение на нос Шабла, българския бряг, на 36 мили изток, 32 градуса на север от Варна; маякът е издигнат на 35 м, неподвижен и видим от осем мили. Ширина 43° 32′ 55″ север; дължина 26° 16′ 55″ изток“. (Description des phares, existant sur le littoral maritime du globe, par Coulier, Dix-huitiéme edition, Paris, Robiquet, Libraire Hydrographe, 1866, p. 179).

24. “Ministerie van Marine. Lichttoren van Chablar-Saghi (Zwarte Zee). Op den ouden toren van het voormalige licht is een stilstaand wit licht ontstoken, zigtbaar op een afstand van 10 mijlen, van 60 op den graad. Het licht bevindt zich op 43° 32 N. Br., en 2° 15 lengte Oost van Parijs (28° 35′ 24” Oost van Greenwich)”. (Nederlandsche Staatscourant, No. 221, Woensdag 17 September 1856).

* От изграждането си до 1928 г. фар Шабла е боядисан изцяло в бяло, от 1928 г. до 1935 г. той е бял на черни хоризонтални ивици (List of Lights with fog signals. Vol. III, Corrected to July 6, 1929. United States Government Printing Office, Washington, 1929, p. 358–359), а от 1935 г. до днес – бял на червени хоризонтални ивици (List of Lights with fog signals. Vol. III, The west coasts of Europe and Africa the Mediterranean Sea, Black Sea and the Sea of Azov. Vol. III. Corrected to January 1, 1936. United States Government Printing Office, Washington, 1936, p. 410–411).

25. List of Lights and Fog Signals. Volume III. The west coasts of Europe and Africa the Mediterranean Sea, Black Sea and the Sea of Azov. Corrected to January 1, 1936. Issued under the authority of the secretary of tne navy. United States Government printing office, Washington, 1936, p. 408–411. Изданието „Списък на светлините и фаровите сигнали“ (List of Lights and Fog Signals) е корегирано (редактирано) до 1 януари 1936 г. (Corrected to January 1, 1936).

Вижте още:

Последни новини

Швеция: Установихме детонации до Северен поток

Първите огледи, извършени тази седмица от шведските власти на течовете от газопроводите "Северен поток-1" и "Северен поток-2" в Балтийско море, засилват подозренията, че те са резултат от саботаж, извършен чрез детонации, нанесли
Прочетете

ДППИ прави остров за птиците във Варненското езеро за близо 4 млн. лева

Представянето на бъдещия изкуствен остров във Варненското езеро препълни Дома на моряка на 06.10.2022 г. Пилотният за България проект привлече вниманието на Община Варна, Военноморските сили на Р България, Българска морска камара,
Прочетете

Продължава водолазното учение на ВМС

Продължава водолазното учение на ВМС на Република България с международно участие „ТРИТОН 2022”. Участниците започнаха подготовката за финалния етап. Утре ще бъде проведен заключителния разбор – дискусия на който участниците ще споделят
Прочетете

Дивизионът за морски специални операции провежда тактическо учение

След инфилтриране в зоната на операцията, тимовете от състава на морската тактическа група за специални операции проведоха специално разузнаване и започнаха планиране на директни акции срещу терористично депо и кораб, превозващ оръжие
Прочетете

“Укрферри” тихомълком спаси корабите си от войната и обяви “апетити” в…

Украинската фирма "Укрферри", която от десетилетия води деструктивна политика срещу българските фериботни превози в Черно море, успешно е извела своите фериботи от блокираните от войната с Руската федерация местни пристанища. Кораб
Прочетете

Флотът планира съвместни мероприятия с румънските ВМС

На 04 и 05.10.2022 г., офицери от Щаба на Военноморските сили на Република България водени от заместник-началникът на Щаба на Военноморските сили по операциите капитан I ранг Ваньо Мусински, проведе щабни разговори с офицери от Щаба на
Прочетете

Бившият транспортен министър Николай Събев напуска “Продължаваме промяната”

Бившият министър на транспорта Николай Събев се отказва от депутатското си място и напуска "Продължаваме промяната", потвърди пред "Дневник" пресслужбата на партията. Тя разпространи съобщение с негово изявление. "Никога не съм
Прочетете

Морските администрации на България и Румъния приключиха проект за подобряване безопасността по р.…

Българската и румънската морски администрации ще проведат заключителна среща във връзка с приключването на проект „Повишаване на транспортната безопасност в общия българо-румънски участък на река Дунав, чрез подобряване реакцията при
Прочетете

Даваме 2,5 млн. лева за преоборудване на малък военен транспорт „Антарес“ в минен заградител за ВМС

Министерството на отбраната отпуска до 2,5 млн. лева за преоборудване на малък военен транспорт (мвтр) „Антарес“ с бордови № 304 в минен заградител за Военноморските сили, установи справка на Maritime.bg. За целта е обявена
Прочетете

Държавата разреши да бъде разширено рибарското пристанище в Бяла

Правителството реши да се учреди безвъзмездно право на строеж върху два поземлени имота - публична държавна собственост за пристанище и друг вид естествен ресурс за превантивна защита. Терените са с площ от 32 573 кв. ми 16 435 кв. м.
Прочетете

Последни новини

“Укрферри” тихомълком спаси корабите си от войната и обяви “апетити” в България, докато стотици моряци остават…

Украинската фирма "Укрферри", която от десетилетия води деструктивна политика срещу българските фериботни превози в Черно море, успешно е извела своите фериботи от блокираните от

Бившият транспортен министър Николай Събев напуска “Продължаваме промяната”

Бившият министър на транспорта Николай Събев се отказва от депутатското си място и напуска "Продължаваме промяната", потвърди пред "Дневник" пресслужбата на партията. Тя

Морските администрации на България и Румъния приключиха проект за подобряване безопасността по р. Дунав

Българската и румънската морски администрации ще проведат заключителна среща във връзка с приключването на проект „Повишаване на транспортната безопасност в общия българо-румънски

Даваме 2,5 млн. лева за преоборудване на малък военен транспорт „Антарес“ в минен заградител за ВМС

Министерството на отбраната отпуска до 2,5 млн. лева за преоборудване на малък военен транспорт (мвтр) „Антарес“ с бордови № 304 в минен заградител за Военноморските сили,

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент