България е застрашена да не може повече да продава двучерупчести видове на европейския пазар, ако не бъде изпълнено изискването за класификация на местата за техния добив в морето.
Има лъч на надежда за слагане на край на продължилата дълги години сага с класификацията на морските зони за добив на двучерупчести видове. Уверение за това даде пред Maritime.bg Стоян Котов, директор на дирекция „Морско дело и рибарство” към Министерство на земеделието, храните и горите.
Да поясним, за какво става дума. Още с подписването на договора за присъединяване към Европейския съюз нашата държава пое ангажимент да класифицира зоните си за добив на миди и да извършва мониторинг за качеството на техните води, което е свързано с изграждането на специални лаборатории за изследване на биотоксините. Задачата е изцяло от компетенцията и в задълженията на БАБХ, твърдят от рибарския бранш. За нейното изпълнение са отпускани средства вече няколко пъти (и европейски, и национално), но все още няма резултат. В същото време Румъния, с която бяхме приети в пакет, успя да направи лаборатория по всички изисквания и класифицира своите зони. Дори вече има една за свободен добив на диви миди, тоест излизат от там направо на пазара със сертификат за качество.
За разлика от северната ни съседка, където няма фирми за миди, у нас това производство е силно развито. Особено голямо е ускорението му след 2013 година, когато по официални статистически данни от 1 826 тона за кратък период то скочи до 3 376 тона черни миди за пазара. А през 2018 година надхвърли 4 500 тона. В момента пандемията с Covid-19 затруднява сектора, но реалният капацитет на страната ни е да произвежда до 20 000 тона годишно, което означава и нови стотици работни места.
Специално при мидените ферми по държавна мониторингова програма и по собствена инициатива там редовно се вземат проби за биотоксини, колибактерии, салмонели и др. Така че тяхната продукция е гарантирано безопасна за консумация. Рибарите, обаче неведнъж вече са заявявали, че трябва да започне изследване и на зоните за добив на дива мида. След тяхното класифициране, ако уловът се извършва в район с доказана висока чистота на водата, той ще може веднага да се опакова, етикира и директно да замине на пазара.
За съжаление държавата в лицето на БАБХ още не е решила този въпрос. По думите на експерти, на съвместни заседания в ИАРА с участието на бранша са постигнали са пълен консенсус, че решението е в осигуряването на средства за това изследване – коя лаборатория с какви кадри и средства ще го извършва. Накрая намерили финансиране по програма „Морско дело и рибарство”, дори имали готов проект, но бил нужен и бенефициент за усвояването му.
На въпроса за проточилото се класифициране на морските зони, който отправихме към БАБХ, получихме следния отговор:
„Класификация на зоните за добив на диви миди се извършва след направени изследвания на качеството на водата и за наличието на определени групи биотоксини. По отношение качеството на водата, изследването се извършва от Института по океанология към БАН. Изследванията, които Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) следва да извърши чрез НРЛ „Морски биотоксини“ към НДНИВМИ са за наличие на групи биотоксини в мидите. Към момента лабораторията има възможност да изследва само част от задължителните групи. Предстои да се създаде възможност лабораторията да изследва и останалите задължителни групи, с което ще се премине към зонирането.
Финансирането по Програма морско дело и рибарство не се отнася до БАБХ.“.
Тъй като става въпрос за финансиране се обърнахме за пояснение към Стоян Котов, директор на дирекция „Морско дело и рибарство” към МЗХГ.
Ние сме управляващ орган и сами не можем да кандидатстваме за финансиране по проекти, това е ангажимент на съответните институции, обясни Котов. До този момент бюджетът по повечето мерки вече е изчерпен, сега сме в процес на подготовка на новата оперативна програма за периода 2021- 2027 год. Тази наболяла тема ще бъде вкарана в подготвителните ни анализи и ще бъде взета предвид, когато разписваме целия пакет от мерки за новия 7-годишен период. И ако е допустимо по регламент ще можем да осигурим финансирането й. Директорът на „Морско дело и рибарство” към МЗХГ не се ангажира с коментар, какво е било, тъй като не можел да проследя цялата история назад. За него важното от тук нататък е, че вече има пълна яснота по този въпрос. Работим върху това да предоставим възможността БАБХ да стане наш бенефициент през новия програмен период. С други думи ще подготвим основата за кандидатстване на съответните лаборатории. Важното е да облекчим сектора и да представим нашите аквакултури в по-конкурентна светлина, допълни Стоян Котов.
А докато класификацията на зоните за добив на диви миди стане факт с по-голямата инициативност от страна на БАХБ, явно всички ние, потребителите ще трябва да разчитаме най-вече на нашия самоконтрол. Съветът на експертите от ИАРА е по принцип да избягваме консумацията на черноморски миди, добити в диво състояние, които сега директно се предлагат на пазара и крият рискове за здравето. Лесно се различават по своя вид от култивираните във ферми, които са с гарантирано качество и са безопасни като храна.
Припомняме, че наскоро от ИАРА съобщиха за рутинна проверка на техни инспектори от „Риболовен контрол” във Варненското езеро, при която забелязали няколко човека с лодка да ловят черни морски миди със закрепено дънно тралиращо средства. Проверяващите открили 150 кг. черни миди в лодката – явно за продажба на пазара.
На световните пазари можем да се наложим само с висококачествени и безопасни продукти, което особено важи за двучерупчестите видове. А това изисква пълна гаранция, че се спазват всички европейски изисквания, които включват задължителния насрещен контрол с акредитирани и референтни лаборатории. Тяхното осигуряване сега зависи от съпричастността на държавната агенция към безопасността на храните. Защото продължащия риск за здравето от консумацията на непречистени диви миди може да попречи за завоюване на нови ниши на външните пазари, особено в Западна Европа. Затова браншът настоява за класификация на водните зони в Черно море и пълен лабораторен контрол. В противен случай може да се стигне и до крутата санкция, която ЕК ще ни наложи за неспазване на веднъж поетите задължения.
Снимки: ИАРА, разкрит незаконен улов на 150 кг. черни миди във Варненското езеро:
