По време на Кримската война (1853-1856), между 1 октомври 1853 г. и 1 март 1855 г., английското правителство зафрахтова 208 търговски кораба за превоз на войски, коне, артилерия, муниции, военни материали, храни и фуражи [1]. Същото прави и френското правителство. Един от наетите от френското правителство кораби е английският параход “Edinburgh” (Единбург).
Корветата „Единбург“ е построена в корабостроителницата “William Patterson & Son” (Bristol, England) през 1848 г. и носи името “Cora” (Кора). През 1849 г. е продадена на Германската конфедерация (пристига в Бремерхафен на 1 септември 1849 г.) и е преименувана на “Der Königliche Ernst August“ (Кралската Ернст Август ).
Тя има водоизместване 580 т и размери: дължина по водолинията 49,25 м, обща дължина 55,47 м, ширина 9,72 м (с колелата – 17,1 м). Mаксимална дълбочина на газене – 3,96 м. Задвижване – две колела с диаметър 5,79 м (с 12 лопати), два хоризонтални едноцилиндрови парни двигателя с обща мощност 950 к. с. Скорост – 9 възела (в допълнение коръбът има две мачти и ветрилно стъкмяване). Въоръжение 6 – 68-фунтови оръдия. Екипаж – 5 офицера и 145 матроса.
От 12 декември 1852 г. корабът е собственост на “General Steam Navigation Company”, London (Дженерал стийм навигейшън къмпани, Лондон), която го преименува на “Edinburgh” [2].
През март 1855 г. параходът „Единбург“ пътува от Крим (Bay of Kamiesh) за Варна и се разбива на 15 март 1855 г. на подводни скали (някъде) при нос Шабла (според вестник “Northern Daily Times”, Liverpool ) до нос Калиакра) в условията на гъста мъгла.
Вестник “Northern Daily Times” [3] публикува следното съобщение:
„Нордърн дейли таймз, петък, 6-и април 1855 г.
Загуба на транспортен параход
Варна, 20-и март, параходът „Единбург“ на „Дженерал стийм навигейшън къмпани“ с капитан Морис от Лондон, на служба при френското правителство като транспортен кораб, се разби на подводна скала до нос Калиакра на европейския бряг по време на гъста мъгла. Скоро след това той се разделил на две и потънал на четири и половина клафтера, екипажът и войниците се спасили в лодките. Двата кораба, които той теглел на буксир*, станали на парчета. Параходът „Единбург“ е първоначално построен за германската флота. Капитан Морис се обърнал към агента на „Лойд“ в Константинопол за съдействие да му помогнат да вдигне двигателите от разбития кораб“
(Northern Daily Times (Liverpool), Friday April 6th 1855).
За корабокрушенията през март 1855 г. (и опасните течения) при нос Шабла английският консул във Варна подполковник Едуард Сейнт Джон Нийл [4] пише до контраадмирал сър Едмънд Лайънс [5] (с копие до Министъра на външните работи (Secretary of State for Foreign Affairs) лорд Кларъндън (Lord Clarendon):
„Варна, 23-и април 1855 г.
Господине,
Имам честта да Ви съобщя, че шест търговски кораба са се разбили през последния месец между Шабла и Мангалия на този бряг, всички плаващи от Камъш [Камышовая бухта, Севастопол] за Варна. От тях три са британски – параходът „Единбург“, барката „Банши“ ** и шхуната „Иконъми“, като всички са се разбили на 15-и миналия месец.
Тъй като парният шлюп на Нейно Величество „Инфлексибъл“ [6] по него време бил във Варна, командир Попълуел най-своевременно се притекъл на помощ на екипажите, състоящи се от около шестдесет лица, и ги спасил. Впоследствие те били прехвърлени в Бургас, от „Инфлексибъл“ на кораба на Нейно Величество „Харпи“ [7], който ги откарал до Константинопол.
Тъй като дневникът на тези кораби не бил донесен във Варна, аз не съм в състояние да съобщя точните обстоятелства, съпътстващи загубата на тези кораби. Смятам обаче, че е мое задължение да доведа до знанието Ви често изразяваното мнение на капитаните на търговски кораби от всички нации и на кормчиите, плаващи в Черно море, относно най-честите причини за корабокрушенията, които непрекъснато се случват в споменатата местност.
През месец декември 1852, не по-малко от тринадесет кораба – английски, френски, австрийски и сардински, в разстояние на една седмица са заседнали на брега близо до нос Шабла; а капитаните на тези кораби, които дойдоха във Варна, бяха на единодушното мнение, че едно силно течение върви на запад и северозапад и завлича корабите, плаващи от Одеса или делтата на Дунав на юг към Варна или Босфора, към Шабла.
По мнение на моряците, живеещи отдавна на този бряг, плаващите в тази посока кораби, срещащи северните или североизточни бури, се излагат на опасността да бъдат повлечени от течението при Шабла, докато се опитват да намерят подслон под нос Калиакра; тъй като силата на течението не е широко известна, корабокрушенията са чести в тази местност в тъмно и мъгливо време, дори и без времето да е преобладаващо бурно. По подобен начин корабите, плаващи от Крим за Варна, които не държат курс достатъчно на югозапад, така че да вземат предвид течението, при мъгливо или бурно време е възможно да поемат на север и да попаднат под влиянието на споменатото течение, което господства на север от Калиакра.
Имам честта да бъда, Господине, Ваш покорен слуга.
(Подписано) Едуард Сейнт Джон Нийл
Контраадмирал сър Едмънд Лайънс
(Rear-Admiral Sir Edmund Lyons, Bart., 1790-1858).
Лорд Кларъндън
(George Villiers, 4th Earl of Clarendon)
.Контраадмирал сър Едмънд Лайънс Барт“.
„Милорд, Варна, 25-и април 1855 г.
Имам честта да предам с настоящото, за информация на Ваша светлост, копие от съобщението, което отправих до контраадмирал сър Едмънд Лайънс във връзка с всеобщото убеждение, което преобладава сред моряците, с които съм имал възможността да разговарям, във връзка с едно течение, за което се твърди, че е насочено на запад и северозапад, от което корабите, плаващи от Одеса или от устието на Дунав към Варна или Босфора, или от Крим за Варна, са били често завличани върху плитчините при Шабла.
Имам честта да остана, Милорд, Ваш покорен слуга
(Подпис) Едуард Сейнт Джон Нийл
Граф на Кларъндън и т.н.“ [8].
Вижте още:
Бележки:
1. Accounts and Papers: 1854–1855. Twenty-eight volumes (5). Navy. Session 12 December 1854 – 14 August 1855. Vol. XXXIV. Great Britain. Parliament. House of Commons. Според други данни – 234 (Lloydʼs List, London, Saturday, May 26, 1855, p. 8).
2. Northern Daily Times, no 1, etc. Sept. 24, 1853-June 6, 1857. [Continued as:] Northern Times. June 8, 1857-Feb. 18, 1860. [Continued as:] Daily Times. Feb. 20, 1860-Jan. 30, 1861. [Discontinued].
* Нямаме информация за теглените от парахода „Единбург“ кораби.
3. https://wikivisually.com/lang-de/wiki/Der_Königliche_Ernst_August; https://wikivisually.com/lang-de/wiki/Liste_der_Schiffe_der_Reichsflotte
4. Lieutenant-Colonel Edward Saint John Neale (British Consul at Varna 1847-1858). Вж.: Bulletins of state intelligence &c. 1847. Printed by F. Watts, Cannon-row, Westminster, p. 207; Bulletins and other state intelligence for the year 1858. In four parts. Compiled and arranged from the official documents published in the London Gazette. By T. L. Behan, superintendent. Part I. Printed by Harrison and Sons, London Gazette Office, St. Martin’s Lane, 1860, p. 767.
** За кралският параход H.M.S. “Banshee”, който участва в Кримската война, не открихме данни да е претърпял корабокрушение. Той е снет от въоражение и бракуван през 1864 г. http://www.pdavis.nl/ShowShip.php?id=1103
Нямаме информация за английскя транспортен кораб “Economy”. Той не е в списъка на наетите от английското правителство транспортни кораби (Lloydʼs List, London, Saturday, May 26, 1855, p. 8).
5. Контраадмирал сър Едмънд Лайънс (Rear-Admiral Sir Edmund Lyons, Bart.) – командир (от януари 1855 г.) на английската флота в Средиземно и Черно море.
6. H.M.S. “Inflexible”, paddle, Commander George Otway Popplewell (O’Byrne’s Naval Annual for 1855. London, Piper, Stephenson & Spence, 1855 p. 66); http://www.pdavis.nl/ShowShip.php?id=1620
7. H.M.S. “Harpy”, Iron Paddle–Wheel Steam Vessel (O’Byrne’s, op. cit., p. 68).
8. The London Gazette, No. 21714, Friday, May 18, 1855, p. 1917; Bulletins and Other State Intelligence for the year 1855. Part I. January to June. London, Printed by Harrison and Sons, 1855, p. 1155–1156; The Merchants’ Magazine and Commercial Review, June 1856, Vol. XXXIV, No. VI. p. 735; The Sailorʼs Magazine. Vol. 29, September, 1856, No. 1, p. 21–22 (“The mariner is warned, that in December, 1852, thirteen vessels bound from Odessa to Varna, ran ashore near Cape Shablah, and in March, 1855, six other vessels went ashore between Shablah and Mangali, (a small town which lies sixteen miles to the northward), when bound to Varna from the Crimea. As these wrecks may have been caused by a current setting to the west or northwest, masters of vessels should be on their guard against such an occurrence”).
