Картал бурун (от турски – орлов нос) е нос в северната част на българското черноморско крайбрежие*.
На 21 юли 1877 г. на юг от нос Карталбурун* потъва една от спасителните лодки на английския параход „Евелин“ (Evelina / Evelyn), собственост на английската железопътна компания (The Danube and Black Sea Railway and Kustendje Harbour Company Limited)**. Тя е натоварена с българи – бежанци от башибозушките изстъпления в този край в началото на Руско-турската (Освободителна) война от 1877-1878 г. Претоварена лодката се преобръща преди да достигне парахода, закотвен на около 500 м от брега. Загиват между 21 и 41 души, сред които жени и деца. С парахода в Кюстенджа (от 15 юли в руски ръце), са докарани 380 бежанци, 9 от които тежко ранени.
На 10 (22) юни 1877 г. 14-и руски армейски корпус, под командването на генерал-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, форсира река Дунав между Галац и Браила и заема Северна Добруджа [1]. На 3 (15) юли 1877 г. флигел-адютант полковник граф Орлов-Денисов с 29-и Донски казашки полк и 4-та Донска конна артилерийска батарея влиза в Кюстенджа, напусната от османските войски. На 12 (24) юли флигел-адютант капитан А. Д. Милютин влиза в изоставената и полуразрушена Мангалия [2]. Редовната османска армия (над 10 хиляди души) се изтегля към Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Балчик и Варна и територията на юг от линията Черна вода – Меджидия – Кюстенджа се превръща в ничия земя. Тук в защита на султана вилнеят башибозушки конни отряди, съставени от черкези (преселени в Добруджа след 1864-1867 г.) и кримски и ногайски татари (преселени след края на Кримската война – 1859-1862). Те прилагат тактиката на „изгорената земя“ чрез грабежи, отвличане и убийства на беззащитното християнско население [3]. Един от тези отряди (около 1 000 башибозуци (черкези и татари) напада селата в приморска Добруджа на юг от Кюстенджа [4]. Нападнати и разсипани от башибозуците са селата Саръ Муса (днес Смин), Саталмъш (днес Езерец) и Шабла. На 26 юли 1877 г. те са посетени от английския вицеконсул във Варна Уилям Хенри Далзиъл [5], който в доклади до английския консул в Русчук Ричард Рийд [6] и посланика в Константинопол (Истанбул) – Остин Хенри Леярд [7] описва грабежите, насилията и убийствата [8].
Командирът на английския патрулен кораб „Рапид“ (HMS “Rapid”) [9] Едмънд Чарлз Дръмънд (Commander Edmund Charles Drummond) [10] в доклад до английския посланик Леярд пише:
„Командир Дръмънд до г-н Леярд
„Рапид“, Варна, 25-и юли 1877 г.
Господине,
В съответствие с телеграмата на Ваше превъзходителство, получена на 21-и този месец, аз тръгнах вечерта на същия ден за Кюстенджа, с подполковник Санки* на борда.
При пристигането ми там на следващата сутрин бях уведомен, че черкезите и татарите грабят и гнетят християните в селата между Мангалия и Шабла, и че малкият британски параход „Евелин“ се е спуснал до едно място преди село Дуранкулак и селото Карапча – на няколко мили навътре в сушата, и установил, че жителите на това последно село се укриват в средата на едно езеро. Черкезите и татарите, преценени на около хиляда души, били видени от екипажа на „Евелин“ да се оттеглят. Тези мародери били ограбили и запалили селото, убили петима мъже, ранили шестнайсет мъже и жени, и отвлекли 22 момичета. „Евелин“ откарал в Кюстенджа около 380 души; но, за нещастие, поради преобръщането на малката лодка, известен брой жени и деца (според различните твърдения – от 21 до 41) се удавили.
При тази информация аз се отправих незабавно към мястото на размириците и, с пристигането си на едно място на около десет мили северно от Шабла, изпратих на брега, за да получа информация от българите, които се виждаха да работят на полето и които отначало бяха готови да избягат. Те, все пак, съобщиха, че тяхното село не било безпокоено и като цяло крайбрежието чак до Калиакра било спокойно, както и че доста хора са намерили убежище на Калиакра. Като установих, че не мога да бъда полезен на това място, аз се върнах в Кюстенджа и оставих вицеконсула на брега.
Там се срещнах с г-н Белоцерковец, руският губернатор, който ме увери, че руските власти нямат никакви възражения срещу присъствието на кораба на Нейно величество „Рапид“ в Кюстенджа или срещу това корабът да пътува до Варна и тамошното пристанище като заяви, че той би ми се доверил изцяло по въпроса за пренасянето на каквато и да била информация.
Тъй като корабът на Нейно величество „Рапид“ е бил и вероятно ще бъде единственото средство за комуникация между Варна и Кюстенджа, и тъй като реших, че е желателно да отида до Каварна, аз отново тръгнах на 22-ри и пристигнах там в понеделник вечерта. След като уведомих г-н Далзиъл – вицеконсула – за моето намерение да отида до Калиакра и Каварна, той бе достатъчно добър да ме придружи. Аз също така приех на борда мютесарифа на това място и гръцкия архиепископ, които ме помолиха да им разреша да дойдат; така че в полунощ в понеделник аз отплавах от Варна, пристигайки в Калиакра в 4,20 сутринта, където слязох на брега с консула и установих, че много християни, около 2 000, са намерили убежище на самия край на нос Калиакра – много добра отбранителна позиция и защитена от атаките на конница. Те бяха от околните села – голям брой от Каварна – но не бяха в непосредствена беда. Те искаха открит лист от управата, за да могат да се върнат в техните села. Сред тях имаше само един ранен мъж, когото взех на борда и свалих в Балчик.
В 7,45 сутринта вдигнах котва от Калиакра и, пристигайки в селото, което е на около две мили навътре в сушата и за което се говори, че има около 700 къщи, установих, че то е било напълно оплячкосано и беше изоставено и, според мен, около 100 къщи, включително сградата на училището, бяха унищожени от пожар. Аз лично видях само два трупа, но изчислявам на осем броя на мъртвите, видени от различни лица от нашия екипаж, като в един от случаите бях информиран, че тялото било обезглавено.
След връщането си на кораба продължих към Балчик, където имаше два турски броненосеца, единият носещ флага на адмирал Хасан паша.
В Балчик има голям брой християнски бежанци от различни села и приложеното изявление за възникването на вълненията в Каварна бе направено пред мен и вицеконсул Далзиъл от двама от главните лица на това място. Върнах се на кораба снощи и смея да уведомя Ваше височество, че имам намерение да продължа тази вечер по море и да остана край брега на Шабла и Каварна, и да се върна тук до петък вечерта тъй като мисля, че присъствието на кораба би могло да е от известна помощ на християните.
Също така имам честта да потвърдя, че получих депешата на Ваше височество от двайсет и първи, а също така и да предам списък на ранените, даден ми от подполковник Санки.
Също така, снощи получих телеграмата на Ваше височество от двайсет и втори, с която ми се дават указания да продължа към Каварна след връщането ми от онова място.
Имам честта да бъда, Господине, Ваш покорен слуга.
Е. Дръмънд“ [11].
Нападнати и прогонени от своите домове са и жителите на селата Караманлии и Саръ Муса. Те се укриват край бреговете на Дуранкулашкото езеро, на юг от Карталбурун.
Сведенията, че край Карталбурун се укриват беззащитни български семейства, достигат чрез български свещеник – бежанец, до руския губернатор на Тулча, по това време в Кюстенджа, Иван Василевич Белоцерковец [12]. По негово искане параходът „Евелин“ (Evelina), с капитан Николаос Макри [13] и екипаж от 8 души, тръгва от Кюстенджа на 20 юли в 1 ча́са следобед на спасителна мисия. В нея участват 6 българи (водачи) и кореспондентите на „Илюстрейтед Лъндън нюз“ (The Illustrated London News), „Илюстрирте цайтунг“ (Illustrirte Zeitung, Leipzig) и „Аугсбургер Алгемайне Цайтунг“ (Augsburger Allgemeine Zeitung), по това време в Кюстенджа, всички въоръжени.
Йохан (Джон) Непомук Шьонберг (1844-1913) – художник-кореспондент на „Илюстрейтед Лъндън нюз“ пише:
„НА БЪЛГАРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ
Нашият специален художник с руската армия в Добруджа – хер Шьонберг от Виена, беше в Кюстенджа – крайна гара и морско пристанище на брега на Черно море, във втората част на юли. След това той взе участие в експедиция надолу по крайбрежието с цел да подпомогне някои бедстващи български бежанци в околностите на нос Картал. Две от неговите скици, гравирани за този брой на нашия журнал, са придружени със следния разказ за тази експедиция:
„Веднага след изтеглянето на турския гарнизон от Кюстенджа, чуждите консули там се заеха да опазват мира в града. Но заслугата българската сган да бъде спряна от оплячкосване и унищожаване на домакинствата на живеещите тук мюсюлмани, както това бе сторено в Меджидие и другаде, е почти изцяло на присъствието на кораба на Нейно величество „Рапид“ – малък военен кораб, и на своевременните действия на командир Дръмънд. Седемдесет и петте англичани от Кралската морска артилерия и моряците, макар и без въоръжението си, които слязоха на брега, бяха достатъчна сила, която да възпре българите от извършването на такива изстъпления в този град. От друга страна, жалката страхливост на този народ намери проява в припряното бягство на голям брой селяни, страхуващи се от турските жестокости, които, в този район, бяха просто въображаеми или се очакваха. Аз приех с желание поканата да се кача на борда на „Евелин“ – малък винтов параход, собственост на Английската железопътна компания, за да направим кратко пътуване надолу по брега, южно от Кюстенджа и да спасим множество български бежанци. Един свещеник ни каза, че това били семейства, избягали от Мангалия, и че те попаднали в бедствена ситуация насред езерата и блатата в близост до морския бряг, откъдето не можели да се измъкнат. Бях придружаван от двама колеги – кореспондентите, съответно, на „Лайпциг илюстрирте цайтунг“ и на „Аугсбургер Алгемайне цайтунг“. На 20-ти, в един часа следобед, малкият кораб отплава под вещото командване на капитан Макри, издигайки английския флаг. Поехме в посока на юг и около десет часа вечерта пристигнахме до нос Калиакра, където хвърлихме котва за нощта. На сутринта поехме под пара назад, в посока на север, чак до нос Картал, където бяха свалени две лодки за слизане на брега, в които се качиха седемнайсет въоръжени моряци. След това на едната лодка бе заповядано да остане близо до брега, за да осигури средство за връщане на парахода, докато другата лодка бе изтеглена по един тесен провлак, за да бъде пусната в сладководно езеро, по чиито блатисти брегове, както ни бе казано, много български семейства били потърсили убежище. Ние се разделихме на две отделни групи; аз останах с капитана, за разузнаване на бреговете на езерото, докато моите двама колеги се отправиха по сушата към Таранкула [Дуранкулак], за да намерят българите. Те били намерени, на брой хиляда, много от които въоръжени; но по пътя си към морския бряг заедно с групата, която бе отишла да ги освободи, те били нападнати от отряд черкези. Гръцките моряци и двамата германски кореспонденти отвърнали на вражеския огън и малко след това черкезите се оттеглили; но всичките българи избягали при първия изстрел, който бил даден. След като ги събрали отново заедно, когато тази опасност отминала, на морския бряг имало събрани 750 българи. Приближаваше буря и за да бъдат тези хора качени на парахода, нямаше време за губене. Аз се качих първи на борда, докато моите двама колеги останаха на брега да надзирават качването на бежанците. Третия път, когато лодката тръгна от брега, натоварена със седемдесет и пет души, ние наблюдавахме тъжна злополука. Лодката, поради някаква грешка в управлението й, бе залята от вълните и моментално потъна. Трима моряци и двама от българите, скачайки от лодката, преплуваха разстоянието от три до четиристотин ярда и спасиха живота си. Но всички останали, седемдесет на брой, за съжаление се удавиха; те бяха предимно жени и деца. Нищо не можеше да се направи, за да бъдат спасени, тъй като другите лодки бяха прекалено далече. След като взехме на борда останалите от хората, около два часа следобед, ние отплавахме от Кюстенджа. Бяхме преследвани от три турски военни кораба, но успяхме да ги избегнем и пристигнахме благополучно в Кюстенджа в десет часа същата вечер. На другия ден се качих на борда на кораба на Нейно величество „Рапид“ и отново се отправих на море, връщайки се на мястото на вчерашното приключение. Но там открихме само няколко българи, заети да ограбват телата, които бяха изхвърлени на брега. Поради това командирът на „Рапид“ реши да напусне мястото и ни върна обратно в Кюстенджа. След това аз се сбогувах с него и останалите английски офицери, на които съм благодарен за добрината. Вечерта на същия ден „Рапид“ отплава от Кюстенджа за Варна. Скоро след това изпратените от Кюстенджа казаци отблъснаха черкезите от всички тези райони по крайбрежието, след което се присъединиха към българите в нападенията и оплячкосването на къщите на техните турски съседи“ [14].
С парахода „Евелин“ от Карталбурун в Кюстенджа са докарани 380 души, 9 от които тежко ранени [15].
Кореспонденции от Кюстенджа, за спасителната мисия при Карталбурун на английския параход „Евелин“, публикуват и австрийския военен кореспондент Фридрих Лахман (Friedrich Lachmann) [16], в „Аугсбургер Алгемайне Цайтунг“ (Augsburger Allgemeine Zeitung), „Лайбахер Цайтунг“ (Laibacher Zeitung, Ljubljana) и „Ново време“ (Die Neue Zeit, Olmüz) и Матиас Коенен (Mathias Koenen), художник-кореспондент на „Илюстрирте Цайтунг“ (Illustrirte Zeitung, Leipzig). В репортаж със заглавие „Пристанище Кюстенджа и спасяването на българските бежанци“ Матиас Коенен пише: … „Нощта беше прекарана на кораба. На сутринта отидохме на брега. … Когато стигнахме до плажа, открихме около 500 души от всички възрасти, всички искаха да се качат на борда. … Моряците и двама българи се спасиха с плуване, 40 души се удавиха. … В 1 часа̀ следобед с 450 души на борда ние вдигнахме котва и напуснахме нещастното място, за да се насочим към Кюстенджа“ [17] *.
Бележки:
* Карталбурун (от турски – Орлов нос) е нос в северната част на Българското Черноморско крайбрежие. Карталбурун е слабо изразен. Носът не е отбелязан в лоцията на Тетбу де Марини (Pilote de la mer Noire et de la mer d’Azov. Chevalier Taitbout de Marigny, Consul-Général des Pays Bas, member de plusierus sociétés Savantes, etc. etc. etc. Constantinople, 1850, p. 36; Трифон Трифонов. 700 наименования от българското Черноморие. Варна принт АД, 2003, с. 46).
** “The smaller propeller steam boat Evelina, belonging to this Railway Company, has since been employed from Kustendje to fetch off the distressed Bulgarian fugitives on the neighbouring seacoast” (The Illustrated London News, No. 1987, Vol. LXXI, Saturday, August 11, 1877, p. 126).
Не открихме илюстрация на парахода „Евелин“ (Evelina).
http://www.clydeships.co.uk/view.php?year_built=1877&builder=&ref=57202&vessel=EVELYN
1. Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг. на Балканском полуострове. Действия Нижне-Дунайскаго отряда с 21 мая по 1 августа 1877 г. Выпуск 28. Издание Военно-Исторической Коммиссии Главнаго Штаба. С.-Петербург, Типография „Бережливость“, 1900, с. 30–32; Страшимир Димитров, Николай Жечев, Велко Тонев. История на Добруджа. Т. 3. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988, с. 267.
2. Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг., цит. съч. с. 129–130, 161–162, 165, 167, 173, 225.
3. Turkey, No. 1 (1878). Further Correspondence respecting the Affairs of Turkey. Presented to the House of Lords by Command of Her Majesty, 1878. London, Printed by Harrison and Sons, 1878, p. 51 (Vice-Consul Sankey to Mr. Layard. Kustendji, July 2, 1877: “I can obtain no reliable information as to the Russian movements, but it seems certain that they are masters of the Turkish side of the river from a few miles below Tchernavoda to below Toulcha. There has been no attempt at a rising on the part of the Bulgarians, as few of them were allowed to have any arms. They have been pillaged and ill-treated both by the authorities, Circassians, and Tartars, all their horses and carts taken away, and all their cattle and sheep driven off”).
4. Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг., цит. съч. с. 189; The Illustrated London News, No. 1991, Vol. LXXI, Saturday, September 8, 1877.
5. William Henry Dalziel, was appointed Vice-Consul at Varna, in the Consular District of
Roustchouk, April 28, 1876 (The foreign officer list, forming a complete british diplomatic and consular hand book. January 1877. London, Harrison, 1877, p. 84).
6. Richard Reade, British Consul for the Vilayet of the Danube, to reside at Roustchouk, July 16, 1874 (The London Gazette, No. 24118, Friday, July 31, 1874; The foreign officer list, forming a complete british diplomatic and consular hand book. January 1877. London, Harrison, 1877, p. 170).
7. Austen Henry Layard – английски посланик в Константинопол (1877-1880). https://en.wikipedia.org/wiki/Austen_Henry_Layard
8. Turkey, No. 1 (1878), op. cit., p. 118–119, 143–144; Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг., цит. съч. с. 213; Велко Тонев. Българското Черноморие през Възраждането. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1995, с. 318–325.
След влизането на руските войски в Кюстенджа на 3 (15) юли в руските военни донесения се срешат сведения за палежи на напуснатите мюсюлмански села от българи и румънци и поругаване на мюсюлмански гробове и джамии. „Почти все селения, покинуты мусульманами, я настоящее время сожжены болгарами и румынами. В Мачине, занятом нашими тремя полками, на другой же день румыны стали грабит турецкие дома, и когда русское начальство запретило им это, то они подожгли город в 4 местах. Не было возможности остановить разорение мусульманских селений в целом крае; болгары и румыны бродили везде и поджигали. По уходе турок порядок в городе быль поддерживаем экипажем в 125 человек с английскаго военнаго парохода “Rapide”. С прибытием нашего отряда, болгары, полагаясь на поддержку русских, тотчас стали грабить и безчинствовать; наши офицеры остановили это. Послан туда консул Белоцерковец. … Грабеж и злодейства производимы были здесь прежде только черкесами и особым татарским племенем кабаиль (cabail); этих татар было немного; они все скрылис. Болгары мстят теперь невинным татарам крымским и ногайским. … Белоцерковец ссощил мне, что многие мирные татары возвращаются в своижилища около Кюстенджи и что он принял меры, дабы их успокоить, водворить и обезопаситьот грабежей и насилий болгар и румын“ (Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг., цит. съч. с. 136–137, 153).
9. https://en.wikipedia.org/wiki/HMS_Rapid_(1860)
Мисията на английския патрулен кораб „Рапид“ е охрана на английския вицеконсул (и чуждестранните консули и граждани в Кюстенджа – германски, италиански, австрийски, гръцки и френски).
10. Commander Edmund Charles Drummond. http://www.pdavis.nl/ShowBiog.php?id=1520
* Lieutenant-Colonel Frank Fremoult Sankey (1828-1879) – the British Vice-Consul at Kustendjie, July 12, 1860 (The foreign officer list, forming a complete british diplomatic and consular hand book. January 1877. London, Harrison, 1877, p. 179).
11. Turkey, No. 28 (1877). Further Correspondence respecting the Affairs of Turkey. Presented to the House of Lords by Command of Her Majesty, 1877. London, Printed by Harrison and Sons, 1877, p. 41.
* Параходът „Евелин“ хвърля котва пред пясъчната коса отделяща Дуранкулашкото езеро от морето, на юг от „Карталбурун“. В кореспонденцията си Йохан (Джон) Шьонберг пише: „На сутринта поехме под пара назад, в посока на север, чак до нос Картал, където бяха свалени две лодки за слизане на брега, в които се качиха седемнайсет въоръжени моряци“ (The Illustrated London News, No. 1988, Vol. LXXI, Saturday, August 18, 1877, p. 149–150).
В ново време опитът на Трифон Трифонов (Трифонов, цит. съч., с. 94) да осмисли името на „Урсуз бурун“ (от турски – лош, проклет нос), с трагедията при „Карталбурун“, е несполучлив. Той се позовава на книгата на Георги Димитров, но в нея авторът никъде не споменава „Урсуз бурун“.
„Жителите на селата Караманлии и Саръ Муса, първото от 50 къщи, а второто от 43, избягнали по поляните, но черкезите ги намерили и половината съсекли, а останалите отишли на Карталийския бурун, да намерят някоя гемия и се качат. Един английски параход от Кюстенджа отишел да ги вземе. С надпреварванието си кой по първо да се хвърли в лодката, една лодка била препълнена с мъже, жени и деца, която от тяжеста потънала. Освен три-четирма, които са се избавили с плуване, всички други се издавили“ (Георги Димитров. Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год. София, Печатница на Ив. П. Даскалов и С-ие, 1899, с. 114).
12. Иван Васильевич Белоцерковец, надворный советник, Тульчинский губернатор. Автор на „Записка о Добрудже“ (Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг., цит. съч. с. 230–240).
13. Николаос Макри (Nicolae (Nicolache) Macri), гръцки морски офицер (порт капитан – Кюстенджа).
14. The Illustrated London News, No. 1988, Vol. LXXI, Saturday, August 18, 1877, p. 149–150.
15. В записка до английския вицеконсул в Кюстенджа подполковник Франк Фремул Санки д-р Ейбрахам Ъруин Болтън*, лекар на английската железопътна компания описва имената, възрастта и раните на българите, докарани в Кюстенджа с парахода „Евелин“: Михаил – 40-годишен, Димитър – 19-годишен, Христо – 28-годишен, Ристо – 27-годишен, Константин – 30-годишен, Драган – 50-годишен, София, 65-годишна, Деметра – 25-годишна, Йованчо – 19-годишен. Д-р Болтън пише: „Някои от тези рани бяха причинени преди осем дни. Други преди четири или пет и други преди три. Масовото убийство е започнало в събота, 13-и юли 1877 г.“ (Turkey, No. 28 (1877). Further Correspondence respecting the Affairs of Turkey. Presented to the House of Lords by Command of Her Majesty, 1877. London, Printed by Harrison and Sons, 1877, p. 40).
* Abraham Irwin Bolton, M.D. (Medical Bibliography for 1877. New Works and New Editions. Published by J. A. Churchill from January to December. London, 1877, p. 1121).
http://www.bomford.net/IrishBomfords/Chapters/Chapter30/stanculescu.htm
С втората (по-малка) лодка са спасени трима и от водата са извадени шест тела (погребани в пясъка на брега). Мъката на близките е огромна. Никой не е в състояние да опише сцената в нейната ужасна реалност.
16. Friedrich Lachmann (1838-1900) – бивш капитан от австрийската армия, военен кореспондент на “Augsburger Allgemeine Zeitung”, “Laibacher Zeitung” (Ljubljana), “Der Bund” (Bern), “Pester Lloyd”, “ Die Schlesische Zeitung” (Breslau).
Кореспонденцията на Фридрих Лахман от Кюстенджа е препечатана (под различни заглавия) от австрийски, немски и италиански вестници и става известна в цяла Европа: Die Neue Zeit, Nr. 173, Olmüz, Dinerstag, den 31 Juli 1877; Neuigkeits “Welt-Blatt”, Nr. 174, Wien, Mittword den 1 August 1877; Meraner Zeitung (Meran), Nr. 62, Samstag 4 August 1877, XI Jahrg., S. 4.
17. Illustrirte Zeitung (Leipzig), Nr. 1782, 25 August 1877, Band LXIX, S. 148.
* Капитан Николаос Макри, порт капитан на Кюстенджа и военните кореспонденти Йохан (Джон) Непомук Шьонберг, Фридрих Лахман и Матиас Коенен спасяват от башибозушки изстъпления 380 българи. Техните имена не трябва да бъдат забравени. За Добруджа (и община Шабла) те са както Джанюариъс Макгахан за Батак. Кореспонденциите им достигат до цяла Европа (само тиражът на „Илюстрейтед Лъндън нюз“ е към 300 000 броя).
Поставянето на паметна плоча в Шабла (или при северния край на плаж юг при Дуранкулак) с имената на тези герои, спасили с риск за живота си 380 българи от Шабленския край от сигурна смърт, е най-малкото, което днес можем да направим. Всяка година в църковните служби на 21 юли техните имена трябва да се произнасят с уважение и благодарност.
