Владимир Стойнов: Спасихме екипажа на първата потънала руска атомна подводница

Станаха 50 години от онзи ден, когато спасихме стотина матроси от екипажа на първата потънала руска (съветска) атомна подводница К-8; тогава изобщо не мислехме за възможна смъртоностна радиация –  спомня си Владимир Стойнов, бивш главен механик. Този инцидент е оставил много дълбока следа в неговото съзнание.

Владимир Стойнов, снимка: Пламен Гутинов

Впрочем, за фаталния инцидент с ядрената подводница руските медии писаха едва след 1990 година, когато бяха разсекретени документите около аварията, но за спасяването на оцелелите членове на нейния екипаж от българския кораб „Авиор” беше само споменато в пояснителна бележка под текста и нищо повече. За Владимир Стойнов, обаче преживянато не може да избледнее и дори сега, половин век по-късно, за кой ли път той се увлича отново да разказва за спасяването на руския екипаж по време на разигралата се трагедия през 1970 година.

Преди да се върна към неговия разказ, първо няколко думи за Владимир Стойнов, стар моряк, типичен кореняк варненец, свързан с морето от поколения. Дядо му е от първите възпитаници на Морското училище и един от първите корабни механици у нас. Баща му е завършил същата специалност във ВВМУ, после машинно инженерство в немския технически университет в Бърно и е сред създателите на варненския корабостроителен завод.  Вуйчо му също е бил корабен механик. 

От мъничък по цял ден рисувах само кораби – разправяше ми той, когато се запознамахме навремето. Имахме стара семейна икона на Св. Никола, изписана със златен варак на широка гладка дъска, на която бях изрязал единия край, за да си правя корабче. Това ми беше мечтата – да плавам, да видя света, за който непрекъснато слушах от дядо си. Той цял живот е бил в морето, на него съм кръстен. Помня, вече бях голям, той ми разправяше, че искал да пише на Хрушчов, за да узнаел как през 1917-1918 г. имало голям обир на ливанската банката в Бейрут, извършили го руски революционери и дядо ми ги скрил, заровени във въглищата на техния кораб, така се спасили и ги закарали в Одеса. Колко е вярно, не знам. Много неща ми е разправял. Беше природно интелигентен техник, голям специалист и бохем човек. Беше станал кръстник на 29 семейства във Варна и като тръгнех с него отвсякъде чувах да му викат: ”Кръстник, кръстник!…”. Баща ми, който също е плавал доста време, разправяше как едно време дядо ми се прибирал от кораба. Първо пристига един файтон с шапката му, във втория е той, а след него идва трети с едно 100-литрово буренце йерусалимско вино, което носи вкъщи, събира цялата махала и докато не го изпият, не се успокоява…Така че морето за мен беше само романтика. После тази романтика отведнъж се изпари. Напълно! И това става още по време на първия ми рейс през 1970 година, като четвърти механик на бившия тексимски кораб „Авиор” (прекръстиха го на „Хаджи Димитър”). На никого не го пожелавам! 

През този рейс беше голямото ми разочорование от стария и в много лошо състояние кораб, от самия екипаж (половината бяха непрекъснато пияни, воглаве с моя главен механик, който нито веднъж не слезе при нас в машинното). Бедите ни следваха една след друга. Когато пристихнахме в Куба, на 300-400 км. от Хавана, където е малкото пристанище Порт Изабел, още в началото на престоя ни някакъв куц стифадор подпали складовете със захар на кея и стана голям пожар. Нашият кораб също пламна – започна да гори боята на борда, долепен за кея. Едва успяхме да се отдалечим в залива и да загасим пламъците. На всичко отгоре малко преди това трябваше да преживея и шока от аварията с руската атомна подводница.

Открих дневника си, който водех по време на този злополучен първи рейс – продължава да разказва Владимир Стойнов. В него съм отбелязал, че на 9 април, след като сме разтоварили в Белфаст  и с празния кораб пътуваме към Куба при голямо вълнение 4-5 бала, вечерта минаваме край Азорските острови. На следващата сутрин в 6 часа бях на вахта в машинното, когато се обадиха от мостика за маневра. 

В тъмното срещу нас се появи руска подводница, от която търсеха помощ с червени сигнални ракети. Екипажът им беше върху палубата. Нашият капитан Рем Смирнов – руснак (тогава имаше недостиг на наши кадри) и техният командир взеха да си говорят на руски чрез рупори, тъй като на подводницата нямаше действаща радиостанция. Затова първата молба на нейния командир бе кап. Смирнов незабавно да се свърже с Москва. Радистът ни бързо успя да осъществи радиомост чрез Варна радио и Севастопол. Времето беше съвсем прилично за Северния Атлантик и без никакъв проблем изпълнихме и втората молба – да им изпратим по един кашон цигари и уиски. 

Към обяд времето се влоши, вдигна вълна и командирът на подводницата отново се обади: „Идвайте да ни приберете на кораба!” Вече знаехме, че това е атомна подводница, а какво е станало, научихме после. На 100 метра дълбочина в един от нейните отсеци избухва пожар, веднага го затварят, наводняват и вътре останат около 30 човека, удавени или изгорени. С голяма мъка успяват да изплават и оцелелите около 100 човека се скупчват на палубата. Останали са без ток, не могат да се свържат с никого по радиото и чакат някой да мине. Добре, че сме били ние. 

И сега – кой да отиде да ги прибере с нашата лодка? Повечето от екипажа ни, уж все стари морски вълци, заради високата вълна се изпокриха. Без да се правя на герой, но цялото ми детство е минало сред моряци и много не му мислих, макар че имах едва два месеца стаж, като четвърти механик. В спасителната лодка се качихме старшият помощник, още двама моряци, и аз по свое желание.  Тя беше с бензиново двигателче, което по средата на пътя се задави и угасна. Лодката сериозно се пълнеше с вода – боцманът явно не беше завил добре пробката отдолу. Едва успяхме да я запушим, с каквото намерим – парцали, дърво. Изгребахме водата, колкото можем. Опитах се да запаля моторчето, не ставаше. Четиримата хванахме греблата. Едва се довлякохме до огромното стоманено тяло на подводницата, направено възможно най-неудобно за заставане на лодка към него; вълната ни хвърли там, където са хоризонталните рули и можехме да се наденем върху тях. Командирът на подводницата викна да минем от подветрения борд. Спуснаха въжета и той нареди един по един 20 човека да се спускат в лодката, като ги предупреди – внимавайте, който падне във водата няма и да се опитваме да го спасяваме. Слава Богу, всички успяха да скочат в лодката, която се мяташе чак до палубата на подводницата. Най-тежко беше първото спускане на един на носилка, опериран преди два дни от апандисит, а лекарят им бе загинал в опожарения отсек. На връщане пак се опитвах да запаля мотора, ръцете ми станаха сини от северния вятър и спрях да ги усещам. Закарахме ги до кораба, но как се качихме – не помня. Лодката отиде втори път на гребла с други моряци, защото бяхме мокри, изчерпали всичките си сили. Този път взеха 15 матроси. Останаха още 20-ина, заедно с техния командир, за да поддържат подводницата. В моята кабина взех трима – един младши офицер и двама матроси. Отначало те привидно бяха бодри, дори ни показаха личните си дозиметри, за да ни уверят, че няма никаква радиация. Обясниха, че пожарът е станал не в атомния реактор, а в радиолокационното отделение. 

Впрочем, до този момент изобщо не се бях замислял, че отиваме да спасяваме хора на аварирала атомна подводница! Постепенно разбрахме истинското им психическо състояние. Това бяха хора, преживели нещо страшно, и изпаднали в тежък шок – живи умрели, все едно излезли от ковчег. Цяла нощ бълнуваха, викаха на сън. На другия ден към обяд дойдоха два руски кораба, прибраха ги и взеха подводницата на буксир. По-късно научихме, че подводницата бавно се пълнела с вода и някъде към Гибралтар напълно потънала. В Мурманс има паметник на загиналите 52 матроси на К-8 – първата потънала съветска атомна подводница- допълни Владимир Стойнов. 

Ако „Авиор“ не е минал точно през мястото на изплаването на К-8 в Бискайския залив – със сигурност жертвите са щели да бъдат  може би много повече. За това, обаче световните медии мълчат.

Последни новини

Флотът унищожи морска мина край Маслен нос

На 23 септември 2022 г. формированието за разузнаване, извличане, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби от състава на Военноморските сили, след получен факс от
Прочетете

Варна върху морска карта на португалския картограф Лазаро Луис от 1563 година

1. „Карта на Средиземноморието, Черно море и Западна Европа“, Лазаро Луис, 1563 г., отсечка с Черно море и част от Европа: Унгария (Umgria) и Гърция (Grecia). Академия на науките, Лисабон, Португалия. Морските карти (портолани) се
Прочетете

Курсанти и студенти от четири държави пристигат в Морско училище по проект MARS-NET

В началото на септември морската столица на Литва – Клайпеда, беше домакин на ползотворна среща на научни колективи от морски университети на Турция, Полша, Румъния и България. Срещата бе във връзка с работата по проекта MARS-NET на
Прочетете

Откриха първи офшорен вятърен парк във Франция

Президентът на Франция Еманюел Макрон откри първия офшорен вятърен парк във Франция, предадоха световните агенции. Паркът се намира край Сен Назер, пристанище в западната част на страната, на разстояние от 6 до 10 nm от бреговете.
Прочетете

Задържаха лодка с 38 мигранти край нос Шабла

38 души, сред които 22-ма мъже, 8 жени и 8 деца, от които едно е бебе, представящи се за сирийци и афганистанци, бяха безопасно доведени до българския бряг от представители на Гранична полиция рано тази сутрин при сложна операция в
Прочетете

Морският бизнес очаква спешна реакция от властта за увеличените тарифи за преминаване през Проливите

Морският бизнес в България очаква бъдещата власт да приеме спешни мерки, които да намалят негативния ефект и влиянието на конфликта между Украйна и Руската федерация у нас. Това става ясно от изпратено уведомление до политическите
Прочетете

Румънският президент очаква допълнително разширяване на Пристанище Констанца

Пристанището в Констанца трябва да се подобри или поне да се адаптира към настоящите условия, заяви румънският президентът Клаус Йоханис, като изрази надежда, че споразумението за транзит на зърно от Украйна през Черно море ще бъде
Прочетете

Край Видин тренираха реакция при авария с кораб в р. Дунав

Пристанище Видин - Център, снимка: "Пристанище Видин" По време на проведено пожаро-тактическо учение кораб се преобърна в Дунав, в района на видинското пристанище. В сценария на проиграното учение имаше трима загинали и двама ранени,
Прочетете

Американският флот проявява интерес към пристанище Александруполис

Североизточното гръцко пристанище Александруполис е на път да се превърне във "втора Суда", пише електронното издание на в. "Катимерини", визирайки голямата гръцка и натовска военноморска база на остров Крит. Високопоставени
Прочетете

Декарбонизацията и липсата на работна ръка са главните проблеми пред морската индустрия за…

Декарбонизацията на корабоплаването и новите екологични разпоредби се разглеждат като най-въздействащите проблеми за втора поредна година в доклада "Глобален мониторинг на морските проблеми" (Global Maritime Issues Monitor, GMIM), изготвян
Прочетете

Последни новини

Курсанти и студенти от четири държави пристигат в Морско училище по проект MARS-NET

В началото на септември морската столица на Литва – Клайпеда, беше домакин на ползотворна среща на научни колективи от морски университети на Турция, Полша, Румъния и

Морският бизнес очаква спешна реакция от властта за увеличените тарифи за преминаване през Проливите

Морският бизнес в България очаква бъдещата власт да приеме спешни мерки, които да намалят негативния ефект и влиянието на конфликта между Украйна и Руската федерация у нас.

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент