Започва първото цялостно изследване на рапаните в Черно море, организирано от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM) към ФАО – ООН. То обхваща почти всички черноморски държави. Поради пандемията с COVID-19 работата по него се забави, но въпреки всичко вече получихме нужното финансиране, което позволява да бъде даден старт, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси, определен от GFCM като изпълнител на проекта за България.
През последните две години на срещите на Генералната комисия усилено са заговори за рапана като вид за изследване, което да обхване максимален брой черноморски държави – каза доц. Петрова. Въпреки че е инвазивен вид в Черно море, той стана обект на риболовна дейност още от 80-те години на миналия век и сега се отчита като комерсиален ресурс.
Всъщност дискусиите за рапана вървят от години. Доц. Петрова заяви, че неведнъж е прогнозирала, че този вид ще започне да се тълкува не само като инвазивен, но и като стопански ресурс. Веднъж навлязъл, той вече е част от морската фауна и от икономиката. И сега експлоатацията му засяга, както екологията на черноморския басейн, така и интересите на крайбрежното население, ангажирано с този бизнес. Защото намаляването на рибните запаси, насочиха много фирми към алтернативни морски ресурси и особено към рапана (Rapana venosa), обясни доц. Петрова.
Припомняме интересната история на този пришълец в Черно море. За първи път наличието му е констатирано край руските брегове през 1946 година, а по нашето крайбрежие – през 1951 година. Това е хищник спрямо местните популации от черупчести мекотели и унищожава мидените банки по крайбрежието. Освен с миди, рапанът се храни и с други видове, които намира по морското дъно, а понякога и с трупна храна. През 60-те години на миналия век, изследванията на ИРР върху разпределението на дълбоководните мидени полета успоредно на българския бряг, показваха сравнително добро екологично състояние. По-късно, обаче картината рязко се промени – рапанът вече бе унищожил значителна част от тях. Вниманието на риболовците към него и след като беше намерена реализацията му като полуготовата продукция, за кратко време се превърна в доходен бизнес. Нещо повече, нареди се в челото на износната листа на държавата. Дойде момента, когато официалната статистика на ИАРА (без да обхваща големия нерегламентиран дял) започна да отчита годишен улов на рапани, колкото на трицона – към 3-4 хиляди тона. Така, независимо от факта, че е чисто инвазивен вид (и следва да бъде минимизиран като количества), мекотелото влезе и в листата на нашия риболов като ресурс.
Първото голямо изследване върху вида беше реализирано от ИРР-Варна през 2005 година, като обхвана запасите, както на рапаните, така и черната мида, а също и влиянието на тралирането върху дънните зооценози по българското крайбрежие. Следващото изследване бе през 2013 година и тогава учените от института констатираха издребняване в размера на рапаните, което можеше да се обясни с интензивния им улов. През 2017 година друг проект обхвана пак черната мида и рапаните и беше извършено екологично моделиране. На следващата година ИРР започна нов проект, като част от националната програма за събиране на данни. Става дума за мониторинг на рапаните от разтоварванията на риболовния флот и като проект ще приключи през 2021 година. Той обхваща, както улова на рапани с бийм трал, така и с водолази. Имаме наблюдения на рапаните и от друго изследване – за изпращане на научни наблюдатели на борда на риболовния флот- каза още доц. Петрова.
Новият проект, с който се заема институтът се нарича: „Изследване на рапаните във водите на България“. Такива договори GFCM сключва и с останалите черноморски държави, за да бъде обхванат целия воден басейн. Самото изследване ще се извърши с унифициран бийм трал, вече са договорени и техническите данни на използваните плавателни съдове – дължина, мощност на двигателя и т.н. Методиката също е унифицирана. Всичко това беше обсъдено през миналата година в Генералната комисия:- за корабите, траловете, броят на пробите, дълбочините, от които ще се вземат проби и т.н. Така ще се получи съпоставимост на данните, получени от всички държави, за да се направи точна картина на състоянието на рапаните в Черно море- подчерта доц. Петрова.
Ние сме един от първите, които стартират изследването- похвали се тя. Вече имаме сключен договор, уточнили се и риболовия кораб, с който ще се извършват изследванията. Идеята е проведем две такива изследвания: едно през тази и друго следващата година. Тазгодишното е есенно и продължава 10 дни, а догодина да бъде през месец май. И така до есента на 2021 година ще имаме първите изводи, които да послужат за уточняване на количествата и състоянието на вида в Черно море.
