Уникална за центъра разработка ще бъде представена на предстоящата международна конференция „Черно море 2020“, организирана от НТС- Варна
Оказва се, че тежката криза от пандемията с COVID-19, която бележи годината не само за националната, а и за цялата световна икономика, не можа да повлияе отрицателно и дори увеличи изследователска работа в Центъра по хидро и аеро-димамика към ИМСТЦХА ”Акад. Ал. Балевски”- БАН. По думите на неговия ръководител проф. д-р инж. Румен Кишев, през първите месеци тя наистина тръгнала зле, заради пандемията. Някои от сключените договори за изследвания били отказани. Изненадващо, обаче, изведнъж се появили много нови кандидати за научните им услуги: изследвания на хидродинамичните качества на нови проекти на новостроящи се кораби, други морски съоръжения и нестандартни обекти.
С наближаването на края на годината, сега мога да кажа, че тя е много успешна за нас, дори по-успешна от предишната по количеството възложена работа, заяви пред Мaritime.bg проф. Кишев. Имаме и два проекта, които са съвсем нови за нас, модерни, каквито досега не сме изпълнявали – продължи той. Така че бележим напредък на научно изследователския ни капацитет и с извършването на нестандартни изпитания.
Едното от тях е за взаимодействието между две плаващи тела, което има отношение към морските операции по търсене и спасяване и други случаи, в които се използват корабни лодки. По-конкретно, една такава лодка трябва да бъде прибрана на борда на кораба, което може да стане по специална кърмова рампа на кораб, специално построен за такива задачи. Паралелно с трудното математическо моделиране, трябваше да се разработи физическия модел на двете тела (кораб и лодка) и да се осигури съвместната им работа чрез дистанционно управление, за което се изисква специален подход. Успяхме да го направим успешно и да получим добро съответствие. Резултатите ще бъдат публикувани на предстоящата международна конференция „Черно море 2020“ в края на октомври. Форумът се организира от териториалното поделение на Научно-техническите съюзи във Варна на всеки две години. Този път конференцията ще бъде виртуална, заради пандемията, но има заявени доста участници. Това е добър шанс за българските специалисти, ангажирани в проектиране, корабостроене, въобще в морските технологии да публикуват своите резултати – подчерта проф. Кишев.
Той не смята, че засилването на поръчките за научни услуги при тях произтича от оживление в корабния бизнес. Просто пазарът се преструктурира. Поръчките, които получават, са само от чуждестранни клиенти, които заради пандемията започват да търсят по-евтини услуги. Това е от една страна, от друга явно варненският Център по хидро- и аеро-динамика започва да става все по- известен.
Преди няколко дни се обади голяма корабна компания от Англия, която каза, че друг наш клиент ни е препоръчал пред тях и сега искат да си поръчат изпитания при нас. Това означава, че все пак славата ни се носи и затова сме търсени – добави проф. Кишев. Имаме сключени контракти, които ни осигуряват достатъчна изследователска работа и за първото полугодие на 2021 година. По принцип договорите при нас са за кратък срок на изпълнение – два-три месеца. Рядко идват големи проекти, за които трябва повече време; в момента работим по един такъв със срок от 5 месеца. Това, че сме осигурени за половин година напред е много добре за нас. Междувременно очакваме да ни възложат и други проекти – каза още ръководителят на ЦХА.
В тази връзка логично идва и въпроса за започналото мащабно технологично обновяване и усъвършенстване на експерименталната и научна база на Центъра по хидро- и аеродинамика, което по думите на проф. Кишев ще позволи да запазят водещите си позиции при провеждане на научно-експерименталните изследвания в областта на морските технологии. По неговите думи това става по две линии. Едната е с акумулирани собствени средства, а другата чрез финансиране от Националната пътна карта за изграждане на разпределена научна инфраструктура по морски науки и технологии, която се изпълнява със специално заделени средства от държавния бюджет (Мaritime.bg вече информира за пътната карта под заглавие ”Уникален консорциум ще модернизира морската ни научна база” на 26 юли т.г. ).
В рамките на пътната карта ЦХА изгражда модерна лаборатория за изследване на методи и средства за усвояване на възобновяема морска енергия, която ще се състои от две нови експериментални съоръжения. Едното представлява вълнови канал, дълъг 60 метра. В него ще се създават вълни и течения, ще има и ветрогенератор. Тук ще могат да се изпитват всякакви брегови съоръжения, елементи за тяхното изграждане, преобразователи на морска енергия от вълнение, течения, крайбрежен вятър. Изобщо в този канал ще могат да се решават широк клас задачи от областта на бреговото инженерство и възобновяеми енергийни източници- обясни проф. Кишев. Той вярва, че това ще бъде модерно съоръжение, за изграждането на което е ползван опита на най-модерните лаборатории от Швейцария, Италия и Китай. С него ще се разшири съществено сферата на научно- изследователските задачи, които изпълнява Центърът. Проектът на лабораторията вече е готов и се чака от началото на следващата година да тръгне финансирането на строежа, за който е заделено място зад сегашната сграда на ЦХА на мястото, предвидено преди време за построяване на аеродинамична лаборатория, което не е могло да се осъществи.
Второто съоръжение е голяма аеродинамична тръба с работен участък около 7 на 3 метра. Там ще се изпълняват много широк клас задачи от аеродинамиката, допълни ръководителят на Центъра. Те ще са първо в областта на гражданското строителство- в тръбата ще могат да бъдат изследвани в малък мащаб цели жилищни квартали, за да се визуализират въздушните течения около сградите. А това ще помогне в борбата със задимяването и замърсяването на околното пространство, което е голям проблем на градската екосистема. Ще се определи и ветровото натоварване, което може да стане с достатъчна точност само по експериментален път. Ще бъдат изследвани и обекти на пътното и индустриалното строителство – мостове, виадукти, големи индустриални съоръжения, комини, охладителни кули и други обекти. Тръбата може да допринесе и за развитието на безпилотното самолетостроене, тъй като дроновете имат сложна пространствена форма с много перки, крила, която трудно може да бъде оценена по друг начин освен по експериментален път. Тук трябва да включим и морските дронове – повърхностни, подводни, които имат широко приложение. В допълнение, тази тръба ще даде възможност да се правят изпитания и в областта на спорта – състезателни леки коли, скиори, сърфисти. Искаме да направим възможно и трениране на парашутисти, което ще стане с направата на специален участък в тръбата-, добави проф. Кишев.
А що се отнася до пряката държавна подкрепа на науката, според него проблемът е много сложен. Вярно, добре е да се увеличи финансирането на голямата наука, каквато е в Академията, но тук има и друг съществен въпрос – за подготовката на кадрите. Защото каквито и пари да даде държавата, те могат да бъдат ефективно използвани само от качествени научни работници. Сега се получава нещо като параграф 22. За да има качествени специалисти, трябва добра подготовка и добро заплащане. А само така могат да бъдат привлечени добрите специалисти, които сега заминават за чужбина. Ако можем да ги върнем ще бъде много добре – коментира проф. Кишев. Той смята, че все още не може да се усети, дали започва разчупването на този омагьосан кръг. Някой по някакъв начин трябва да осигури едни начални средства и да се започне работа, която е дълъг процес във времето и трябва постоянно да бъде управляван. Академията може да го направи, ако има нужните средства и естествено контрол върху тяхното ефективно изразходване. Хубавото е, че в момента има поток на завръщане на хора от чужбина по различни причини. Едни, заради пандемията, други от носталгия или пък от разочарование, защото друго са си представяли на заминаване. Вече има доста такива хора, които са се прибрали обратно в страната. И в ЦХА се появяват такива кандидати за работа. Центърът има свободен капацитет, а има и уверение от ръководството на БАН за подкрепа и съдействие по кадровия въпрос, допълни проф. Кишев.
