Доц. Кирил Киров, ТУ – Варна: Искаме да върнем имиджа на морските ни специалности

За подготовката на бъдещите корабостроители, корабни механици (пред последните десетилетия и навигатори) в Техническия университет – Варна разговаряме с доц. д-р, инж. Кирил Киров,  заместник ректор „Академичен състав и координация”. 

Темата е особено чувствителна за доц. Киров не само, защото се отнася за най- старата специалност, заради която бе създадено и самото висше учебно заведение преди 52 години. Той е потомствено  свързан с корабостроенето: баща му работи в първото корабостроително предприятие у нас „Кораловаг”, образувано през 1926 год., после до пенсиониране в Корабостроителния завод (КЗ), а майка му – в ДСО ”Корабостроене”. Завършва ВМЕИ (сега ТУ-Варна) като стипендиант на КЗ и става специалист в корабостроенето до идването си като асистент в университета през 1987 год.

Доц. д-р, инж. Кирил Киров,  заместник ректор „Академичен състав и координация”, ТУ – Варна

-Какво става с най- старата специалност в Техническия университет- Варна?

– Тя е основният белег, който ни отличава от другите университети. ТУ – Варна е единственото висше училище, което обучава корабостроители. Вярно, споделяме с ВВМУ свързаните с корабостроенето специалности, като кораборемонт, корабоплаване, но към момента  в областта на проектирането на кораби нямаме конкуренция. Лично съм работил в корабостроенето и от този период имам прекрасни спомени с мои съвипускници и колеги. За съжаление сега над 90% от тях са разпилени по света; мнозина са на ключови позиции в престижни фирми за производство на корабни двигатели, корабостроене, кораборемонт и т.н. Мога да изброя имената на поне петима, които са на много високи позиции и в надзорния бизнес на корабните регистри по света. Също на колеги, които са отговорни за управлението на проекти в областта на корабостроенето, нефтената промишленост. На хора, които строят кораби, включително в Япония и Корея, на заемащи ключови академични позиции в престижни университети. 

– За съжаление родното корабостроенето е в дълбока криза…

– Имаше много шансове това да не е така и колегите, за които говоря се бориха до последния момент. За съжаление надделяха конюнктурни причини, което е друга тема за разговор. В случая важното е това, че всички те без проблем си намират престижна работа по света, което означава, че школата на корабостроенето в нашия университет и въобще в България е била много силна.

– Тя още не е изчезнала, нали?

– Все още имаме някакво запазване на опита, но в близките години, ако нещата не се променят драстично ще загубим и това, което ни е останало.

– Работите ли за тази промяна?

– Настоящият ръководен екип на университета е от една година – период твърде кратък за мащабите на една такава институция, за да се променят вижданията, набележат цели и постигнат резултати. Моят личен опит в управлението показва, че обикновено резултатите идват след третата година. Три години са нужди за настойчив натиск в определена посока, за да постигнем промените. Впрочем, когато става въпрос за университета, не ние трябва да реализираме конкретната дейност, нашата задача е да създадем структура и условия, това да бъде постигнато. Стараем се да привлечем и други колеги в изпълнението на начинанието, което допълнително забавя процеса.

-Има ли вече създадена такава структура?

– Имаме, да кажем, дефинирана структура, която още не е напълнена със съдържание, но се работи усилено това да стане, както в областта на корабоплаването, така и в курсовете за преквалификация, в подпомагането на промишлеността с намирането на определени специалности. Основното направление, в което работим  е да създадем възможности промишлеността да си върне доверието към университета и да намира помощта ни в научен и научно приложен аспект. Друго направление, по което работим вече една година, но все още нямаме конкретни резултати, е да определим необходимостта от кадри и да подпомогнем тяхното създаване за нуждите на промишлеността. За съжаление, обаче към момента основният проблем, с който се сблъскваме е слабата подготовка в средното образование. Защото за професиите в областта на морското образование, които и да са те, особено в проектирането на кораби и морски съоръжения са нужни задълбочени познания в областта на математиката, хидродинамиката, хидравликата и много други науки, които са дялове на физиката и математиката. Без тези познания няма как да се създадат добри специалисти в морския сектор. А към момента познанията на кандидат студентите са доста облекчени от гледна точка на физика и математика – основни дисциплини в машинните специалности. 

– Може би защото тези специалности не са особено престижни?

– За ваша информация мога да кажа, че днес в целия свят най-търсените специалисти са машинните инженери. А не софтуерните и компютърните, за които толкова много се говори. Ето, аз постоянно получавам много предложения да преподавам в чужди университети като машинен инженер, а не като специалист по програмиране или нещо подобно. За съжаление, обаче младите хора като чуят, че ще се учи математика, физика, механика, нямат голямо желание да навлизат в тази материя, защото наистина е относително трудна и абстрактна материя, но пък за сметка на това, в последствие положения труд се отблагодарява при професионалната реализация. Лично, през целия си съзнателен живот не съм имал никакъв проблем с моята реализация.

– Имате ли идеи, как може да се промени това положение?

– Идеи – много, въпросът е кои от тях са осъществими. Към момента със много доброто съдействие на МОН и разбирането на регионално равнище вече е създадена държавна професионална гимназия, която е в тясна връзка с ТУ – Варна и Икономическия университет – Варна. Тя разчупи статуквото в региона и дори в страната. Досега се твърдеше, че няма достатъчен интерес към професионалните гимназии. Че учениците предпочитат само езиковите, математическите и други гимназии. А ето,  излезе, че не е вярно. За 6 месеца усилена работа на колектива, ангажиран в управлението на професионалната ни гимназия, успяхме да пречупим имиджа и тази година при първия прием се наредихме пети по предпочитание във Варненска област. Приема е по специалности, които са актуални за развитието на промишлеността. Нуждите от тях са толкова крещящи, че трябва да си сляп, за да не ги видиш.

Мога да кажа, че видяхме светлинка в тунела. И не, че децата не искат да учат, просто е нямало продукт, който да бъде търсен от тях. Да предположим, че светлинката може да се превърне в огън и от тук нататък, разбира се, с много усърдна работа, да очакваме идеята да се превърна в реалност. Създадохме добър подбор от учители, което е най-важното, за да бъдат мотивирани децата. Гимназията е в района на университета – предоставили сме една от нашите сгради. В нея сме осигурили добри условия за учене. И ако продължава да бъде такъв интереса, скоро сигурно ще стане много тясна и ще се наложи да разширяваме базата й.

-Значи има надежда и за бъдещи качествени студенти в ТУ- Варна?

– Да. Очакваме да се получи най-добрата колаборация между нашите преподаватели и учителите в гимназията. В целия свят се търси интеграция между средното образование и университетите, а последните актуализации в закона за просветата разрешават това да стане и у нас. Заложили сме гимназията да ползва нашите лаборатории, когато учат специализирани предмети. Имаме определени права, които малко университети у нас имат в ползването на съвременни софтуери, съвременни средства за автоматизация, програмиране. И то не само като софтуер да се правят програми, а програмиране на съвременни машини и съоръжения, роботи и други подобни, което е перспективно за децата. А не единствено да се афишира говоренето за софтуер и хардуер, защото България трудно ще влезе сред производителите на компютри. Вярно, създаването на софтуер е важно, но моето наблюдение като специалист увлечен от програмирането, че тази професия може да се упражнява до определена възраст, както е при футболистите. Като станеш 40-годишен, ако не си израснал много в йерархията, ще ти бъде трудно повече да бъдеш програмист на съвременно равнище.

– Вашият колега, доц. Петър Георгиев, преди време каза пред Maritime.bg, че имаме проектантски корабна фирми една от които участва в проектирането на най-големия пътнически лайнер в света….

– Проектът наистина е готов, но за съжаление се отказаха от строителството му, заради пандемията. Добрите кадри от тези специалности в ТУ са в основата на проектантските фирми във Варна. Как се развиха нещата? Навремето имаше ДСО „Корабостроене” с много силен институт за проектиране на кораби. По негови проекти и сега се произвеждат кораби, разбира се малко по-автоматизирани. Както вече споменах голяма част от колегите се разпиляха по света, но някои останаха и създадоха собствени проектантски фирми. Във Варна са около осем на брой. Отделно някои са самостоятелни специалисти, част от тях работят по създаването на яхти и други плавателни съдове за развлечение. Дойдоха и външни фирми, които използват кадрите ни и създадоха мощни структури във Варна с много добри позиции на световния пазар в проектирането на различни морски съоръжение. Не винаги корабите са е най- важното, има и нефтени платформи, плаващи инсталации за добив на енергия, плаващи конструкции за претоварване на стоки и т.н. В момента някои от тези фирми изпитват остра нужна за кадри.

– Имаме и кораборемонт, който се развива и също изисква кадри.

– Така е. Ние работим във всичките направления и създаваме условия тези специалности да бъдат търсени и желани. Пак ще кажа, основният проблем е, че кандидатите за студенти търсят основно дисциплините, свързани с компютри или хадуер, софтуер и други, в които няма математика, физика, химия. Няма как да създадем инженер, без да знае точно тях. Езикът на инженерите е математиката. Корабът може да се разруши от вибрацията, но за инженерите това е уравнение.

-Наскоро Мaritime.bg инфомира са положеното близко сътрудничество между ТУ- Варна и ВМС, как ще го коментирате?

-От близо година се стараем да възстановим общественото положение на ТУ-Варна. Университетът по един или друг начин досега не се споменаваше в обществените изяви, в създадените контакти. Бяхме отстъпили в позициите си да помагаме на промишлеността и на всички други органи. Сега новото ръководство твърдо работи в това направление. Искаме да фиксираме областите, в които можем да помогнем на всички структури, държавни, обществени, индустриални, търговски и т.н. Да намерим начини за това, да предоставим на младите колеги възможността да работят по реални, а не само чисто научни теми. И така те да намерят по- добра реализация и удовлетворение за себе си. Това е начина ТУ-Варна да си върне доброто си име.

– И стъпка в тази насока е сътрудничеството с ВМС?

– Ние се стараем да поддържаме близки отношения и с ВВМУ, и с ВМС, и с общината, с кмета, да намерим възможности да бъдем полезни и смятам че това е правилният път. Целта ни е да отворим ТУ-Варна и да ориентираме съзнанието на студентите и преподавателите към това да сме полезни за развитието на региона. Ако успеем да го постигнем, по този начин и обучението няма да е откъснато от реалността.

– А и община има интерес от това, за да развива секторните си политики…

– Да. Знаете, че през август беше инициирано от общината и университетите Варна да стане град на образованието. Защото не може да се развие промишлеността тук, ако университетите не обединят усилията си, за да създадат необходимите кадрите за нея. Тоест, ние трябва да мислим в три стъпки: първо- да се определи зона за развитие на промишлеността, второ- да се определят потребителите на тази зона и трето- какви кадри ще бъдат необходими. Всичко това вече е подписано, като договор за съвместни действия под наименование: „Варна- град на образованието”.

Последни новини

Последни новини

Доставяме високоспециализирани средства за отстраняване на експлоатационни и аварийни замърсявания

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) е в процес на доставка на съоръжения за приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателната дейност, както и на