Този невероятен плаващ център за управление на мисии използва 71 антени и четири гигантски сателитни чинии, две от които тежат общо 480 тона. От 1950-те години нататък Съветският съюз не пести ресурси за развитието на космическата си програма. Съветските инженери изстрелват първия изкуствен спътник, изпращат успешно човек в космоса и извършват първата космическа разходка.
Публичен домейн
Всяка следваща мисия е по-трудна от предишната. Новите цели изискват творчески решения. Това важи особено за областта на управлението на космическите полети, пише Николай Шевченко в RB.
Балистичните изчисления показват, че космическите кораби, заобикалящи планетата по орбитата на Земята, правят шест от своите 16 ежедневни обиколки над Атлантическия океан. По това време комуникацията със съветския контрол на мисията винаги влошава силно качеството си.
Тогава учените измислят умно решение: защо да не създадат плаващи центрове, способни да наблюдават космическите полети от всяка точка на Земята?
Александър Моклецов/Sputnik
През 1971 г. корабът “Космонавт Юрий Гагарин” е спуснат на вода.
Абсолютно уникалният външен вид на плавателния съд е първото нещо, което се откроява, поради озадачаващия брой антени и сателитни чинии. Корабът носи цял радиотехнически командно-измервателен комплекс – “Фотон” – за наблюдение на космически кораби при мисии.
Оборудването позволява работа с до два космически кораба едновременно, предаване на координати, промяна на траекторията и поддържане на контакт с космонавтите, използвайки телефон и телеграф. Корабът поддържа постоянна комуникация и с Центъра за управление на мисии в Корольов.
Александър Моклецов/Sputnik
Освен контрола на полетите, “Космонавт Юрий Гагарин” също е в състояние да търси изчезнали космически кораби и да наблюдава океанската евакуация на космонавти.
Корабът има на борда общо 75 антени и сателитни чинии с различен размер и предназначение. Но от всички тях погледите винаги са насочени към четирите най-големи. Две от тях, монтирани в предната част на надстройката му, са с диаметър 12 м и тежат по 180 тона. Другите две са още по-големи и по-мощни, като всяка от тях има диаметър 25 м и тежи зашеметяващите 240 т всяка.
Борис Сидоров – капитан на кораба.Александър Моклецов/Sputnik
Огромното количество и специфичното местоположение на антените създават определени проблеми, свързани с навигационния капацитет на кораба, и изискват уникални и конструктивни решения.
Най-големият проблем е в осигуряването на стабилността на кораба.
Свердлов/Sputnik
Гигантските сателитни чинии с техните електрически опори и основи не просто тежат тонове – всички те трябва да бъдат поставени на най-малко удобните места за осигуряване на безопасна и стабилна навигация. Най-тежките елементи се извисяват високо над палубата, докато за сравнение съвсем лекото електрическо и навигационно оборудване е разположено под палубата.
Допълнителен проблем е качеството на плаването, добавено от самия размер на сателитните антени, когато те трябва да бъдат обърнати настрани за установяване на връзка. За да се избегне рискът от счупване – или просто преобръщане на кораба, комуникационните сесии никога не се извършват по време на силен вятър.
Май Начинкин/Sputnik
Когато корабът е осъществява връзка с космически кораби, той трябва да поддържа коректно курса и местоположението си. Това довежда до необходимостта от подобряване на маневреността на кораба дори при благоприятни метеорологични условия и при по-ниски скорости. За да се реши тази задача, са инсталирани подрулващи кормилни устройства в носа и кърмата. Такава конструкция улеснява управлението при по-ниски скорости, по време на дрейфове и акостиране.
Задачите, поставени пред плаващия център за космическо управление, предполагат висока степен на автономност, като се има предвид постоянното местоположение на кораба в морето, далеч от гориво и провизии. Запасите от гориво пряко засягат обхвата на непрекъснатото плаване: това е решаващ фактор за конкретни задачи, които могат да се изпълняват само на определени места, често на стотици мили от най-близкото пристанище.
“Гагарин” може да се похвали с максимална далечина на плаване от 20 000 морски мили. За сравнение – самолетоносач “Адмирал Кузнецов” е способен да измине само 8417 мили.
“Гагарин” играе решаваща роля в космическите мисии “Луна 20”, “Венера 8”, “Союз” и “Салют-7”.
Александър Моклецов/Sputnik
Въпреки уникалните си характеристики, известният кораб има тъжен край. След разпадането на Съветския съюз плавателният съд, регистриран преди това в Одеса, преминава в ръцете на сега независимата Украйна и нейното министерство на отбраната.
Новите собственици на кораба нямат космическите амбиции на Русия и нямат собствени космически кораби или космодруми. В резултат на това “Гагарин” стои без работа. През 1996 г. Украйна продава кораба на австрийската компания Zuid Merkur.
На 1 август 1996 г. корабът е изпратен за утилизация в Аланг, Индия.
