Подвиг на варненски моряк е увековечен на Антарктида

Левенов нос на остров Брабант

Малцина  знаят, че на Антактида е увековечено името на морския капитан от Варна- покойния вече к.д.п. Никола Левенов- Левена. Левенов нос (Levenov Poin), така се нарича скалист морски нос на остров Брабант, архипелаг Палмър на ледения континет с координати: 64°02’13.0″ южна ширина и 62°15’57.0″ западна дължина. Именуването стана на 19 май 2015 година, когато беше включено в международния справочник за антарктическите наименования „Antarctic Gazetteer”. Веднага новината ми съобщи неговият син, к.д.п. Костадин Левенов  и беше отразена в излизащия тогава вестник „Черно море”. Обществената памет понякога е много къса и затова сега, пет години по-късно, отново припомняме за подвига на нашия моряк, останал обезсмъртен на Антарктида.

Кой е Никола Левенов? Роден е на 24 май 1941 г. в Разлог. Родът му е бунтовен, преселил се от гръцка Македония и е първият в него  от поколения насам, починал от естествена смърт. През 1974-1975 г. командваният от него океански траулер „Буревестник” преминава заедно с още  три наши риболовни кораба 50- градусовия паралел на юг към Антарктика. Едновременно с риболова, който извършва в антарктически води край остров Каргелен, той провежда и първите у нас изследвания на този изключително труден и непознат дотогава за корабите ни район. Синът му Костадин Левенов също е капитан, а дъщеря му Мария Левенова стига до главен механик на германски контейнеровоз. Внукът, който носи неговото име – Никола Левенов, продължава професията на своя дядо.

К.д.п. Никола Левенов

Много са причините моряшките фамилии да пребъдат, въпреки целия песимизъм за бранша – казва кап. Костадин Левенов и добавя: –  Нишката на приемствеността не е прекъсната. Тя тръгва с усещането от бащините разкази за онова старо време, когато широко битувал моряшкия израз:  

Старите бараби плават по корабите. 

Ето, сега именуването на един нос на остров в Антарктика на българския морски капитан Никола Левенов, го потвърждава. Духът на големите ни моряци не остава завинаги погребан в полето на Нептун, той рано или късно възкръсва със заразяваща сила. 

Как се стигна до Левенов нос в Антарктика? В комисията по антарктическите наименования към МВнР, слушайки за плаванията на български кораби в най-южните морета, решават да разследват за морското ни присъствие в района на Антарктида – обяснява кап. Левенов. Оказва се, че единственото присъствие е на няколко кораба на „Океански риболов”. Така 40 години по-късно възкръсва подвигът на първото морско изследване в антарктическия район от „Буревестник” с кап. Никола Левенов. 

Сега от дистанцията на времето и поради факта, че баща ми вече е покойник, мога да каж а- той беше (и все още е!) голямо име в морската ни общественост. Следата, оставена от него не е само на достоен човек, но и на един от най-големите професионалисти и луда глава. Сигурно и трите качества трябва да вървят заедно, за да ти стиска да си сложиш главата в торбата и да издържиш на множеството несгоди, особено около остров Каргелен в Антарктика, да опознаеш и опишеш бреговете му и накрая успешно да се завърнеш с „Буревестник”. 

Карта на Антарктическия полуостров

Помня го много добре – на ръст беше дребен, носеше обувки номер 38. Но както ми сподели един обикновен моряк: 

Той беше малък човек, но голяма работа! 

На 28 години става капитан на кораб (доколкото знам, един от най- младите в морската ни история). Нещо нечувано до тогава – по това време капитан се е ставало чак като ти побелеят косите (знаете как беше при социалистическия строй).  И за да го провалят, започват да го изпращат на места, където уловът е много труден. Обаче „онова пишлеме, голобрадото капитанче” не само, че не се проваля, ами слага в джоба си останалите. И на 30 години получава прякора Левена. Може да изглежда странно, но даването на прякор е голяма привилегия в неписания закон на моряка; това означава признание за равен със старите морски вълци. С него той остана известен и след смъртта си. За ненадминатите му и до днес резултати в улова негови колеги са казвали: ”Една риба да хвана повече от Левена, жива я изяждам!”. Мъжки момчета са били в риболова! Това като моряк го казвам. За съжаление има толкова много нюанси в този моряшки живот, че дори и да имах дар слово да ги обясня пак трудно би се разбрало. Трябва да си бил, за да го знаеш. Колумб е казал: „Не стигат думи, които да разкажат и ръце, които да опишат всички чудеса на океана”. 

И все пак, ще се опитам да опиша, 

случилото се с  ОРТ ”Буревестник” 

през 1974-1975 година, когато баща ми бил на риболов в южния Индийски и Атлантически океан. Принудени са да търсят риба в крайните точки на планетата, заради въведената 200-милна зона. Районът е изключително труден, поради свирепите хидро и метеорологични условия. Освен това е непознат – там наши траулери дотогава не са риболували. На кораба разполагат само с дребномащабни адмиралтейски карти, лоцията е непълна. Липсват и така нар. наброски (записки) на моряци, които са плавали там. Така едновременно с улова той провежда и първите за нас изследвания на този арктически район. 

След като риболуват южно от Чили и Огнена земя, с „Буревестник” се насочват към южната част на Индийския океан и в близост до остров Каргелен решават да сменят плагичния трал с дънен. Още на първото спускане, след като го вдигат, в него се оказват няколко (седем по разказа на баща ми) странни сандъка. В тях имало ипритови бомби от Първата световна война. Известно е, че ипритът е силно отровен газ, масово използван срещу германската армия в „Голямата война”. Докладва в управлението на „Океански риболов”. Предполагайки, че островът (френска юрисдикция) е използван за депониране на бойни отровни вещества от тази война и за да се избегне международен скандал му нареждат да изхвърли всичко зад борда и тихомълком да се отдалечи от района. След това наши траулери никога повече не отиват до остров Каргелен. Въпреки това „Буревестник” достига до най- южните ширини, извършва и там описание на водите, в които е плавал. (б. а. – сега на името на кораба е наречен глетчера, разположен над Левенов нос – Буревестник).

Това, обаче не е 

най- критичната му година, като моряк – 

продължава кап. Левенов- младши.

На 1 октомври 1977 г. два български и девет съветски траулера риболуват североизточно от Фолклендските острови, където Аржентина е наложила своя 200-милна зона. Група аржентински разрушители решават, че траулерите се намират вътре в зоната, заповядват им да спрат за проверка и да ги придружават до най-близкото им пристанище. Позовавайки се на международното морско право и на факта, че са в международни води, корабите отказват да се подчинят.

Аржентинските разрушители започват обстрел по тях със своите 145-милиметрови оръдия. Един от снарядите все още пазим у дома, като спомен от тези дни, добавя морякът.

Естествено накрая не могат да не се подчинят на такава военна сила и се предават. Схемата на аржентинците е щяла да сработи безотказно, ако както координатите на всички други кораби, така и на баща ми, бяха получени по изчисление. Неговото местоположение, обаче е определено по Слънцето и доказва, че то е извън 200-милната зона. Арестувани са не само двата български, но и деветте съветска кораба.

Очертава се огромен скандал. Аржентинците бързо установяват, че ако пречупят баща ми и той се откаже от координатите си, ще могат да докажат вината на цялата риболовна флотилия. Обаче, сирачето, чиито деди и прадеди са положили костите си в македонските борби, не се пречупва, нито пред моралния, нито пред физическия тормоз, на който го подлагат.

Атакуват го от всички страни, включително със заплахи за семейството му в България. Държат го повече от 40 дни в карцера, от които 28 денонощия непрестанно с белезници зад гърба. Накрая се явява на скалъпен процес. Той е в такъв вид, че съдията го изгонва и нарежда първо да го отведат на баня и да придобие приличен вид на подсъдим.

По това време цялата преса в Латинска Америка гърми и иска смъртна присъда на капитана на риболовния кораб. Изкъпан и горе – долу в нормален вид той отново е на подсъдимата скамейка. Той се отказва от назначения му адвокат. Левенът сам поема защитата си и доказва по безапелативен начин, че е незаконно обстрелван и арестуван от аржентинските бойни кораби. Накрая на съда не му остава друго, освен да го освободи. Поради факта, че и съветски траулери са намесени в скандала, този случай остава дълбоко покрит и няма смисъл да търсите, където и да било нещо за него. Най- достоверни данни има само в семейния ни архив – подчертава кап. Левенов.

Последни новини

Последни новини

Издадоха принудителна административна мярка за спиране на дейностите по претоварване от кораба „Vera Su“

Министърът на околната среда и водите Асен Личев издава принудителна административна мярка на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за спиране на дейностите по

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент