Новите изисквания към системата за контрол на риболова в ЕС станаха основна тема на последното заседание на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ). В него участваха представителите на работната група от българска и румънска страна, учени, също и шефът на ИАРА доц. д-р Галин Николов, Габриел Попеску от АМПА – Румъния (чрез видео връзка). Онлайн се включи Пинелопе Белеко от ГД „Морско дело и рибарство“ на Европейската комисия.
ЕК въвежда допълнителни разпоредби за проследяемостта – заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, председател на УС на КСЧМ. В европейския документ се прибавя нов член за изясняване на правилата за проследяване на партидите с продукти от риболов и аквакултури. Всяка партида от едно разтоварване вече ще има отделна идентификация, за да се знае рибата, от къде идва и къде се разтоварва. Издаването на идентификационен номер на всяко риболовно пътуване ще позволи непрекъснато да се знае кой риболовен кораб на ЕС, къде разтоварва и какви количества по видове риба – обясни д-р Господинов. От разговорите с българската и румънската ИАРА станало ясно, че от 1 януари 2021 година всеки кораб, когато тръгва ще трябва да има електронен дневник, в противен случай не може да излезе на риболов. В интерес на истината и сега го има на борда, но на практика не винаги се използва под един или друг предлог. Занапред това ще става безкомпромисно. Тоест всеки ще има компютър и като тръгва ще натиска клавиш, с който на кораба се генерира нов индификационен номер. Или казано по друг начин, в момента, когато се отлепи от пристанището, трябва да стартира команда на компютъра си, с която директно да се генерира номер на електронната му декларация за деня. По него в електронната система за наблюдение на корабите ще се знае, че този кораб излиза на риболов. После по време на риболова в нея се вписват данните за видовете и количествата уловена риба, които онлайн отиват в центровете за проследяване. Така всеки момент в ЕК ще пристига пълната информация за количеството и видовия състав на улова на отделните кораби още преди да са се прибрали на брега.
Ново изискване е въвеждането по същия начин да става проследяването на вносните продукти, както и тези от преработването на рибата. Защото сега на една риба, като слезе от кораба и отиде в търговската мрежа или в преработвателните предприятия следите й се загубват.
И още нещо много важно в новите изисквания за системата на контрол върху риболова- дребномащабният риболов (ДМР) също ще трябва по някакъв начин електронно да докладва дневния си улов. В Румъния, както и в ЕК вече правят проучвания как да става това. Нашата идея е, че рибарите от ДМР, които не ловят само за собствена консумация и искат да са на пазара, трябва да разполагат някакво малко електронно устройство-допълни д-р Господинов.Преди време ние имахме подобно предложение към ЕК. Рибарят се прибира от улов и електронно декларира: имам 10 кг попчета за продаване. По този начин всичко, което се улавя в морето влиза в електронен регистър. И повече няма да може в едно предприятие да има за преработка 100 кг суровина (риба, миди, рапани) за половината от която да няма и следа за произход. Защото сега нерядко при дребномащабния риболов уловът от лодката се стоварва на нерегламентирани места, матрапазът го закупува и вкара в цеха без никакъв документ.
Участниците във форума на КСЧМ- от румънска и от българска страна, включително администрациите, сме единодушни, че уловите и от ДМР трябва да са на светло и директно да влизат в национална база с данни- продължи д-р Господинов. Затова ще се направи апликационна форма и ще има портал, където всеки ще може да докладва: имам 100 кг паламуд или 20 кг сафрид. За ДМР няма нито данъци, нито нещо друго, което да го утежни, но така вече ще се знае реалният улов в България. Никой не печели от това, че част от него не се отчита и от там нататък не можем да имаме и претенции, нито за повече субсидии, нито за увеличаване на квотите. Сега, примерно ни казват: ето излиза, че ловите 8 000 т годишно, 600 лодки са неактивни. Да, но на практика и те са активни. Ами, какво правят и всички тези 1000 -2000 любителски лодки?
При нас възникна въпроса за тази друга група в риболова с огромни размери, който румънците наричат рекреативен (ние- любителски)- каза още председателят на КСЧМ. По информация на риболовците сезонно от цялата страна в морето пристигат между 1000 и 2000 лодки, извършват любителски риболов с тралене, с въдици като голяма част от тях нямат нито регистрация,нито маркировка. Наши кораби са ги виждали понякога на 20 мили навътре в морето. Те може да са яхти за развлечение, но като сложат по три-четири въдици с дебели, здрави корди и влязат в риболовните полета, където дребните рибари са хвърлили своите плаващи мрежи, фустанели, нанасят сериозни щети на ДМР.
Създава се сериозен конфликт, за който алармираха пред Консултативния съвет от една асоциация на ДМР. А този конфликт няма връзка с по-големите кораби. С тях са се договорили в риболовните си полета да слагат шамандури, светещи буйове, за да виждат мрежите им и да не бъдат унищожавани от корабните тралове. Проблемът е само с появилите се много любители рибари с лодки, яхти, които влизат уж да ловят с въдици, ама ги влагат с дебели корди и закачат мрежите, увиват се около винтовете им. А с тези мрежи дребните рибари си изкарват прехраната. В тази връзка от Консултативния съвет смятаме да подготвим препоръка за нормативна промяна, която предлагаме за обсъждане в ЕК и между страните членки. Става дума за въвеждането на режим на контрол и на лодките за любителски риболов, за да не могат да влизат на пазара с недекларирана риба или да пречат за развитието на дребномащабният риболов. Ще искаме да бъдат регистрирани в „Морска администрация”, да имат идентификационна маркировка и да носят отговорност, когато влизат в полетата на ДМР и не се съобразяват със сигнализацията на техните рибарски мрежи. Да се знае, че могат да влизат само в определени зони, с определени риболовни уреди. Също- и какви количества риба да хващат. В регламента е посочено, колко могат да ловят, но на практика количествата са много повече и някои от тях го вкарват без документ в търговската мрежа. Хващат по 10-20-50 кг, а някои до 100- 200 кг паламуда или други видове. Няма нищо лошо, да ги ловят и да си приготвят вкъщи, но не и да ги вкарват в търговската мрежа, което значи, че извършват не любителски, а стопански риболов.Трябва да има пълна проследимост на улова на всички равнища и по цялата верига, каквато е и политиката на ЕК- категоричен е председателят на КСЧМ.
Появи се още един въпрос, за липсата на организации на производителите на тези малки общности от рибари, представители на ДМР. Няма кой да ги защитава, да отстоява интересите им. Те не членуват в Консултативният съвет за Черно море и техният глас остава не чут. А ние, като КСЧМ сме отворени за прием на всички сдружения и асоциации, независимо от тяхната големина, стига да са регистрира по закон и да изпълняват неговия устав – допълни д-р Господинов.
