На 28 октомври (9 ноември) 1828 г. (по време на Руско-турската война от 1828–1829 г.) в залива Инеада потъва транспортният ветроход „Змей“ (Змея) на руския Черноморски флот, а заедно с него и товарът му, руски военни трофеи взети от турците при превземането на Варна на 29 септември (11 октомври) 1828 г. – до 40 хиляди пушки и пистолети, ятагани и кинжали и 14 старинни оръдия (свалени от крепостните стени на Варна) [1].
Ветроходът „Змей“ [2], под командването на капитан-лейтенант Андриан Иванович Тугаринов [3], с товар руски военни трофеи, тръгва от Варна за Одеса на 17 (29) октомври 1828 г. [4]. На борда му са и 17 офицера и 150 войника от сухопътните войски – болни и ранени. Претоварен, при силна буря, с накъсани платна и повреден такелаж, ветроходът е отнесен далеч на юг към залива на Инеада.
От 14-те турски трофейни оръдия на борда – 2 са височайши подарък от император Николай I на генерала от инфантерията граф И. И. Дибич и на генерала от инфантерията граф М. С. Воронцов (Новорусийския и Бесарабски генерал-губернатор), останалите 12 – с полски кралски гербове по ствола, са предназначени за издигане на паметник във Варшава [5].
В своите записки – „Описание действий Черноморскаго флота в продолжение войны с Турцией в 1828 и 1829 годах“ (1850 г.), адмирал Мелихов пише и за корабокрушението на ветрохода „Змей“ [6].
Кой е адмирал Мелихов? Василий Иванович Мелихов е роден на 24 февруари 1794 г. в Ревел (Талин). Образованието си получава в Морския кадетски корпус (Санкт Петербург) – на 17 април 1807 г. е произведен в гардемарин (по-младши чин от мичман). През 1817 г. е назначен за флаг-офицер при вицеадмирал А. С. Грейг. На 22 декември 1823 г. е произведен в чин капитан-лейтенант. Началник-щаб на командира на руския Черноморски флот адмирал Грейг (1826–1830 г.). Участва в Руско-турската война от 1828–1829 г. – за превземането на Анапа получава чин капитан 2-ри ранг, а за пленяването на турския флот при Варна – чин капитан 1-ви ранг. Достига до чин адмирал (6 декември 1854 г.). На 31 декември 1854 г. е назначен за член на Държавния съвет. Умира на 30 ноември 1863 г. в Санкт Петербург [7].
„Гибелта на транспорта „Змей“ представлява събитие, което не е имало възможност да се предвиди; корабът, който е построен по поръчка в Николаев, е пуснат на вода едва през юли 1825 година и следователно цялата му служба е не повече от три години; по време на това не е забелязано нищо, което да постави под съмнение надеждността на построения кораб или неговото сглобяване; той се е считал за един от най-добрите транспорти на Черноморския флот.
Транспортът „Змей“ е бил предназначен за извозване на части от артилерията в Одеса от покорената Варненска крепост, както и за оръжието на нейния гарнизон; освен това на него са били натоварени около 70 болни човека от сухопътното ведомство. След тръгване от Варна на 17 октомври, транспортът на 23 число е бил връхлетян от силен норд-ост вятър, който усилвайки се постепенно, по обяд на 24 число се е превърнал в буря и транспортът е бил подложен на стремително странично люлеене, от което са били скъсани гребната шлюп-балка и резервния рангоут от руслените; в 6 часа се скъса фока въпреки, че в същото време пуснахме допълнителното платно – не успяхме да го завържем; ужасното люлеене хвърляше хората от единия край на борда на другия. На 25 число, независимо от това, че освен всички помпи, които отдавна бяха в действие и беше поставена в ахтер-люка резервна помпа и, освен това, всички кофи, каци и празните бурета за барут бяха употребени за изливане на водата чрез пробити в палубата отверстия, в полунощ се отвори теч и водата започна забележимо бързо да се покачва; в един часа в полунощ се скъса фок-стаксела, който беше сменен с фор-стенги-стаксел, но и той не удържа много; в 3 часа се изпокъса грот-стаксела, който сменихме с апсел; в 4 часа водата в трюма се покачи толкова много, че повдигна всички бъчви, които удряйки се една в друга се разбиваха, и не можеше да се спаси нито една от тях; когато съвсем се съмна видяхме, че в носовата част пазовете от двете страни на обшивката са се разшили и водата течеше на ручеи; в това състояние на транспорта командирът реши да се спусне зад нос Калиакра; рула беше сложен на борд, но корабът, който нямаше нито фок, нито фокстаксел, не плаваше по вятъра; накрая с неимоверни усилия на екипажа се удаде да се завърже и постави фока, но и дори и след това транспортът не склони да плава по вятъра, което принуди да се откажем от формарсела, който скоро след това беше изпокъсан, но все пак транспорта прие надлежния румб. Поради тъмнината брегът не беше видян преди това, и при настъпването на нощта командирът се принуди да му зададе курс бейдевинд. На 26 число още на разсъмване минахме на норд-вест и поставихме фока; в 9 часа се откри бряг, но какъв не можеше да се разбере заради тъмнината; достигайки дълбочина от 16 сажена пуснахме котва; в това време всички помпи бяха повредени, кофите и каците, използвани за изливане на водата бяха разбити, носовата част на кораба забележимо потъваше и той започна да се накланя на дясната си страна. Веднага бяха пуснати баркаса и катера и при огледа на транспорта с тях стана ясно, че обшивните дъски са излезли от шпунта на форщевена и че, следователно, за спирането на теча и спасението на кораба няма никакви средства; когато тъмнината започна да се разсейва видяхме, че корабът се намира при нос Инеада; това откритие не беше никак радостно; наистина, то даде надежда за възможност за спасяване на екипажа, но заплашваше с плен; междувременно състоянието на кораба, готов да се потопи на дъното и екипажа, който от жажда, глад и непрестанна работа беше изтощен до последна степен – изискваха незабавни разпореждания от страна на командира на кораба. Положението на кораба беше ужасно, но в най-решителната минута, през разреждащият се мрак беше видян, стоящ на котва, катерът „Лястовичка“, който по сигнал на кораба веднага го доближи и го снабди с прясна вода и сухари и после с общи усилия бе престъпено към превоз от кораба на катера отначало на болните, а после на целия екипаж; към вечерта прехвърлянето беше завършено, а около полунощ транспортът „Змей“ се потопи на дъното с цялото държавно и лично имущество. На разсъмване катерът „Лястовичка“ вдигна котва и вечерта на същия ден пристигна във Варна, където екипажът на потопения транспорт беше прехвърлен на транспорта „Кит“, който заминаваше за Севастопол. Бившият командир на транспорта „Змей“, капитан-лейтенант Тугаринов, в доклада си свидетелстваше, че независимо от тридневната непрекъсната тежка работа, от изтощението на екипажа от жажда и глад, всички чинове са запазили до края пълно присъствие на духа и пълно подчинение към началството.
Катерът „Лястовичка“, който послужи като средство за избавление на екипажа и пътниците на транспорта „Змей“ от плен е бил застигнат, на път от Ахелой към Севастопол, от същата буря, която бе гибелна за транспорта, и бидейки отбит заради платната, се спуска към Инеада, за да се укрие от бурята и да оправи повредите. Появата на катера при Инеада, в такава решителна за транспорта минута, е било, разбира се, най-щастливото събитие; независимо от това, че е могло да бъде гибелно както за единия, така и за другия. Кораб, с големина не повече от корабна лодка, чиито запаси са били вече към края, би изпаднал в затруднение, ако би му се наложило да приеме за извозване 30 или 40 човека; във връзка с това е понятно в какво опасно положение е бил катерът „Лястовичка“, който е трябвало да приеме до 150 човека, които са съставяли екипажа на транспорта „Змей“ и около 70 човека, намиращи се на него, болни; очевидно, че с каквато и да е икономия да биха били разходвани провизиите и водата, за два три дни нямаше да остане нищо; освен това, помещение на такъв малък съд с такова огромно количество хора и особено болни, би го натоварило и препълнило до такава степен, че да няма възможност да се извършват корабните работи; и ако имаше силен насрещен вятър и вълнение, катерът трябваше да се насочи към неприятелския бряг, за да спаси хората от неминуема гибел. По този начин, за спасяването на екипажа на транспорта трябваше той да бъде отнесен от бурята към това същото място, където катерът „Лястовичка“ се е укривал от жестокостта й, и вятърът, духащ в продължение на три дни – да утихне и да се смени с умерен южен, който да позволи на катера да извърши плаване от няколко часа, за което, при други обстоятелства биха били необходими няколко дни.
При известяване на Императора за всички подробности на описаното произшествие, на Негово Величество му беше угодно за спасяването на екипажа и болните, намирали се на транспорта „Змей“, да изрази своето царско благоволение на командира на катера „Лястовичка“, на 33-и флотски екипаж – лейтенант Власев 1“ [8].
Бележки:
1. П. А. Вревский. Крушение транспорта Змея. // Морской сборник, 1854, т. 11, № 3, с. 281–287.
2. Ф. Ф. Веселаго. Список русских военных судов с 1668 по 1860 год. Санкт-Петербург, Типография Морского министерства, 1872, с. 518–519, 548–549; А. П. Соколов. Летопись крушений и пожаров судов русского флота 1713–1853. Санктпетербург, В типографии Императорской Академии Наук, 1855, с. 124–128.
3. Общий список флотских линейных чинов 1828 года. Санктпетербург, В Морской Типографии, 1828 (с. 37 – капитан-лейтенант Андриан Иванович Тугаринов, с. 127 – мичман Иван Краевский, с. 139 – мичман Роман Андреев, с. 147 – мичман Константин Веселаго, с. 148 – мичман Михаил Кубаркин); Очерк истории Морского кадетскаго корпуса с приложением списка воспитанников за 100 лет. Составил Ф. Веселаго. Санкт-Петербург, В типографии Морского кадетского корпуса, 1852, с. 89 (Мичмани – Константин Веселаго, Михаил Кубаркин).
4. „Транспортът „Змей“ бе определен за извозване в Одеса на части от крепостната артилерия, оръжието на пленения гарнизон и отряда на гребната флотилия, който се състоеше от шест канонерски лодки и пет йоли“ (В. И. Мелихов. Описание действий Черноморскаго флота в продолжение войны с Турцией в 1828 и 1829 годах. // Морской сборник, Т. III, № 4, 1850, с. 296).
5. Владимир Шигин. Паруса, разорванне в клочья. Неизвестные катастрофы русского парусного флота в XVIII-XIX веках. Москва, Вече, 2008, с. 39–49; А. А. Чернышев. Погибли без боя. Катастрофы русских кораблей XVIII–XX вв. Москва, Вече, 2012, с. 35.
6. Адмирал Мелихов – по време на войната капитан 1-ви ранг, началник-щаб на руския Черноморски флот, ползва доклада на командира на ветрохода „Змей“ – капитан-лейтенант Андриан Иванович Тугаринов.
7. И. Зейдель. Адмирал, член государствнного совета Василий Иванович Мелихов (Биографический очерк). // Морской сборник, T. LXXIII, № 7, 1864, с. 67–94.
8. В. И. Мелихов. Описание действий Черноморскаго флота в продолжение войны с Турцией в 1828 и 1829 годах. // Морской сборник, Т. III, № 5, 1850, с. 372–376.
Вижте още:
