Консултативният съвет за Черно море подготвя и препоръка за доизграждане с европейско финансиране на националната лаборатория за изследване на биотоксини към БАБХ, която най-после да извърши класификация на зоните за добив на миди в българската акватория.
Пълната ревизия на определените зони в морето по „Натура 2000” беше предложено, като решение на последното заседание на работните групи на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ). В тази връзка ще искаме от ИАРА да ни каже препокриват ли се тези зони с реалните риболовни полета, заяви пред Maritime.bg председателят на УС на КСЧМ д-р Йордан Господинов. Имаме неофициална информация, че всъщност са пречертани риболовните райони и са направени зони по „Натура 2000”, което обезсмисля самото начинание. Идеята не е да забраниш на някого бизнеса, а да опазиш определени видове в морето. Сега ние искаме да проверим тези зони, които може да се окаже, че обхващат 100 на сто типичните ни исторически риболовни полета, в тях се извършва стопански риболов от дълги години. И ако наистина се окаже така (което е необяснимо), недвусмислено ще трябва да бъдат преразгледани. Макар и да е свършен факт, ще искаме ревизия на зоните – категоричен е д-р Господинов.
Защо са толкова настоятелни рибарите? По думите на председателя на КСЧМ сегашното ненормално положение с определените морски територии по „Натура 2000” влияе силно негативно на стопанския риболов. Защото една от основните забрани в тези зони е срещу използването на дънни уреди за риболов. А повече от половината видове в Черно море (както и в Световния океан) живеят на дъното. Такива са калкан, попчета, барбуна, мидите, рапаните и др.
Консултативният съвет вече е подготвил препоръка до МОСВ, свързана с обявената за обсъждане заповед на Министерския съвет, с която се узаконят 53 зони, от които 8 в морето, в нея е разписано и какво е забранено да се прави в тях.
Не по-маловажен е и проблемът с класификацията на зоните за добив на миди и мониторинга на техните води, който също беше обсъден на заседанието на работните ни групи и подготвяме препоръка за неговото решаване, допълни председателят на КСЧМ.
В Румъния вече е направили класификация, определени са три зони, докато в България още няма никакъв резултат.
Преди да каже за нашенското бавене, д-р Господинов сподели, че на форума се изяснило явното неразбиране сред румънските колеги или по-скоро на хората, които не са професионалисти в мидите, че такава дейност може да се извършва само в класифицираните зони. А това не било вярно. Тези зони от клас А давали възможност да се вадят диви миди и директно да се пуснат на пазара. Иначе трябвало да минавал през предприятия за пречистване или да бъдат термично преработени срещу различни опасни бактерии, салмонела и т.н. Но това не означавало, че иначе не могат да се продават, каквато заповед се канели да подготвят в северната ни съседка. Явно имало някакво неразбиране, тъй като там все още не са развити мидените ферми, които по принцип са класифицирани за директна консумация.
За съжаление в България продължава да се бави изследването и класифицирането на зоните в морето – продължи д-р Господинов. И в момента, е забранено да се купуват миди от рибар, който ги лови в диво състояние от морето. Те не могат да се предлагат директно и в заведенията на обществено хранене, защото са с неизяснен произход и са опасни за здравето. Нещо, което може да се избегне, ако имаме класифицирани три или четири зони от клас А, в които водата е чиста и там уловът на диви миди директно може да отива на пазара.
По принцип класификацията на зоните в морето е в три групи: А, В, С в зависимост от параметрите на чистотата на водите им, които редовно се следят. У нас това нещо го няма, или по-точно се прави само от операторите на мидените ферми или на отделни предприятия, но не и от държавата в лицето на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Тя е компетентният орган и само от нея зависи класификацията на зоните.
Вярно, за разлика от северната ни съседка, производството на миди е силно развито у нас . При него по държавна мониторингова програма и по собствена инициатива редовно се вземат проби за биотоксини, колибактерии, салмонели и др. Ние, обаче искаме да започне изследване и на зоните за добив на дива мида. И след тяхното класифициране, ако уловът се извършва в район с доказана висока чистота на водата (клас А), той ще може веднага да се опакова, етикира и директно да замине на пазара. Тук държавата ни много закъснява. В тази връзка д-р Господинов припомни за решението от заседанието на КСЧМ през декември м.г. във Варна, с което предложили да помагат със своите кораби и екипажи на учените да провеждат изследванията си в морето. В Румъния вече се бяха обърнали за подкрепа към рибарската асоциация в Тулча и нейни кораби излизали в морето заедно с учените, за да вземат проби и да ги изследват.
Сега ние като Консултативен съвет пишем препоръка към МЗХГ през новия програмен период с европейски пари да бъде оборудвана и сертифицирана лаборатория за изследване на биотоксини и други опасни агенти, съгласно регламент 853 и 854 от 2004 г. Както и да бъдат класифицирани зоните в морето – каза още председателят на КСЧМ.
На форума е бил засегнат и въпроса за калкана. От най-голямата румънски екологична организация, член на Консултативния съвет споделили, че откакто е започнал масовият улов на рапани се забелявало увеличаване популацията на калкан. Тоест имало някаква връзка между неговото развитие и улова на рапани. Получавал се известен възпиращ ефект, тъй като рапанът изяжда хайвера, личинките на всичко в морето.
За калкана, обаче ние констатирахме и още нещо – добави д-р Господинов. По принцип той се лови с плаващи мрежи, но отделни бройки попадат в траловете и лошото е, когато се случат маломерни екземпляри. Дори са е достатъчно голямо окото на мрежата, пак ще попадат в нея някои малки калканчета. ЕК взе решение по този въпрос. Ние искаме тези калкани да се връщат обратно в морето, когато са още живи. Според еколозите, които са правили проучвания (чакаме и нашите учени да си кажат думата), над 90 на сто от уловените малки калканчета са живи. Тоест няма проблем за обратното им връщане в морето. Защо не се прави? Въпросът е, че като ги връщаме тези калканчета, те се вписват в дневника и не се приспадат от количеството на улова. Затова искаме да стане така, че като връщаме малките калканчета обратно във водата и ги записваме в дневника, да не води до намаляване на националната квота. Това ще бъде още една наша препоръка към властите.
Консултативният съвет, създаден да консултира и препоръчва, както и да защитава и прокарва интересите на рибарите пред държавните органи и ЕК, няма да спира да работи, въпреки всичките ограничения и забрани, наложени от пандемията с COVID-19 – подчерта неговият председател. Вярно, физическите контакти, давали възможност за повече коментари, но въпреки това не преставали да работят, като залагали основно на видео конферентните връзки и продължавали да надграждат в усилията си за решаване на най- важните въпроси за нашите рибари.
Вижте още по темата:
