Кап. Христо Мушков: Случи се всичко, което Ванга ми предсказа!

Няма да е пълен в in memoriam, споделеният преди време разказ на кап. Христо Мушков, светла му памет! –  за неговите премеждия, ако след публикуването в maritime.bg на: 31 дни бяхме на ръба на смъртта в плен на сомалийски пирати , не го продължим с втора част за последвалия веднага след това терористичен акт с френския танкер „Лимбург“, където е неговият син Тодор.

И така, пристигнахме в Аден на 15-и февруари. От деня на отвличането ни от сомалийските пирати бяха изминали 31 денонощия. Но, уви! – пиратите не се оказаха единственият ни проблем – продължи тогава своя разказ кап. Христо Мушков. Въпреки радостта от освобождаването, напрежението беше огромно. Друга беше причината. На борда на „Алфа БГ” имаше бегълци по законите на международното право.

Какво беше станало? В началото на ноември 1997 г. трябваше да поема кораба „Мона С” от Танзания и да го докарам за ремонт в България. Нае ме собственикът на бургаската фирма „Данимар” Баязид. Сириец с българско гражданство, после се оказа, че бил кредитен милионер. Дотогава само знаех, че корабът ще се продава на търг, но не и че е бил задържан, заради глоба от 1 млн. долара, която собственикът му не можел да плати. За тази ситуация разбрах едва, когато пристигнах в Дар ес Салам, Танзания. 

За да измъкнат тайно арестувания кораб, Баязид изпратил своя племенник заедно с един механик, румънец, още други двама и шест българи – механик, ел. механик, боцман, двама рулеви и камериер. Те трябвало да докарат  „Мона С”, обаче не знаели, че той е задържан. Качват ги нелегално на кораба, като подкупват местните власти и тръгват да бягат през нощта. Тъй като не се съобразяват с теченията, прилива, отлива, накрая засядат. Хващат ги и те оказват съпротива – не пускат въжето, за да се качи полицията. Командоси ги арестуват и връщат кораба обратно в пристанището. Вкарват екипажа в следствения арест. Тогава пресата ги обявила за пирати, които се опитали да отвлекат кораба.

Обявиха „Мона С” на търг и докато върви продажбата, вече пристигнали  в танзанийската столица, чакахме близо месец в хотел с бъдещия ми екипаж от петима българи  и един местен моряк. Всички имахме билети за отиване и връщане. Като разбрахме, какво е станало, можехме да се върнем, но решихме да се опитаме да спасим шестте българските моряци, затворени в следствения арест. Решихме го заедно с нашето посолство в Танзания. 

На 1 декември роднина на Баязид успя да закупи кораба за 225 000 английски лири. След два дни се качихме на  „Мона С” и започнахме ремонт с помощта на група от брега. Той беше в ужасно състояние. След опита за отвличане от нещастния екипаж, местните го бяха обрали до шушка. Стегнахме го малко, обаче корабът се нуждаеше от сериозен ремонт, за който се налагаше да отидем в Момбаса, Кения. В това време изкараха нашите сънародници под домашен арест с подписка и охрана вкъщи (както се получи с медиците ни в Либия). На 15 декември беше насрочено делото им, за да ги осъдят. Очакваше ги минимум 30 години зад решетките. В техните затвори българи не можеха да издържат дори една година. А в случая те нямаха никаква вина. Бяха изпратени и без да знаят нелегално качени на кораба. 

На 11 декември получих разрешение да застана с „Мона С” на рейда. Направиха ми контрола и зачакахме указания, за къде да тръгнем. За Аден или Момбаса? Заредихме с гориво, което се оказа много лошо. На 13-и бяхме на котва, на 14-и, неделя, в 9,30 часа взех разрешение от портовите власти да отплавам за Момбаса. Тръгнахме. През това време докараха шестимата българи с лодка. В събота те се бяха подписали в полицията и към полунощ в неделя вече бяха на кораба. Официално пътувах с 6 човека екипаж, а в действителност бяха повече. 

Спаси ни в тази ситуация корабният дневник, в който съчиних следната официална версия:” На 15 декември край остров Занзибар в открито море се развали машината. Спряхме да я поправим на дрейф и в 17,40 ч. забелязах лодка. В нея имаше махащи хора със сигнални ракети. Доближихме ги, видяхме 6 човека, които качихме. Те ни разказаха, какво се е случило и уведомих корабособственика. Той разпореди да ги включа в екипажния списък и без да се обадя на властите в Танзания да продължа. На 17-и бяхме пред Сомалия, когато кенийски риболовен кораб подходи към нас и ни донесоха плик с корабни документи за смяна на името на кораба. Тогава „Мона С” стана „Алфа БГ” и продължихме за Аден.”

Пътуването, обаче се проточва повече, отколкото някой е предполагал. Както вече знаете нападнаха ни сомалийски пирати и ни държаха в плен 31 денонощия. След като на 12 февруари и последният сомалийски пират слезе от „Алфа БГ” , направихме и курбан, ето че отново се появи проблем, този път с бегълците, които бяхме прибрали. 

На 31 март трябваше да летим през Дамаск, Сирия, Атина, Гърция до София, но службите и нашият посланик, който се занимаваше със случая, решиха, че е възможно в Дамаск да се опитат да ни задържат.  Пристигнахме в йеменската столица Сана. Там ни посрещнаха. Нашите се поизплашиха, защото дотогава никой не знаеше , че се водеше с дело в Аден и бяха предявили претенции за връщане на арестуваните българи. Включително и мен, защото аз съм ги бил отвлякъл. 

Както вече ми казах, спаси ни корабният дневник, в който бях записал, че съм ги взел от морето. Носех го със себе си. Изискахме си адвокат и приложихме всичко, каквото е нужно по делото. Не можех да ги оставя така, нали съм тръгнал да ги взема? Делото приключи с оправдателна присъда и ни пуснаха. 

Преспахме в Сана и летяхме до Италия, от където ни прибра български самолет. Официалната версия беше, че минаваме през Сирия. Хората до края се страхуваха да не ги върнат. Ние реално ги спасихме всичките. Общо 34 човека – 11 българи ,19 сирийци, 2 румънци, един от Египет и един от Кения.

Моите премеждия, обаче не свършиха. Малкият ми син Тодор Мушков беше член на екипажа на 300 000- тонния френски танкер „Лимбург“, в който на 6 октомври 2002 година се врязва лодка-камикадзе, натоварена с 400 килограма тротил. Терористичният акт се случва близо до йеменското пристанище Мукала.  Лодката с взрива явно е вървяла зад кораба. Там постоянно щъкат рибарски лодки. Атентаторите сигурно са знаели предварително, къде е разположен товарът – суров петрол, за да изчислят, къде да ударят. От взрива се пробиват двата корпуса и от близо един метър широката пробойна започва да изтича нефт. Пожарът бързо се разраства и целият кораб се обвива в гъст дим. 16 българи, сред които и Мушков-младши, успяват да скочат във водата от 20 метра височина и да оцелеят. Само 38-годишният ремонтен механик Атанас Атанасов от село Банево, не успява да се спаси. 

Снимка: IUMI

Сега, като си спомням за преживяното тогава, не мога отново да не благодаря на канадския пилот Пол Годнар. Той с катера си, през огъня, успява да спаси 16-те българи. Моят син беше този, който установява контакт с канадския пилот. Тогава капитанът на танкера Юбер Ардийон – французин, страхотен човек! – изпраща Тодор Мушков да го посрещне. Когато става взривът, пилотът минава от другата страна и Тодор не успява да го посрещне. Двамата продължават да са в непрекъсната връзка. Синът ми и останалите моряци отиват на носа на „Лимбург“. Димът вече превзема и тази част на кораба, ще задуши всички. Разбират се с канадския пилот, че трябва да скочат във водата от 20 метра височина, а той да ги извади с катера. Момчето от Банево също тръгва към палубата, но по средата се задушава и пада във водата, а след 2-3дни тялото му изплува на брега. 

Впоследствие пожарът загасва от само себе си, след като изгаря част от горивото, с което е зареден. След това йеменски и френски спецове дълго изследваха танкера и водите на мястото на инцидента, за да разнищят причините за взрива. Действителната версия беше, че екстремисти от групировката „Морски Джихад“, свързана с „Ал Кайда“, са извършили нападението срещу френския танкер.

 Тази случка беше голям стрес за сина ми, но важното бе, че почти всички се спасиха, само един загина –  Бог да го прости!  Канадстият пилот тогава беше награден от президента Георги Първанов с орден „Мадарски конник“ I-ва степен. 

Синът ми бързо се отърси от преживяното. Не загуби смелост да продължи да се занимава с корабно дело и сега отново е на вода. Няма да се предаваме!

Попадал съм в невероятни ситуации, но винаги съм излизал сух от опасните вода. Казват, че такава е съдбата на силните моряци, които не се пречупват пред бедите.

Но смятам, че има и някаква сила, която стои над нас и ни помага. В трудните моменти Свети Николай е закрилял и мен и сина ми. Това още от Ванга го знам. Велика пророчица! С нея се познавахме от 75-а година и каквото ми е казала, се е случило.

IN MEMORIAM

Последни новини

Последни новини

Европейските корабособственици настояват за повече военни кораби в Гвинейския залив срещу пиратите

Ситуацията в Гвинейския залив е основен приоритет за европейската морска индустрия през последните години. Броят на пиратските инциденти и нивото на насилие предизвикват

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент