Светлин Стоянов: И тежката индустрия може да е привлекателна за младите хора

Новината, че специалността “Корабостроене и морска техника“ в Техническия университет- Варна е обявена за защитена, стана тема на нашия разговор със Светлин Стоянов, председател на Управителния съвет на Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК), изпълнителния директор на „МТГ – Делфин“ АД.

Снимка: Димитър Ставрев
Светлин Стоянов, председател на Управителния съвет на Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК), изпълнителния директор на „МТГ – Делфин“ АД | Снимка: Димитър Ставрев

– Какво предизвика това решение на Министерския съвет?

– Основно две причини предизвикаха решението. Едната е липсата на интерес в младите хора към тази специалност да бъде развивана. И втората е в това, че държавата е преценила съвместно с образователните институции, с бизнеса, който има нужда от такива кадри, че тази специалност трябва да продължи да съществува и в бъдеще. Защото ако бъде изгубена, ще бъде изгубено и съответното познание, което е от важно значение за държавата.

А конкретно причините това да се случи през годините, тоест за намаляването на интереса, се вижда в общи линии за всички инженерни специалности. Вижда се с шипинга, с тежката индустрия. България не е изключение от Европа. През последните години основно новите кадри, влизащи в такива специалности са от Далечния Изток. И мисля, че в близко бъдеще може да се стигне до подобно обявяване за защитен и специалността „Корабни машини и механизми“, защото и там интереса пада с всяка година.

Като цяло не само у нас, а и в цяла Европа намаля интересът на младите хора изобщо към инженерните специалности и в шипинга и в тежката индустрия. Както вече споменах, държавата, ако иска да си запази познанията и способностите в тази област, трябваше да стигне до решението, което взе на заседание на Министерския съвет. Това от една страна помага преподавателският състав и съответната образователна инфраструктура да бъдат запазени и от друга – самите студенти получават допълнителен стимул, тъй като за защитените специалности тази година няма да се плащат семестриална такса. Нещо, което не е от маловажно значение. 

Разбира се, има още редица мерки, които държавата, бизнесът и образователните институции трябва да набележат, за да не се стига до подобни ситуации и да се обявяват повече специалности за защитени. Но това вече е по- дълбока тема. Тук само ще спомена, че трябва да се обърнем и към началното, и към средното образование, което за съжаление все повече е с хуманитарна и обща насоченост и все по-малко се специализира в техническата. В момента бизнесът в цялата страна изпитва явен недостиг на кадри, а виждаме как в средните училища се подготвят младежи само с обща образователна насоченост, без никаква специализация.

– Каква е заслугата на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт, за да се стигне до това правителствено решение, което е определено успех за бранша?

– Заслугата не е само на нашата асоциация, тя е обща. Ние като асоциация действаме от години да стане защитена специалност не само по отношение на висшето, а и на средното образование. Тази тема беше вкарана за обсъждане на  правителствено равнище, посредством КРИБ, на която нашата асоциация е член и в тристранката се достигна до обявяването на специалността за защитена. Но пак ще кажа,  заслугата не е само на нашата асоциация или на който и да е друг. Заслугата е обща. Защото, за да се стигне до включването на тази специалност в списъка на защитените, действията бяха на всички равнища, започвайки от Техническия университет, минавайки през областното управление и т.н. Всички заявиха, че има такава необходимост. Не може само една организация, независимо какви усилия е вложила, да достигне до момента, в който да обяви дадена специалност за защитена.

– Можем ли отсега да говорим за  практическа полза, която ще усети морската индустрия?

– Рано е. Това е само крачка напред, която ще позволи да се  запази специалността, съответно и свързаната с нея образователна система. Но от тук нататък има още много работа, която трябва да се свърши. Като се почне от институцията университет, където нещата да се направят по-атрактивни и се мине през бизнеса, който да поеме и да осигури достатъчно работа и ангажираност на младите хора с нужното високо заплащане, така че професията да стане привлекателна независимо, че е от тежката индустрия. 

Да, всички отчитаме, че през последните 20 години всичко свързано с високите технологии е много по- атрактивно от тежката индустрия. Но пък от друга страна, ако я няма тежката индустрия, нито ще можем да превозим стоките от едно място до друго, нито ще има какво реално да обслужва тези високи технологии. Така че не може без тежката индустрия. 

После, всички заедно – държавата, образователните институции, бизнес – трябва да намерим начини в крайна  сметка младите хора да се обърнат към инженерните специалности. Не приемам всяко старо поколение да казва за следващо: „Ние, какви бяхме такива, а вие…“ – Не е така. И днес има много качествени млади хора. Въпросът е подхода от всички страни да бъде еднакъв. И да показваме еднакви ценности, и като общество, и като държава, и като образователни институции. Показваме ли тези общи ценности, нещата няма веднага да дойдат на мястото си, но има надежда, че ще се случат в обозримо бъдеще. Ако продължаваме, както в момента, с това разделение, с липсата на обща посока, да не защитаваме една и съща позиция, без една цел, която да обединява бизнеса и държавата, в крайна сметка няма да ги има много добрите резултати. Както не са добри и в момента. 

През последните няколко години се вижда – мога да го отчета и като се събираме на областните съвети по образованието, че има стремеж в институциите нещата да се променят към по-добро. Въпрос е този стремеж да продължава. Бизнесът реално да застане в по-активна позиция, от която да подкрепи този стремеж за промяна. Така ще можем да очакваме в близко време да има реални резултати.

Последни новини

Последни новини

На 26 и 28-годишна възраст са поредните жертви от потъналия кораб Arvin в Черно море

Силен снеговалеж затруднява продължаващата операция по издирване на изчезналите моряци от екипажа на кораб ARVIN, който потъна във водите на Черно море край турската провинция

Военноморският музей отваря за посещения вътрешната си експозиция

Военноморският музей отваря за посещения вътрешната си експозиция от днес, при спазване на въведените в страната противоепидемични мерки срещу разпространението на