Рисунката „Южните пристани и пътят към лагера на Трета дивизия (при Галата в залива на Варна)“* е работа на подполковник Мотрам Андрюс [1]. Тя е литографирана след края на войната от гравьора Джон Сътклиф (John Sutcliffe) [2].
Литографията (23,7 x 42,2 см) представя двата пристана [3] на южния бряг на Варненския залив и пътят водещ към тях. На преден план е местен жител със своята покрита волска кола. На брега, срещу пристаните, палатков лагер на английски сапьори и миньори. В близост до брега – три френски транспортни кораба, изхвърлени от буря в плитчините.
Английското литературно списание „Атенеум“, представяйки албума с литографии на подполковник Мотрам Андрюс, пише:
„Пътят към Галата“ е скица на южните кейове във Варна и изобразява мястото на качването на борда. В тази тясна ивица земя, покрита със скали, 25 000 мъже с всичките си оръжия трябваше да дебаркират. Вятърът и вълните си играеха с ветроходите и товарите им. Три френски транспортни кораба са заседнали и лежат, неподвижни и безпомощни. Бойни коне биват качвани на лодка; а друга група бива изтегляна в турска баржа, за да бъде качена на борда на параход. Палатките под скалите са на сапьори и миньори, които се опитват да ги издълбаят. Дървената хижа служи за подслон на шестима мъже и ефрейтор, които с неохота остават да пазят фашини, габиони и друго от останалото държавно имущество. На плажа, дълбоко заровени в близкия пясък, има няколко лодки, които вятърът е изхвърлил на брега като морски камъчета. Няколко ярда по-нататък са гробовете на тези, които никога повече няма да чуят звука на тръбата, привикваща ги на борда. Те лежат, потънали във вечен покой, докато корабите изчезват от хоризонта. Пътят, криволичещ по ръба на скалите, води до Галата. Те са високи и набраздени, разядени от морските бури и солта. Тук-там по тях се виждат дървета“ [4].
Бележки:
* Надписи под литографията: вляво: Lt. Col. Andrews del.; в средата: Printed at 70, St. Martins Lane; вдясно: J. Sutcliffe, lith. Долу: London: Published by T. McLean, 26, Haymarket, 1856.
1. Мотрам Андрюс (Mottram Andrews) е роден към 1807 г. Военната си кариера започва на 9 април 1825 г. като младши лейтенант (ensign) в 28-ми (Северен Глостършър) пехотен полк (28th (The North Gloucestershire) Regiment of Foot)) *. На 24 юли 1828 г. е повишен в чин лейтенант **, а на 24 август 1842 г. в капитан ***. На 20 юни 1854 г. получава почетното звание Brevet-Major ****, а на 29 декември 1854 г. чин майор *****. Достига до чин подполковник (в оставка) на 9 октомври 1855 г. ******.
Участва с полка си в битките при Алма, Инкерман и обсадата на Севастопол. Напуска Крим на 19 октомври 1855 г.
Умира на 23 юли 1895 г. в Салташ (Saltash) графство Корнуол (Cornwall) *******.
* http://www.london-gazette.co.uk/issues/18127/pages/645/page.pdf
** http://www.london-gazette.co.uk/issues/18493/pages/1494/page.pdf
*** http://www.london-gazette.co.uk/issues/20150/pages/2791/page.pdf
**** http://www.london-gazette.co.uk/issues/21564/pages/1937
***** http://www.london-gazette.co.uk/issues/21645/pages/4257/page.pdf
****** http://www.london-gazette.co.uk/issues/21796/pages/3724/page.pdf
The new annual army list, militia list, and Indian civil service list, for 1870, By H. G. Hart, London, John Murray, Albemarle Street, 1870, p. 58, 66.
******* Visitation of England and Wales. Edited by Frederick Arthur Crisp, Vol. 20, Privately Printed, 1919, p. 91.
2. Рисунките на подполковник Мотрам Андрюс от времето на Кримската война са публикувани през 1856 г. в албум, издаден в Лондон от издателя Томас Макклийн (Thomas McLean & Co) – “A series of views in Turkey and Crimea from the embarcation at Gallipolli to the fall of Sebastopol, from the original sketches taken on the spot by Lieut. Col. Andrews, late 28th Regiment. Executed with the lastest improvements in tinted lithography, by John Sutcliffe. London, Published by Thomas McLean, 26 Haymarket, September 1st 1856”.
3. В началото на Кримската война (1853-1856 г.) английските и френски сапьори имали заповед от своето командване да ремонтират стария пристан на Варна и да изградят два нови дървени пристана на южния бряг на Варненския залив (в местността „Карантината“) за дебаркирането на основните английски и френски части – пехота, кавалерия и артилерия.
Пристаните, от дъбови греди и талпи с дължина 140 фута, са изградени в края на май – началото на юни 1854 г. от около 100 английски и 250 френски сапьори, дебаркирали във Варна на 22, 26 и 27 май 1854 г. на борда на английските параходите „Карадок“ (HMS Caradoc) и „Емю“ (Emu) и френската парна фрегата „Качик“ (Le Cacique) (The History of the Royal Sappers and Miners: From the Formation of the Corps in March 1772, to the Date when Its Designation was Changed to that of Royal Engineers, in October 1856. By T. W. J. Connolly, Quartermaster of the Royal Engineers. Second Edition, with considerable additions. In Two Volumes. Vol. II. London: Longman, Brown, Green, and Longmans, 1857, p. 182–184; The Nautical Magazine and Naval Chronicle, August, 1854. A Journal of Papers on subjects connected with Maritime Affairs. London, Simpkin, Marshall, and Co., p. 443–444).
4. The Athenaeum: Journal of Literature, Science, and the Fine Arts. No. 1514, London, Saturday, November 1, 1856, p. 1341–1342.
