Стефан Николов е тазгодишният носител на Златния глобус Кор Кароли, преходната награда за най-добро българско ветроходно постижение. Церемонията по награждаване бе излъчена за първи път на живо в интернет, а на нея присъстваха само номинираните. Стефан Николов, шкипер на яхта “Finoor S”, получи преходната награда за успешното участие и отлично класиране в трансатлантическата регата ARC 2019 г, проведена в периода ноември – декември 2019.
Яхта Finoor S стартира от гр. Лас Палмас, о. Гранд Канария (Канарски о-ви) в 12:30 UTC на 24 ноември 2019 г. Екипажът се състои от трима души – Стефан Николов (шкипер), Силва Николова и Антон Чавдаров. Яхтата стартира редом с 13 други лодки в Клас F. Общо в дивизия „Cruising”, стартират над 160 лодки. Още в самото начало яхта Finoor S поема водачеството в Клас F и не го изпуска до самия финал на 12 декември, когато в 07:40 UTC лодката първа в класа си пресича финалната линия на о-в Санта Лусия (Карибски о-ви). Общото изминато разстояние по ортодромията възлиза на 2 725 морски мили, а реалното изминато разстояние от Finoor S по дистанцията е 2 815 морски мили. Общата продължителност на плаването е 17 денонощия, 16 часа, 5 минути и 51 секунди. Finoor S се класира на 1-во място в Class F и на 7-мо място в общото класиране на дивизия „Cruising”.2.
Прибиране на лодката от Карибските о-ви към България
На 09 май 2020-а година Finoor S отплава от о-в Антигуа (Карибски о-ви), с курс към Азорските о-ви. Екипажът този път се състои само от двама души – Стефан и Силва Николови. Плаването протича безаварийно, при доста променливи метеорологични условия, като на 17 май дори се формира и първият за сезона тропически циклон „Артур“, който за няколко дни оказва голямо влияние на ветровете около Finoor S. На 21 май периферията на „Артур“ застига яхтата, но циклонът вече е отслабнал и до Finoor S не достига вятър по-силен от 6-а 7-а степен. След затихването на „Артур“ плаването преминава под влияние най-вече на циклоните, които преминават от запад на изток в северния Атлантически океан.
На 25 май Finoor S пристига успешно в г-р Хорта на о-в Фаял (Азорски о-ви). Поради действащата в момента блокада заради Covid 19, екипажът и лодката не са допуснати да акостират на брега и са принудени да стоят на котва в залива. След кратка почивка и снабдяване с вода, гориво и провизии, от специално подготвените за целта местни екипи с надуваеми лодки, на 29 май Finoor S отплава за Гибралтар. Плаването отново протича безаварийно и безпроблемно и на 05 юни яхтата акостира в марина „Алкайдеса“, в Ла Линеа (Испания), непосредствено до границата с Гибралтар.
На 09 юли Finoor S отплава за България, като екипажът отново се състои само от Стефан и Силва Николови. Плаването продължава около месец с няколко междинни спирки по пътя. На 08 август Finoor S и екипажът й отново са си у дома в гр. Созопол, след повече от едногодишно отсъствие.
Наградата за журналистика на морска тематика „Тинко Трифонов” за 2020 г. бе връчена на Васил Попов, автор на книгата „Следвайки слънцето. 1311 дни през трите океана“ – една история която ще ви потопи в синята вода на Южните морета, ще ви понесе през бури и безветрия, пирати и аварии насред океана, за да ви отведе до най-красивите острови, бели плажове с надвесени над пясъка палми, екзотични страни на петте континента, морски хора и истински приятелства, в най-дългото морско пътешествие – обиколка на света с яхта.
Всяка година на 20 декември – датата, на която кап. Георги Георгиев започна и завърши първата българска самотна ветроходна обиколка на Земята (1976-1977) с яхтата «Кор Кароли» – тържествено се връчва Златният глобус – преходната награда «Кор Кароли» за най-добро българско морско ветроходно постижение през годината. Нейни носители досега са били 39 български ветроходци.
Ето как учредителят на наградата инж. Борис Ганчев описва създаването на Златният глобус:
Кор Кароли (Сърцето на Карл) е латинското име на най-светлата звезда в съзвездието Ловджийски кучета. Открита е от английския астроном Едмънд Халей и е наречена на английския крал Чарлз II (1630-1685). Така беше кръстена яхтата, с която капитан Георги Георгиев участва в регатата на самотните ветроходци от Англия до Америка през 1976 г. Името на тази регата бе Observer Singlehanded Trans Atlantic Race, съкратено OSTAR. На 20 декември същата година капитан Георгиев стартира с яхтата «Кор Кароли» в Хавана за първата българска самотна ветроходна обиколка на Земята, която завърши в същия град на 20 декември 1977 г.
На 14 май 1980 г. сутринта дъщеря ми ме уведоми за внезапната кончина на капитана предишния ден. Шок! След това от подсъзнанието ми изплува отдавна таена идея. Ще направя нещо за Жоро. Докато беше жив, не можах. Ще създам награда за живите за вечна памет на починалия. Това да бъде първият своеобразен паметник на прославения български ветроходец и пример за неговите следовници. С помощта на приятели, негови почитатели, кой със съвет, кой с дела, започнах.
Набавих плоска месингова ламарина. На мъзгален струг се изработиха две полусфери. Но когато ги поставихме да образуват кълбо, се получи пъпеш! Направих чертеж за точно полукълбо. Дърводелец изработи на струг шаблона, който занесох на мъзгалния стругар. Набавих нова ламарина и тогава вече се получи това, що чаках. Двете полусфери, запоени помежду си, образуваха кълбо. На него химиграф, по образец на училищен глобус, изографиса контурите на континентите и пътя на «Кор Кароли» около Земята. Земният глобус със следата на яхтата по океаните беше готов. Исках да бъде посребрен. Но не намерих кой да го направи. Тогава – злато. Във Варна обаче златарското ателие разполагаше само с малка стъклена чашка за позлатяване на пръстени и обеци. Но за глобус с диаметър 160 мм трябваше да отида до София. Там в «Златарска промишленост» се натъкнах на две много учтиви и добросъвестни жени. На тях трябва да благодаря за позлатяването на глобуса. Казаха ми – ще трае пет-шест години и процедурата ще трябва да се повтори. Минаха вече 20 години позлатата си стои. Затова може би допринесе и стъкленият похлупак, който постоянно покрива позлатеното кълбо. За целта в стъкларския завод в Белослав изработиха няколко такива полусфери от дебело стъкло, та имах и резерва. Пак добри приятели направиха метална скоба, прихванала двата края на «земната ос», около която глобусът се върти, тъй както е в природата. Набавих махагон и пантички, от които дърводелец специалист-мебелист изработи кутията за глобуса. За всичко винаги правих предварително чертежи с точните размери до милиметър. Кутията се затваря с две вратички, от вътрешната страна на които впоследствие се залепват табелки с името на носителя на наградата, името на яхтата и годината. На махагоновата поставка на глобуса има две табелки – отпред е написано: «Награда «Кор Кароли» за най-добро българско морско ветроходно постижение за годината в памет на Героя на НРБ кап. Георги Георгиев», а отзад – «Учредител на наградата Борис Крумов Ганчев». Златният глобус е готов. Ами сега накъде? В ония години частно лице в България не можеше да дава награда.
Отивам при директора на «Воден транспорт» и искам съдействие наградата да се дава от някоя по-горна, надклубна инстанция, например Министерството на транспорта или поне «Воден транспорт». Но той ми казва: «Мястото на глобуса е в яхтклуба на името на капитана» Предчувствах, че ще е подценен от хората, особено извън Варна (както за съжаление стана по-късно!). Така минаха месеци, дори година. За пръв носител на наградата бях наумил Николай Джамбазов – вторият българин участвал в OSTAR през 1980 г. То и други плавания нямаше. Но Коко беше на път. Върна се в България през март-април 1981 г., а на проекто-традиционната дата 20 декември щеше да бъде почетено най-изявеното плаване за 1981 г. Така и стана. На 7 август 1981 г. Златният глобус беше връчен за пръв път на Николай Джамбазов за 1980 г. Първите десет години глобусът се връчваше от името на яхтклуб «Капитан Георги Георгиев», а след това от фондация «Кор Кароли», официално учредена през 1992 г. За съдействието по създаване на Златния глобус – материалния израз на наградата «Кор Кароли» – дължа признателност на Слав Боянов, дъщеря ми Румяна Бояджиева, Хараламби Тонев и Димитър Кузманов (прави на снимката от ляво на дясно).
(Из книгата на Борис Ганчев “Размисли“)
1980 – Първият носител – Николай Джамбазов, през далечната 1980 получава новоучредената от инж.Борис Ганчев и съмишленици награда Златен Глобус за участието си в ОСТАР ’80 с яхта Тангра.
1981 – мс Атанас Колев и екипаж за прехода Созопол-Рощок-Созопол с яхта Олимп (Картър 30).
1982 – д-р Васил Куртев за обиколката на Черно море с малката яхта Норд
1983 – Атанас Атанасов и Ончо Читакян(покойник) за участието им в «Трансат ан дубл» от Лориан (Фр) до Бермуда и обратно с яхта Оренда
1984 – д-р Васил Куртев за участието си в ОСТАР ’84 и последващо плаване до Хавана с яхта Норд.
1985 – наградата не се присъжда
1986 – Светлозар Тенев и Васил Попов за участието им в регатата за двама Карлсберг ’86 със яхта Булкон стар.
1987 – Петя Христова за обиколката на Черно море с яхта Норд.
1988 – Дончо Папазов за околосветското му нон-стоп плаване от/до Буенос Айрес с яхта Тивия.
1989 – Тома Томов за успешните плавания и участия в Къти Сарк Тол Шипс регати на увк Калиакра.
1990 – Светлозар Тенев(2ри глобус) и Хенрих Кокончев за участието им в Тустар ’90 с яхта Булкон стар.
1991 – Владимир Христов и семейството му за околосветското им плаване с яхта Аквариус.
1992 – Петя Христова(2ри глобус) за участието й в „Европа 1 Стар”(екс- ОСТАР) с яхта Норд.
1993 –Иван Греков за плаването му с екипаж до Егейско море с яхта Опал.
1994 – Михаил Копанов за победите му в поредица регати с яхта Хилти (Конрад 25)
1995 – Атанас Стоев за плаването от Бургас до Палма де Майорка и обратно с яхта Теа.
1996 – д-р Борислав Пенчев и сина му Димитър за плаването на катамарана „Спосмокър 2”.
1997 – Дачо Дачев за участието си в Европа 1 Стар с яхта Шанс.
1998 – Тодор Тодоров за участие в Къти Сарк ’98 с увк Калиакра
1999 – Светльо Димитров за плаването му от Варна до Хавана и обратно с яхта Съни Куин
2000 – Ирина Константинова за успешното й участие в Олимпиадата Сидни 2000 в клас Мистрал сейлборд (уиндсърф).
2001 – Атанас Стоев(2ри глобус) за плаването му от Бургас до Венеция и обратно с яхта Теа.
2002 – Стефан Караманлиев за плаването му от Бургас до Карибския басейн и обратно с яхта Карела
2003 – Васил Попов(2ри глобус) и Пламен Ачев за плаването от Франция до България с яхта Рея
2004 – Валентин Тодоров (покойник) и Юлия Георгиева за плаването им от Пуерто Рико до Испания с яхта Посейдон
2005 – Светльо Димитров(2ри глобус) за околосветското му плаване с яхта Съни Куин
2006 – Никола Дуков и екипаж за успешното му класиране в Световното първенство IMS 600 с яхта Петра.
2007 – Дачо Дачев(2ри глобус) за плаването му от Форт Лодърдейл до Царево с яхта Джемини Дрийм.
2008 – Румен Грозев за плаването му до Антарктида в екипажа на яхта Юронав Белджика
2009 – Васил Попов и Ралица Делчева за плаването им около света с яхта Магнолия
2010 – д-р Васил Куртев(3ти глобус) за плаването му от България до САЩ с яхта Бизоне.
2011 – Христо Велков за плаването му през Атлантика с яхта Серените
2012 – Стефан Акрабов за плаването му през Атлантика с яхта Колокита
2013 – Димитър Генчев за участие в Тол Шипс Регата в Сред.море с вк Роял Хелена
2014 – Георги Михов и екипаж за успешното му предствяне в Босфорус Къп с яхта Венид Яхт
2015 – Кристина Баракова-Албу и Александър Албу за плаването им от Карибския басейн до Австралия с яхта Анка.
2016 – Румен Котов с екипаж Михаил Копанов и Диан Зайков за успешното им представяне в АРК 2015 с яхта Фурия.
2017 – д-р Васил Куртев(4ти глобус) за околосветското му самотно плаване с яхта Одесос.
2018 – Стефан Раев за успешното плаване от източните брегове на Африка до о-в Лимнос (Гърция) с катамарана Пикола.
2019 – Диан Зайков шкипер с екипаж – за успешно участие в АRC Europe 2019 от о.Тортола до Лагош, Португалия с яхта „Океанис”.
