„Ени-куле табия“ е представена на гравюра публикувана в английското илюстровано списание „График“ (The Graphic) от 1877 г.*
„Ени табия – Варна. На тази скица се вижда едно от укрепленията на важната крепост Варна, главното морско пристанище на българското крайбрежие, началото на железопътната линия до Русчук и мястото за складиране и подкрепления за европейската армия. Крепостта е преминала през основен ремонт, пратени са ѝ и тежки обсадни оръжия. Крепостта е била превзета от руснаците по време на войната от 1828 г. В далечината се вижда египетският флот, който превозва от Александрия египетския контингент на султанската армия“. (Yeni Tabia – Varna. // The Graphic, Vol. XVI, No. 401, Saturday, August 4, 1877, p. 99).
За „Ени-куле табия“ братя Шкорпил пишат: „Тя се намирала в североизточния ъгъл на укреплението. Под табията имало лозя и една градина, наричана „кървава“ (кънлъ-бахча), защото тук бил убит един градинар“. (Х. К. Шкорпил. Турските укрепления във Варна от 1828 и 1834 г. // ИВАД, II, 1909, с. 51).
Проф. Велко Тонев, един от най-добрите изследователи на Варна и Варненският край през Възраждането пише в една от своите книги: „Бастионът Ени-куле се е намирал там, където днес са Аквариумът и Военноморският музей. Разположен е на две площадки – горна и долна, всяка с по 8 оръдия. Допустимо е една от тях да е строена в навечерието на Освободителната война по проект на Рашид паша**. Размерите на табията са 55 / 75 м“. (Велко Тонев. След Сан Стефано и Берлин 1878 г: Изследване, документи и материали за освобождението на Североизточна България от османска власт. Издателство „Анубис“, София, 1999, с. 23).
* Гравюрата не е подписана. По време на Руско-турската (Освободителна) война от 1877-1878 г. художник на английското илюстровано списание „График“ (The Graphic) е Фредерик Вилърс (Frederic Villers, 1851-1922). (Villiers: His Five Decades of Adventure. New York and London, Harper & Brothers Publishers, 1920, p. 43–45).
** Amédée Jean Le Faure. Histoire de la guerre d’Orient (1877), Volume 1, Paris, Garnier Fréres, Libraires-Éditeurs, 1878, p. 112–114, 207.
