На 3 февруари 1957 г. завършва походът до Албания на най-големия български военен кораб – ескадрения миноносец „Георги Димитров“. Походът е първо излизане на български военен кораб в Средиземно и Адриатическо море.
Провежда се под флага на командващия ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов. Началник на походния щаб е капитан I ранг Иван Добрев – командир на Главна военноморска база Варна, а командир на кораба е капитан-лейтенант Тодор Тумбев.
На борда му пътува правителствена делегация начело с министър-председателя на Н.Р. България – Антон Югов.
Подготовката се извършва при голяма секретност.
Корабът наскоро е излязъл от Корабостроителния и кораборемонтния завод – Варна след едногодишен среден ремонт. Екипажът му, 2/3 от който млади матроси от новия набор, не е достатъчно добре подготвен за плаване в сложните зимни условия, особено извън пределите на Черно море, в зона, контролирана от НАТО.
Това налага да се потърси съдействие от Черноморския флот на СССР.
От 3 до 13 януари 1957 г. ескадреният миноносец „Г. Димитров“ е в Севастопол, където са направени технически консултации със съветски специалисти, попълнени са запасите от резервни части и необходимите за плаването навигационни карти. Разяснена е процедурата за плаване на военни кораби в зоната на проливите, съгласно конвенцията от Монтрьо (1936 г.).Походът започва на 20 януари от Варна.
Преминаването през Босфора е първото изпитание, поради обратното движение в пролива, т.е. разминаване с десни бордове; не са премахнати военновременните метални заграждения; във всички посоки се движат множество малки плавателни съдове.
При преминаването му ескадреният миноносец поздравява Турция с 21 артилерийски салюта на нациите, а от брега му отговаря турската батарея.
След спокойно плаване в Мраморно море и Дарданелите, корабът навлиза в Егейско море, посрещнат от студен северен вятър и щорм от 5-6 бала.
При тези условия се стига до тежката ситуация, при която е осолена котелната вода в работещия котел. Източник на осоляването са изпарителите за прясна котелна вода, които работят в условията на двойно по-соленото Егейско море.
Изпарителите са спрени, а котелът трескаво се промива, за да може корабът да продължи. Преходът през Йонийско и Адриатическо море е вече при слънчево време и спокойно море, но над кораба непрекъснато кръжи разузнавателен самолет от състава на 6-ти американски флот.Сутринта на 23 януари ескадреният миноносец „Г. Димитров“ пристига в Дуръс, Албания, приветстван от хиляди посрещачи.
Българската правителствена делегация е посрещната от министър-председателя на Н.Р. Албания Мехмед Шеху и от първия ръководител на Албанската партия на труда Енвер Ходжа.Домакин на екипажа и походния щаб е командващия Бреговата отбрана на Албания генерал-майор Винчани.
За българските моряци е подготвена изключително богата програма. Ескадреният миноносец „Георги Димитров“ е отворен за посещение и хиляди албанци имат възможност да го разгледат и да се запознаят с екипажа. На 31 януари делегацията отпътува със самолет за София, а привечер корабът отплава за България.
На 3 февруари ескадреният миноносец се завръща във Варна. Това е не само първо излизане на български военен кораб в Средиземно море, но и сериозен зимен преход, без възможности за материално-техническо и аварийно осигуряване, в зона контролирана от НАТО, в годините на студената война.
