Варна върху гравюра на Жан Бест и Лоран Отелин от времето на Кримската война

Varna, vue prise de la rade. // LʼIllustration, Journal Universel, No. 584, Vol. XXIII, 6 Mai 1854, p. 284.

През април и май 1854 г. (в началото на Кримската война, 1853-1856 г.), френските войски дебаркират от Алжир и Марсилия в Галиполи, а английските – в Скутари (Константинопол / Истанбул). Според плановете на съюзническото командване, следващия им лагер е при Варна. Това засилва интереса на френската публика към най-голямата турска крепост и пристанище по Западния бряг на Черно море. 

Гравюрата (върху дърво) „Варна, изглед от пристанището“ е изработена в парижкото ателие на Жан Бест и Лоран Отелин и Сие (Jean Best, Laurent Hotelin, et Cie)*. Публикувана е във френското илюстровано списание „Илюстрасион“ (LʼIllustration, Journal Universel) на 6 май 1854 г. Гравюрата илюстрира статията (Varna) на главния редактор Жан-Батист Паулин (Jean-Baptiste Alexandre Paulin). В нея той пише:

Jean-Baptiste Alexandre Paulin

„Варна 

За Варна се говори често още от началото на експедицията на флота в Черно море. Това име ще се среща често в разказите от похода и именно това ни подтиква да осигурим огледа, в очакване на морските сцени, които непременно ще се случат на това крайбрежие и в това турско пристанище. 

Варна е укрепена зона на Турция в Европа (Румелия), на 30 левги югоизточно от Силистра, намираща се на брега на Черно море, при устието на река със същото име, която се влива в голямо езеро с блатисти брегове. Заливът му може да побере ескадра; от едната страна е ограничен от нос Галата, а от другата – от нос Ходрова или Соганлък, отворен за източни и югоизточни ветрове. Защитен е от северозападните ветрове, най-лошите в Черно море, а дъното му е много добро; говори се, че е много безопасно през лятото. Най-големите съдове могат да хвърлят котва на дълбочина от осем до петнадесет метра. Хвърляме котва на изток, между шестоъгълната кула на Варна и залива на Соганлък**. Плоските съдове са разположени на юг от града, където има пет до шест метра вода. 

Варна е укрепена; последните събития развиха средствата ѝ за защита. Колкото до града, в него има дванадесет джамии и две гръцки църкви***. Това е складът на търговията на България и Влашко с Константинопол. Тази търговия се състои главно от пшеница и други субстанции“. (LʼIllustration, Journal Universel, No. 584, Vol. XXIII, 6 Mai 1854, p. 283).

Гравюрата представя поглед към Варна (Варненската крепост) откъм морето. На преден план – стръмния източен бряг и крепостната стена. Високо над стената се извисяват няколко островърхи минарета на джамии. Зад нос „Варна“ са представени двата пристана****.


* Jean Best (1808-1879); Laurent Hotelin (actif entre 1836 et 1884). 

** Али бей табия. (Х. К. Шкорпил. Турските укрепления във Варна от 1828 и 1834 г. // ИВАД, II, 1909, с. 43, 49); на плана на Х. К. Шкорпил табията е означена с “G”.

*** Феликс Каниц пише в книгата си „Дунавска България и Балканът“: 

„Турците разполагат все още с 18 джамии, но само в 14 от тях се извършва богослужение от 14 имами, ръководени от мюфтията Осман Ефенди“. (Donau-Bulgarien und der Balkan: historisch-geographisch-ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1878. III Band, mit 31 illustrationen im texte, 10 tafeln und einer original-karte, von F. Kanitz. Leipzig, Renger`sche Buchhandlung Gebhard & Wilisch, 1882, S. 212).

**** В своите спомени за Варна от времето на Кримската война Стефан Кабакчиев пише: 

„На лимана имаше само две малки скели, при които спираха лодките за товарене или разтоварване стоки и пътници“. (Стефан Кабакчиев. Спомени за града Варна от времето на Кримската война (1853-1856 г.). // ИВАД, III, 1910, с. 42).

Външно съдържание и реклама

Последни новини

Последни новини