Седалище на маршал Сент-Арно и щаб-квартира на френската армия в началото на Кримската война
Кой кой е?
Адолф-Салвадор Тедески е френски евреин, роден през 1813 г. в Константинопол (Истанбул), син на Рафаел Хаим Тедески (Raphael Chaim Tedeschi) и Жюли Сасердот (Julie Sacerdote) [1]. Родът му е от Канарските острови преселен в Марсилия [2]. Адолф-Салвадор Тедески е австрийски гражданин. Преселва се от Марсилия във Варна през 1837 г.
Занимава се с търговия на зърно и вълна („Olive, Tedeschi & Co; “A. S. Tedeschi et Cie / Varna”) [3].
Адолф-Салвадор Тедески е австрийски (австро-унгарски) консулски агент във Варна (от 13 февруари 1845 г.) [4], вицеконсул (от 3 юли 1847 г.) [5] и агент (от 1845 г.) на “Österreichischer Lloyd” (по линията Константинопол – Варна – Галац) [6], също и френски консулски агент (от 17 март 1849 г.) и вицеконсул (до 1879 г.) [7] и кореспондент на “Messageries maritimes” [8].
Умира на 13 декември 1881 г. в Генуа (на 68-годишна възраст) [9].
Емануел-Мариус Тедески, по малкия брат на Адолф-Салвадор, пристига от Марсилия във Варна през 1845 г. [10]. Занимава се с търговия и комисионерство. От 9 април 1858 г. е белгийски консул [11] (до 1898 г.) и агент на “Messageries Impériales” [12] и равин в Родосто (Текирдаг) [13].
Маршал Арман Жак Льороа дьо Сент-Арно ( Armand Jacques Achille Leroy de Saint-Arnaud, 1798-1854) – на 24 март 1854 г. е назначен за командир на френската Източна армия. За първи път пристига във Варна на 19 май 1854. Умира от холера (или от рак на стомаха) на борда на фрегатата „Бертоле“ (Berthollet) на път от Крим за Константинопол на 29 септември 1854 г.
Няма данни кога е строена къщата на братя Тедески. Адолф-Салвадор Тедески пристига във Варна през 1837 г. Първият френски вицеконсул във Варна (25 март 1843 г.) Франсоа-Гюстав Олив (François Gustave Olive) живее в къщата на Тедески. Може да приемем, че тя е строена между 1837 и 1843 г. Разрушена е през 1975 г. [14].
На 18 юли (вторник) 1854 г. в голямата зала на къщата на братя Тедески – седалище на маршал Сент-Арно и щаб-квартира на френската армия е проведена втората съюзническа конференция. В нея взели участие маршал Арман Жак Льороа дьо Сент-Арно, генерал-лейтенант Фицрой Джеймс Хенри Съмърсет лорд Раглан, адмиралите Джеймс Уитли Динс Дъндъс и Едмънд Лайънс, Франсоа Алфонс Амлен и Арман Жозеф Брюа (командващи военните флоти на Англия и Франция в Средиземно (и Черно) море. На конференцията е решено съюзническите армии (френска, английска и турска) да дебаркират в Крим, да нападнат Севастопол и унищожат руския Черноморски флот [15].
На 19 юли 1854 г. в къщата на братя Тедески маршал Сент-Арно издава заповед Първа пехотна дивизия и Първи зуавски полк на френската армия, заедно с 3-хилядната кавалерия башибозуци (spahis d’Orient), под командването на бригаден генерал Юсуф, да изтласкат отвъд Дунава руската Седма пехотна дивизия останала в Добруджа след оттеглянето на руската армия от Силистра.
На 24 август 1854 г. на военен съвет в голямата зала на къщата, под председателството на маршал Сент-Арно, в който участват лорд Раглан, генералите Канробер, сър Джордж Браун, сър Джон Бъргойн, адмиралите Дъндъс, Лайънс, Амлен и Брюа и други висши офицери) взема окончателно решение съюзническите армии да отплават от Варна в началото на септември, да дебаркират в Крим и да нападнат Севастопол [16].
Бележки:
1. Engelbert Deusch. Die effektiven Konsuln Österreich(-Ungarns) von 1825-1918: Ihre Ausbildung, Arbeitsverhältnisse und Biografen. Böhlau Verlag Köln, Weimar, Wien, 2017, S. 653. https://gw.geneanet.org/anupadin?lang=fr&pz=mirra&nz=alfassa&p=adolfo&n=tedeschi
2. Евдокия Петрова. Братя Тедески. // Годишник на Обществената културно-просветна организация на евреите в Народна Република България. Година XXIII, София, 1988, с. 119.
3. Стефан Кабакчиев пише в своите спомени: „Търговията с вълна беше в ръцете на Адолфа и Мариас Тедески“ (Стефан Кабакчиев. Спомени за града Варна от времето на Кримската война (1853-1856 г.). // ИВАД, III, 1910, с. 43).
4. Документи за българската история. Том V. Документи за новата история на българския народ из Виенските държавни архиви 1830-1877. Събрал Петър Ников. Под редакцията на Стоян Романски, ч. I, София, Българска академия на науките, 1948, с. 8, 14; Hof- und Staats-Handbuch des österreichischen Kaiserthumes. II Theil, Wien, k. k. Hof- und Staats-Aerarial-Druckery, 1846, S. 207; Peter Bachmeier, Andreas Schwarcz, Antoaneta Tcholakova. Österreich und Bulgarien 1878-2008: Geschichte und Gegenwart, Wien, Ostag, 2008. S. 38 (“Am 28. Februar 1844 beschloss die Allgemeine Hofkammer Ja creazione dell LR. Agenzia Consolare d’Austria in Varna, zu deren Leiter Adolf Tedeschi ernannt wurde”).
От 7 януари 1851 г. на подчинение на генералното консулство в Константинопол, с консулски район Варна, Балчик, Каварна, Мангаля, Кюстенджа и Месемврия. (Bollettino delle leggi e degli atti del governo della Venezia. Puntata V. Landesgesetz und Regierungsblatt für das Kronland Venedig. Andreola, 1850, p. 93–94.
5. Adressen-Buch der Handlungs-Gremien und Fabriken der kaiserl. königl. Haupt- und Residenzstadt Wien dann mehrerer Provinzialstädte: für das Jahr 1848. Wien, 1847, S. VI (911).
6. Thomas Waghorn. Messrs. Waghorn & Co.’s Overland Guide to India: By Three Routes to Egypt. London, Smith, Elder and Company, 1846, p. 47 (Austrian Lloydʼs Steam Navigation Companyʼs agents, Varna – A. Tedeschi).
7. Archives du Commerce: Annales universelles diplomatiques, consulaires et commerciales. 14e Année, Paris, 1846, p. 26 (Varna, Agent consulaire – Tedeschi); Ivan Roussev. Les premiers pas de la penetration consulaire française en Bulgarie: Le consulat de Varna. p. 725–726. In: Enjeux politiques, économiques et militaires en Mer noire (XIVe-XXIe siècles): études à la mémoire de Mihail Guboglu. Sous la direction de Faruk Bilici, Ionel Cândea, Anca Popescu, Musée de Braïla, 2007; https://cities.blacksea.gr/en/varna/1-8-2/; Ivan Roussev. Old glory returns: the port of Varna and the trade in Bulgarian lands during the third quarter of 19th century. Papers of BASHumanities and Social Sciences. Vol. 3, No 1, 2016, p. 80–82.
Последното писмо, подписано от Адолф-Салватор Тедески в качеството му на френски вицеконсул във Варна е от 23 април 1878 г. (Ivan Roussev. Les premiers pas de la penetration consulaire française en Bulgarie: Le consulat de Varna. p. 723, note 57. In: Enjeux politiques, économiques et militaires en Mer noire (XIVe-XXIe siècles): études à la mémoire de Mihail Guboglu. Sous la direction de Faruk Bilici, Ionel Cândea, Anca Popescu, Musée de Braïla, 2007).
8. Donau-Bulgarien und der Balkan: historisch-geographisch-ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1878. III Band, mit 31 illustrationen im texte, 10 tafeln und einer original-karte, von F. Kanitz. Leipzig, Renger`sche Buchhandlung Gebhard & Wilisch, 1882, S. 212 („а компанията „Месагери Мартиме“ има за свой кореспондент г-н А. С. Тедески“).
9. Il Vessillo israelitico, Revista mensile per la storia, la scienza e lo spirit del giudaismo. Anno XXX, 1882, p. 29; Engelbert Deusch, op. cit., p. 653. https://gw.geneanet.org/anupadin?lang=fr&pz=mirra&nz=alfassa&p=adolfo&n=tedeschi
10. Евдокия Петрова, цит. съч., с. 119.
11. Moniteur Belge, Journal Officiel, Lundi 7 et Mardi 8 Juin 1858, No. 158-159, p. 2002.
Първи публикуван доклад от 9 август 1858 г. (Recueil consulaire cotenant les rapports commerciaux des agents belges à l’étranger: Publié en exécution de l’arrêté royal du 13 novembre 1855 par le Ministère des affaires étrangèrs. Tome IV, Année 1858, Bruselies, 1858, p. 549-557).
12. Journal officiel de la République Française, No. 221, Vendredi 13 Août 1875, p. 6758 (E. Tedeschi, distributeur de la poste française);. Guide principal des chemins de fer français. Par J. M. T. M. Louviés et L. Bassi. Marsielle, 1860, p. 461 (Messageries Impériales – Varna – Emmanuel Tedeschi, agent); А. Дюрастел. Международен алманах за България, 1898 г. София, Придворна печатница, 1897, с. 787.
13. Leters du P. Victorian Galbert. Tome seuxiéme 1863-1864. Edité par P. Jean-Paul Périer-Muzet, A. A. Maison Generalice, Rome, 2013, p. 147, note 249.
14. Иван Мичев. Старинни къщи от приморска Варна. Издателска къща Стено, Варна, 2013, с. 7-9.
Преминала през няколко ръце, запусната, къщата е разрушена през 1975 г. Липса на историческа експертиза, безхаберие или …? Приложено е изпитаното през годините „дамнацио меморие“. Къщата е разрушена и споменът за нея се губи в миналото. Няма запазена и качествена фотография.
15. The Invasion of the Crimea: Its Origin and an Account of Its Progress Down to the death of Lord Raglan. By Alexander William Kinglake. Secon Edition. Volume II. Edinburgh and London, William Blackwood and Sons, MDCCCLXIII (1863), p. 123–125; Clive Ponting. The Crimean War: The Truth Behind the Myth. London, Chatto & Windus, 2004, p. 78–79.
16. The British expedition to the Crimea. By W. H. Russell, LL.D. the „Times” Special Correspondent. A Revised Edition, With Numerous Emendations and Additions. London, G. Routledge & Co., Farringdon Street. New York, 18, Beekman Street, 1858, p. 89-91.
“L’ennemi ne nous a pas attendu sur le Danube. Ses colonnes dcmoralisees,- detruites par la maladie, s”en eloignent peniblement. Cest la Providence, peut-etre, qui a touIu nous epargner l’epreuve de ces eon trees malsaines. Cest elle, aussi, qui nous appelle en Crimee, pays salubre eomme le notre, et a Sebastopol, siege de la puissance Russe, dans ces murs ou nons allons chercher ensemble le gage de la paix et de notre retour dans nos foyers.
Au Quartier-général de Varna, Août 25, 1854.
Le Maréchal de France, Comm.-en-Chef lʼArmée dʼOrient, A. St. Arnaud”.