За корабокрушението при нос Шабла на 10 декември 1853 година

Опасните за корабоплаването плитчини и подводни скали при нос Шабла отбелязани на „Турска карта на Черно и Азовско море“ от 1724 г.
Подводните скали при нос Шабла отбелязани на картата “Carte réduite de la Mer Noire” от 1772 г. на френския картограф Жак Николас Белен (1703-1772).

На 10 декември 1853 г. баркентината „Йоахим“ (Joachimb, di toon 306) с капитан  Франческо Зубранич (Francesco Zubranich), и бригантината „Теофраст“ (Teofrasto, di toon 325), с капитан Станислао Миних (Stanislao Minich), на път от Одеса за Константиноол (Истанбул) и Триест се разбиват при нос Шабла. Екипажите са спасени, но щетата за австрийската компания „Лойд“ (Триест) е пълна (ветроходите и товарите им отиват на дъното). 

От Шабла, през Балчик екипажите пристигат във Варна, където за тях се грижи австрийския вицеконсул Адолф-Салвадор Тедески (Adolf-Salvador Tedeschi).

Писмото от 20 януари 1854 г. на двамата капитани с благодарност към австрийския вицеконсул е публикувано в списанието на Австрийския Лойд (Rivista marittima del Lloyd Austriaco). 

„Триест, 20 януари. 

Подписаните капитани на австрийските търговски кораби, Франческо Зубранич от баркентината „Йоахим“ и Станислао Миних от бригантината „Теофраст“, които имаха нещастието да претърпят корабокрушение на 10 декември в низините на нос Шабла, като едва спасяват животите си, декларират признателно, че след като са пристигнали в Балчик, са получили всички необходими помощи от г-н Г. Кумино (G. Cuminò), надлежно назначен да оказва помощ в подобни обстоятелства от г-н А. Тедески, изпълняващ длъжността австрийски вицеконсул във Варна. Оказаната им помощ от последния, както и на лицата от съответните екипажи, е била наистина огромна, извън всяка човешка мисъл и следователно, в най-голяма степен похвална. Добротата на сърцето му, надеждността на неговите действия и голямото гостоприемство, оказано от него и от цялото му любезно семейство, по време на престоя им в този град, заслужават похвала, като помощите получени от тях при това фатално обстоятелство никога няма да бъдат забравени.

Споменатите капитани, трогнати от чувство на благодарност или от любов към истината, дават настоящето официално свидетелство на г-н А. Тедески; обещавайки, че подобни човеколюбиви действия ще бъдат подражавани от всички, за облекчение на страдащото човечество. 

Франческо Зубранич, Станислао Миних“ (Rivista marittima del Lloyd Austriaco, Anno II, Gennaio 1854, Num. 1, p. 24-25).

За корабокрушения при нос Шабла през 1852 и 1855 г. съобщават и английски, френски, американски и руски специализирани морски издания:

„Съобщение. 

Навигаторите се уведомяват, че през декември 1852 г. тринайсет кораба, пътуващи от Одеса за Варна, са се блъснали в брега близо до нос Шабла, а през март 1855 г. – шест други кораба са заседнали между Шабла и Мангали (малко градче на 16 мили по на север); тези последните са пътували от Варна за Крим. Тъй като тези корабокрушения, несъмнено, са били причинени от течение с посока запад или северозапад, капитаните на кораби трябва да са предпазливи, докато се намират в тези места; те не трябва никога да забравят и че, като цяло, всички фарове по турския бряг са много зле поддържани; също така, докато не видят този на нос Шабла, за който става въпрос тук, те трябва да напредват с най-голяма предпазливост“.
(The Black Sea Pilot. By the Chevalier Taitbout de Marigny, consul general of the Netherlands at Odessa: London, Hydrographic Office, 1855, p. 2; Annales hydrographiques: Recueil d’avis, instructions, documents et mémoires relatifs à l’hydrographie et à la navigation. Tome onziéme. Paris, Imprimerie administrative de Paul Dupont, 1856, p. 199; Merchants’ Magazine and Commercial Review. Conducted by Freeman Hunt, Volume XXXIV, Number VI, June, 1856. New-York, 1856, p. 735; The U.S. nautical magazine and naval journal. Monthly. Vol. IV, March, 1856, to October, 1856, New-York, Griffiths, Bates & Co., 1856, p. 293–294; Морской сборник, Том XXIV, № 11, Сентябрь, В типографии Имперской Академии Наук, Санктпетербург, 1856, с. 112).

Един от тези шест кораба, заседнали на подводни скали някъде при нос Шабла на 15 март 1855 г. (по време на Кримската война, 1853-1856 г.) е английската парна корвета „Единбург“ (Edinburgh).  Вестник “Northern Daily Times” (Liverpool) публикува следното съобщение:

„Загуба на транспортен параход

Варна, 20-и март, параходът „Единбург“ на „Дженерал стийм навигейшън къмпани“ с капитан Морис от Лондон, на служба при френското правителство като транспортен кораб, се разби на подводна скала до нос Калиакрa на европейския бряг по време на гъста мъгла. Скоро след това той се разделил на две и потънал на четири и половина клафтера, екипажът и войниците се спасили в лодките. Двата кораба, които той теглел на буксир, станали на парчета. Параходът „Единбург“ е първоначално построен за германската флота. Капитан Морис се обърнал към агента на „Лойд“ в Константинопол за съдействие да му помогнат да вдигне двигателите от разбития кораб“.
(Northern Daily Times (Liverpool), Friday April 6th 1855).

Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент