Иван Велков: Има начин за отпор срещу недобросъвестни към моряците корабопритежатели

Да не се използва ситуацията за умишлено удължаване на престоя на моряците на корабите, алармира председателят на Моряшкия професионален съюз

Иван Велков, Моряшки професионален съюз

Моряшката професия продължава да бъде търсена на трудовия пазар и в условията на пандемията от COVID-19. Водният транспорт е отговорен за превоза на 80% от товарите в световен мащаб. Нищожна част от моряците се отказват да плават поради проблемите и страха от COVID-19. Нуждата от кадри все още остава голяма. Това каза пред Maritime.bg Иван Велков, председател на УС на Моряшкия професионален съюз.

Изключение правят единствено пасажерските кораби, заради големия отлив в целия туристически бранш, отбеляза синдикалистът. Това обаче не се отнася за голяма част от заетите на яхти. За тях и сега няма проблем. За съжаление не е така при големите пасажери, където необходимостта от екипаж, е толкова колкото да ги поддържат в готовност за кратки круизи. Офицерският им състав, обаче не е силно застрашен от пандемията, тъй като са все висококвалифицирани морски кадри, които веднага ще бъдат наети на други кораби. А и сегашните им работодатели имат интерес да ги задържат, за да имат екипажи, когато се наложи корабите им да тръгнат. Проблемът остава за обслужващия персонал, който е специфичен за пасажерите и за него няма място в търговския флот. А той не е малък по своя мащаб, защото на голям пасажерски кораб с 6000 пасажери има екипаж от над 2000 души, от които само стотина са офицерите, коментира Иван Велков.

А за това, че пандемията наистина не се отразява на пазара на моряшкия труд, председателят на Моряшкия професионален съюз прибави и големия брой обяви от менингови агенции, които търсят хора. В тази връзка той коментира и за нагласата в световен мащаб за осигуряване на нормални условия на труд  за моряците в сегашната пандемична ситуация, на която все още не се вижда краят.

Оказва се, че и ваксината няма да бъде решение на проблема с COVID-19. Ако за всички останали епидемии, колкото и да са страшни, ваксината действа почти на 100 процента, то за сегашната няма такава сигурност. Вярно, прилагането й сега ще помогне за епидемичното спиране на болестта, но няма да доведе до трайно устойчиво предпазване на организма от зараза. После, общественото мнение не е такова, както при епидемиите от останалите смъртоносни болести. И за какво точно да настояваме като синдикалисти, след като самите лекари не са на едно мнение за опасността от COVID-19?, пита реторично Иван Велков. Неговото мнение е, че просто навлизаме в друг начин на живот и трябва да се свиква с мисълта сами да можем да се предпазваме от заразяване. 

Какво веднъж вече сподели пред Maritime.bg, председателят на Моряшкия професионален съюз смята, че големият проблем, който остава е свързан с условията на моряшкия труд и по специално със смените на корабите в условията на пандемията. Според него оказва се, че морякът ако предварително вътрешно е подготвен на практика ще може по-лесно да преживее проблема със смените. И той е убеден, че засега моряците общо взето са наясно в положението. Въобще на море винаги е така.

Сериозни щети понасят и работодателите. Например, на моряците, които обслужват нефтени платформи смяната е на 45 дни, докато преди две-три години беше на по два месеца. На останалите моряци в най-добрия вариант е на четири месеца, плюс-минус един, а преди пет- шест години – на шест месеца. Това намаляване на срока на договора беше без промяна на трудовото възнаграждение, работодателите можеха да си го позволят, защото имаха възможности за големи печалби на корабите си и за тях смяната не се оказваше толкова разходоемка спрямо общия баланс. След 2008 година с настъпилата криза паднаха печалбите им и започнаха да търсят начини за свиване на разходите. Капитаните и главните механици оставят на четири месеца, но на останалите офицери удължиха срока с половин-един месец, а на изпълнителния състав до 6 месеца.

Сега смените се оказват още по-оскъпени, заради невъзможността за ранното им планиране. Преди се знаеше, че кораба ще бъде на еди коя си дата на определено място за смяна и работодателят можеше от рано да се подготви с билети на по-изгодни цени и т.н. За корабите с регулярен график това се знаеше дори една година напред. Сега това го няма, поради често канцелиране на полетите и общо взето смените вървят само с няколко дни предварително за подготовка. И за компенсация за удължения престой все още никой не отваря въпроса. В момента основно се коментира да не се използва пандемията за безпричинно удължаване на договорите. В следния документ от сайта на Международната организация на труда на 25 страници има подробни насоки за действия на корабособствениците, държавите на флага и доставчиците на работна ръка относно спазване на Конвенцията от 2006 г.

Трудно е да се каже до каква степен държавите, подписали конвенцията, ще се съобразят с написаното в горния документ, имайки предвид факта, че от всички държави подписали конвенцията, само 42 (Р България не е измежду тях) се отзоваха на многократните препоръки на МОТ и ИМО (IMO Circular Letter No.4204/Add.35) за обявяване на моряците като ключови работници.

Що се отнася до въпроса, дали знае за недобросъвестни корабособственици, Иван Велков твърди, че винаги ги е имало. Важното е да има начин за отпор. Неговият съвет е, че моряците трябва да контактуват с тях, като професионална организация, с инспекторите на ITF и инспекторите от Държавния пристанищен контрол и да дават информация, когато има такова забавяне. В случая моряците имат осигурена защита, защото едно от условията за задържане на кораб е, ако договора на моряка е изтекъл и той не е репатриран. Особено, когато става въпрос за повече от един човек.

Навсякъде по света, където законодателството наистина действа, инспекторите  на пристанищния контрол имат правото да задържат кораба, ако не са извършени смените. Тогава корабособственикът започва да губи, защото всеки ден задържане му струват много. И когато чартьорът няма да му плати за забавянето по негова вина, дори ще иска компенсация от него, той много ще мисли, дали ще си играе с недобросъвестно забавяне на смените. 

Впрочем, такива случаи има само при някои дребни корабопритежатели. Иначе основната причина за задържането на моряците не е в нежеланието на работодателите, а в невъзможността им да осигуряват редовните смени поради ограниченията свързани с COVID-19. Защото има една чисто морална страна на въпроса. Особено, когато водещи хора в компаниите са морски лица, знаещи за какво става въпрос – допълни Иван Велков.

Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент