В ход е инициативата да бъдем представени в този виртуален университет, консорциум между шест морски университета в Европа, в който за съжаление не присъства Черно море, заяви пред Мaritime.bg заместник началникът по учебната и научна част на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ кап. I ранг, проф. д-р Калин Калинов, в разговор за изследователската програма на училището в условията на продължаващата пандемия от COVID-19.
– Какво се променя в изследователската програма на Морско училище в условията на продължаваща пандемия от COVID-19?
Наложи се да направим преглед на т. нар. стратегически план на училището, който напоследък се оказа доста променлив във връзка с настъпилата необичайна ситуация, и като акцент на изследванията, и като технология на изследванията. Безспорно е налагането на нов акцент в изследователската дейност – антипандемичните мерки. И повярвайте, но те не означават само медицински решение, а предполагат и високотехнологични мерки.
От технологична гледна точка за първи път работим в такива условия – буквално във виртуална мрежа сглобяваме нашите изследователски проекти, инициативи. Наистина за първи път го правим, но определено вървим в крак. В съдържателен план динамиката произтича от това, че акценти, които до скоро бяха приемани за перспективни, започват да отстъпват на по-заден план, заради новата ситуация с пандемията. И тук идва истинско предизвикателство пред изследователските институции, защото безспорно този вирус изисква бързи отговори. Нямаме време за класическия изследователски подход, който минава най-общо през четири фази за внедряване на продукт, трябва да ги съкратим. И нестандартната работата по ваксините срещу COVID-19 го направи факт. Според досегашната практиката на ЕС в първата фаза са теоретичните научни изследвания, във втората – разработването на дизайна на системата, също във висока степен е теоретична, прави мост към третата фаза – изработването на системен прототип. И накрая четвъртата фаза – изследователска дейност, свързана с реализацията на продукта, описанието на жизнения цикъл, моделите за внедряване. В класическия вариант тези четири фази за стойностен научен продукт отнемат минимум 3 – 4 години, максимум до 10 години, като фаза по фаза се разчита на програмно европейско финансиране. За съжаление нямаме нито три, нито десет години време. Очевидна е необходимостта много бързо да преминем през първите две фази и да се фокусираме директно на фазата прототип. Това е подход, който всички вече възприемат. Тоест по отношение на антипандемичните разработки трябва да се насочим към изследванията, които буквално да излязат на дизайн и в хода на дизайнерската дейност да минат към прототипа и описване на модела за внедряване. А ако подобен подход работи срещу COVID-19, дали да не го приложим и в други насоки? Това е новото ни предизвикателство в съдържателен план на нашата изследователска програма.
-А какво става с традиционните области, в които имате капацитет?
В никакъв случай не ги напускаме, така че продължаваме да работим и в малко по-дългосрочна перспектива. Смятам, че в кризисни отношения мъдрите организации се отличават по това, че запазват достатъчен ресурс за поддържане на стратегическите цели. А не да се съсредоточават само в краткосрочни задачи, защото животът продължава и неминуемо един ден кризата или ще я преодолеем или сама ще свърши.
В по-стратегическа перспектива се съсредоточаваме основно върху морските изследвания. Това е област, която училището не може да напусне, още повече в нея определено имаме сериозен капацитет.
Свидетели сме на загуба на капацитет в класическите изследователски институции по ред причини, които са комплексни. От друга страна значително се засилва вакуумът, защото в ЕС влизат нови изисквания, нови планове, перспективи и ние трябва да можем да работим по тях.
-Бихте ли дали конкретен пример?
Ще посоча само един процес. Това е усвояването на морските ресурси, свързани с енергодобива. Прословута е темата за газохидратите. В морското пространство на ЕС най-богатите залежи са в Черно море и то точно в нейния европейски регион – икономическите зони на България и Румъния. И ние ще продължим да работим в това направление. В него сме се съсредоточили като разчитаме на инициативата, която вече стартира и предстои трета поредна година да бъде финансирана от националната пътна карта за научна инфраструктура. Програмата „Марс план“ позволява да финансираме изграждането на лаборатории и вървим в това направление. Паралелно с това остро се поставя въпросът за изследователски кораб за целите на изпълнение на националните отговорности по контрола за състоянието на морето
– За газохидратите се говори от години и някои учени вече се отчаяха, че може нещо да се направи?
В европейски план инициативата замря във връзка с това, което се случи. За огромно съжаление науката е подвластна понякога на стратегическия гамбид. Пазарът за енергоносителите претърпя съществени промени. Постави се под въпрос икономическата ефективност на съществуващите морски инсталации, защото станаха скъпи. Цената на петрола рязко се срина, морската добивна индустрия застана на границата на фалита и вече е под въпрос нейното развитие. Вярно, тя е много перспективна и няма начин да не се възстанови. Но днес всички инициативи пропаднаха, защото енергоносителите, като газа, станаха много евтини на пазара и вече удариха дъното като цени. И това се отрази на перспективните изследвания. За съжаление в този случай Европа изведнъж реагира като минимизира усилията за развитие на добива на газ и газохидрати и в момента няма добра икономическа перспектива на развитието на тази индустрия. Смятам, че тази политика скоро ще се нормализира и газохидратите определено имат бъдеще.
– В какъв план ще е за училището?
Като перспективно морско изследване. И това е в глобален план. Особено след отделянето на Великобритания от ЕС изведнъж морският дял на общността намалява, защото тя беше голямата морската държава. Вярно, имаме класически морски държави, като Испания, Португалия, Нидерландия, Франция и други, но в Европа все повече нараства тежестта на Германия като суперконтинентална икономическа сила и тя ще желае да се отвори към морето, защото то е кръвоносната система. Така че Европа все повече ще засилва дяла на морските изследвания. В последните разговори еврокомисарят Мария Габриел изрично акцентира върху това и в момента тя подпомага Морско училище да влезе в Университета на моретата. Това е виртуален университет, консорциум между 6 морски университета в Европа, в който за съжаление Черно море не е представено и сега има инициатива то да бъде представено чрез Морско училище. Тази инициатива вече са развива в ход. Така че Европа определено ще се отваря към моретата си, независимо от турските, руските амбиции, тя ще става все по-морска.
Протичат много задължения по линия на ЕС, свързани с контрола на морската среда. С оглед изпълнението на задълженията на България по контрола за състоянието на морската среда в ход е подготовка на проект с тригодишна продължителност. Проектът се казва Сирена, предстои подписването на договора, което ще стане в близките месеци. Водеща организация е Басейнова дирекция Черноморски регион, а партньори са ни Софийски университет и Института по рибни ресурси.
И затова е жизнено за държавата придобиването на изследователски кораб.
– В кои други морски изследвания се насочвате?
Вторият или по-скоро третият капацитет, който изграждаме в чисто научно направление, е за подпомагане на предприемачеството в развитието на морските аквакултури. Буквално в момента завършват индикативните изследвания за необходимостта от развитие на морски аквакултури по нашето крайбрежие. България все още е най- слабо развитата държава в ЕС по отношение на аквакултурите. Като че ли капацитетът ни стигна да направим едни мидени инсталации и като се износят физически да ги изоставим в морето, прехвърляйки ги от фирма на фирма и накрая да се чудят кой да ги извади и да вземе разрешение за следващите. Както и на някакви странни решения, които се развиват, от типа на правене на подводни рифове от автомобилни гуми, защото, видите ли в тях щяла да се засели риба. Нещо изключително анти-екологично, анти-системно.
За развитието на аквакултурите ще използваме капацитета, който натрупа ВВМУ в областта на сензорите, елементите на изкуствен интелект. Например, да речем една автоматична система да решава в зависимост от хидрометеорологичните условия, дали коша с риба да се потопи в дълбочина или да остане горе. Тук имаме елементи на изкуствен интелект. И тази инициатива върви.
Впрочем тя веднага прекрачва към инициативите на град Варна. На среща с кмета на общината ние развихме две неща. Само ще ги спомена. Това са инициативата „Смарт сити“, която вече върви (maritime.bg информира за нея) и втората, която произтича от това че нашата държава няма космически град. Тук не става дума за мястото, където се създават космонавти, там само се извършват космически изследвания. В редица отношения, включително с теоретични участия на наши изследователи от екипа, воден от доц. Радева, ние сме съпричастни към тази инициатива. Ето, наскоро прошумя в медиите за вземането на проба от астероид. Наши колеги са работили с избора на астероид, с траектории, място за кацане и т.н. Това беше инициатива, която предложихме на кмета на Варна и той я одобри. Ние смятаме, че имаме капацитет да се развива.
Морско училище е в много тясна връзка с град Варна и за щастие срещаме пълна подкрепа на инициативите си. Взаимното доверие е довело до това, че с общината работим на ниско, оперативно ниво. Същото е и с областна администрация. И повярвайте – това не може да не доведе до резултат.
Има и други акценти на изследователската ни програма, директен отговор на предизвикателствата, пред които ни изправя пандемията от COVID-19 и те могат да бъдат тема на друг разговор.
