Най-точното описание и характеристики на румънския радиофар на нос Калиакра намираме в нота на Крайовската спогодба, сключена между България и Румъния на 7 септември 1940 г.
„НОТА
ЗА ОПИСАТЕЛНИТЕ ДАННИ НА ФАРОВЕТЕ НА ШАБЛА И НА КАЛИАКРА, КАКТО И ЗА РАДИОФАРА НА КАЛИАКРА
… Радиофар на нос Калиакра.
Географически координати: 43° 21′ 45″ север – 28° 30′ 30″ изток.
Тип: Маркони W. В. 1.
Мощност на трептенията в антената: 200 вата.
Вълни: постоянни – изменяеми.
Дължина на вълната: 970 метра.
Обща консумация: 500 вата
Антена: двужична, 75 метрова, върху метални пилони, високи 21 метра.
Източник на енергията: собствена юзина, съставена от две електрически групи по 3,5 киловата и една акумулаторна батерия с 240 А часа, 50 волта, с автоматически пълнеж.
Характеристика на емисията (изцяло автоматична):
а) при хубаво време се предава буквата Z (– – . . ), повтаряна шест пъти в 30″, след това следва пауза от 15″; този период от 45″ се повтаря 6 пъти в 4’30”, след това – пауза от 15’30”; целият цикъл е от 20 минути; циклите следват непрекъснато.
б) при мъгливо време, паузата от 15’30” се премахва, като периодът на предаване, означен в предходната точка а), се повтаря непрекъснато“. (Притурка към Държавен вестник, бр. 206, 12 септември 1940 г., с. 17; Nouveau recueil général de traités et autres actes relatifs aux rapports de droit international. Continuation du grand recueil de G. Fr. Martens par Heinrich Triepel. Tome XXXVIII, Greifswald, Librairie Julius Abel, 1941, p. 358-359).
Кога румънските морски власти поставят радиофара (Type: Marconi Wireless Beacon 1)* на нос Калиакра? В българската литература няма точни данни [1].
На 1 октомври 1928 г. френския вестник „Северноафрикански морски куриер“ (излизащ в Алжир) публикува следната информация:
„Румъния и нейните морски реконструкции
Пристанищната администрация търси оферти за възлагане на изграждането на влекач и пилотна лодка, чиято себестойност се оценява на 6 000 000 леи. От друга страна, правителството току-що даде своето одобрение за гласуване на кредит от 6 600 000 леи, предназначен за изграждане на нов фар на нос Калиакра, снабден с радиогониометрични съоръжения. Строителството току-що е започнало и инструментите, съставляващи оборудването на фара, са поръчани от Англия. Очаква се новото съоръжение да бъде открито в началото на следващата година“. (Courrier maritime nord africain: industriel et commercial, Lundi 1er Octobre 1928).
Според информацията радиофарът за нос Калиакра трябвало да бъде доставен през 1929 г. [2].
В щатското специализирано издание “Radio Aids to Navigation”. Corrected to February 28, Notice to Mariners No. 9, 1931. United States Government Printing Office, Washington, 1931” е публикувано известие с характеристиките на радиофара на нос Калиакра (но не и годината през която започва да излъчва своите радиосигнали).
„РУМЪНИЯ
641. Нос Калиакра. 300 kc. (kc = килохерца) (1,000 m.) (дължина на вълната – 1 000 м).
Географска ширина 43° 21′ Север; Географска дължина 28° 30′ Изток.
Характеристика: Започвайки на всеки 20 минути, шест групи, съставени от буквата Z от морзовата буква (– – . .), всяка група е с продължителност 30 секунди, последвана от безшумен интервал от 15 секунди. Цялата поредица е последвана от безшумен интервал от 15 минути и 45 секунди, преди началото на следващото предаване.
По време на мъгливо време дългият безшумен интервал ще бъде пропуснат и групите ще се предават непрекъснато, с 15-секундни безшумни интервали, както е описано по-горе.
Сигналите на фара, на северозапад от линията нос Калиакра – нос Шабла, могат да дават значителна грешка. Информация по този въпрос и за точността на сигналите от други посоки от плавателни съдове, оборудвани с надеждни радиокомпасни инсталации, ще бъде оценена от румънските власти. (Radio Aids to Navigation. Corrected to February 28, Notice to Mariners No. 9, 1931. United States Government Printing Office, Washington, 1931, p. 86).
За модернизацията на фар Калиакра и фар Шабла от румънските морски власти инж. Вирджил Котову (Virgil Cotovu) пише:
„На фар Калиакра беше поставен радиофар, който заедно с радиофара на Констанца обслужва навигаторите за определяне на позицията им по време на мъгла или липса на видимост. В оптичната система беше поставена електрическа светлина, която преди това беше много слаба.
На фара Шабла оптичната система е променена, превръщайки я в първокласен фар. Осветлението е заменено с ацетилен и за безопасна работа се управлява автоматично от слънчев клапан, който го включва или изключва след дневна светлина“ [3].
След инсталирането на радиофара на нос Калиакра той работи без прекъсване (денонощно).
Първите проблеми се появяват при предаването на фар Калиакра (и радиофара „Маркони“) на българските власти през септември 1940 г., когато още първата вечер, поради неспазване на техническите инструкции, те изгарят електрическата крушка и фарът угасва.
Към 1934 г. радиофара „Маркони“ и генераторите „Кросли“ са обслужвани от “Mr. Molnar le mécanicien en chef du phare de Caliacra”.
Бележки:
* Marconi’s Wireless Telegraph Company, Chelmsford, Essex, England.
1. „През 1926 г. били построени жилищните помещения, а от 1927 г. на Калиакра имало радиофар. Първият предавател Marconi се захранвал с ток от агрегати Crosley и тъй като фарът имал собствена електроцентрала, оптиката също била електрифицирана“. (Милан Асадуров. Фаровете в Стария свят от древността до наши дни. Варна, Сталкер, 2014, с. 333).
„Между двете световни войни по решение на румънските власти е поставен и радиофар с предавател „Маркони W. B. 1“. Радиофарът тогава предава в хубаво време буквата „З“ в редуваща се периодичност с паузи от мълчание, като целият цикъл е 20 мин. Оптиката и предавателят са захранвани с ток от собствена електроцентрала“. (Атанас Панайотов, Мариана Кръстева. Фаровете и другите средства за навигационно осигуряване по българското черноморско крайбрежие (1878-2018 г.) / „Lighthouses and other means of navigation support along the Bulgarian Black Sea Coast (1878-2018)”. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, Варна, 2018, с. 29); https://www.maritime.bg/68481-2
2. В статията „Неизвестната история на фар Калиакра“, публикувана в електронното издание Maritime.bg (https://www.maritime.bg/70343-2/) написах, че радиофарът на нос Калиакра е монтиран през 1935 г. цитирайки щатското специализирано издание “Radio Aids to Navigation. Corrected to May 10, 1935. United States Government Printing Office, Washington, 1935”. Оказа се, че съм сгрешил.
Днес фар Калиакра е във военна зона и достъпът до него е ограничен. Това е и една от причините да няма качествени фотографии. Радиофарът “Marconi W. B. 1.” и дизеловите генератори на английската фирма „Кросли“ (Crossley Motors, Manchester) са запазени и до днес в къщата на фаропазачите, изградена през 1924 г. (не през 1926 г., както пише Асадуров) (“White tower on keeper’s dwelling”) (H. O. No. 32, 1925, List of Lights With Fog Signals and Visible Time Signals of The West Coast of Europe, and Africa the Mediterranean Sea, Black Sea and the Sea of Azov. Volume III, Corrected to March 1, 1925, N. M. 9, 1925. Washington, Government printing Office, 1925, p. 340-341.
3. Virgil Cotovu. Instalatiile pentru navigaţia maritimă pe coastele CadrilateruluiI. In: Analele Dobrogei. Revista Societății Culturale Dobrogene. Cadrilaterul 1913–1938. Anul XIX, vol. III. Tiparul “Glasul Bucovinei”, Cernăuți, 1938, p. 57.
В книгата си “Portul Constanta” инж. Вирджил Котову отбелязва годината, но не посочва датата: “S-au instalat două radiofaruri (Caliacra 1929 şi Constanta 1931), utilizate mult în timp de ceată şi legate între ele prin radiotelefonie. Sunt utilizate de 65 % din vase” (Virgil Cotovu. Portul Constanta, Bucuresti, 1936. Цитирано по: Analele Dobrogei, Revista Societății Culturale Dobrogene. Anul XVII, Institutul de Arte grafice şi Editură “Glasul Bucovinei”, Cernăuți, 1936, p. 197).
„На нос Калиакра е инсталиран радио фар с дължина на вълната 1000 метра. Той издава музикален тон, съответстващ на честота от 1000 цикъла в секунда. Радиофарът вече работи денонощно“. (Department of Overseas Trade, Economic conditions in Roumania, Dated May, 1930. Report by R. J. E. Humphreys, Commercial Secretary, His Majestyʼs Legation, Bucarest. London, Published by His His Majestyʼs Stationery Office, 1930, p. 25).
Вижте още:
