Тревога: необичайно ранно размножаване застрашава попчета

За това алармира работната група за бързо реагиране, създадена по инициатива на Консултативния съвет за Черно море. Тя предлага забрана за улова на попчета през периода, докато си хвърлят хайвера

Започнало необичайно ранното за зимния период размножаване на попчетата предизвика първото събиране на работната група за бързо реагиране към Министъра на МЗХГ, която беше създадена по инициатива на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ). Това съобщи пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, председател на УС на КСЧМ. По неговите думи на тази среща са  разгледали и още два размножаващи се вида: белите миди и дунавската скумрия (карагьоза).

Припомняме, че групата за бързо реагиране беше сформирана миналата година със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева, като постоянно действаща структура. В нея влизат представители на Института по океанология, Института по рибни ресурси, Института по биоразнообразие, на двете рибарски асоциации „БГФИШ“ и „Черноморски изгрев”, екологични организации, ИАРА, чиято дирекция „Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси“ изпълняват ролята на Секретариат. Председател на новата формация стана един от водещите учени в тази област доц., д-р Виолин Райков от ИО, а негов заместник е д-р Господинов. В това заседание се включи и Стоян Михов от международната природозащитна организация за дивата природа WWF – Дунавско-Карпатската програма, която работи в България от 1998 г.

Задачата на работната група е да сигнализира за по-ранно настъпване на размножаването при някои видове вследствие на сезонни климатични промени, както и да предоставя актуална и обоснована информация, налагаща промяна в определения, съгласно приложение № 1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Основно работата й обхваща периода на забрана по време на размножаване на рибите и други водни организми и налагащите се промени  в резултат на настъпили нетипични климатични условия или други обстоятелства, застрашаващи развитието на рибните ресурси.

Още миналата зима доц. Виолин Райков алармира, че е забелязал промяна в обичайния период за размножаване на някои видове риба по нашето черноморско крайбрежие, като една от най-вероятните причини за това са по-високите температури през този сезон в резултат на глобалните климатични промени. Същото тревожно явление сега е наблюдавано и от рибари още в началото на януари: попчетата вече имали зрял хайвер, което означавало, че размножаването им е започнало. Става дума за големите видове попчета по нашето крайбрежие: лихнуса, черното, пясъчното попчета. 

Работната група за бързо реагиране стигна до извода, че вече има достатъчно убедителни доказателства, представени от доц. Райков за започналото масово хвърляне на хайвера на този морски вид и решихме за предложим да се въведе забрана за неговия улов, за да не се унищожава ресурса му, заяви д-р Господинов.

По неговите думи доц. Райков ще подготви техния доклад пред ИАРА, тъй като с последната промяна в закона за рибарството не е било прието предложението им забраните да се издават от шефа на изпълнителната агенция. Така че продължавала досегашната практика това да става със заповед на министъра на земеделието. Тоест има 14-дневен срок, в който шефът на ИАРА трябва да напише доклада пред МЗХГ, следва едномесечно обществено обсъждане или ще минат 45 дни докато излезе заповедта на министъра  за забрана на улова. Идеята е да избързаме и възможно по-рано да изпратим на ИАРА нашето предложение, тъй като вече стартира производството по издаване на общ административен акт на министъра на земеделието, храните и горите, относно въвеждане на забрана за извършване на риболов в рибностопански обекти по Закона за рибарството и аквакултурите в периода на размножаване на рибите през  тази година, подчерта председателят на КСЧМ.

Другият проблем, който предизвика събирането на групата за бързо реагиране е въвеждането на забрана за улов през размножителния период на бялата мида, допълни д-р Господинов.

Той припомни, че от 2017 година БГ ФИШ настоява да има тримесечна забрана, на следващата година от ИО дават становище да бъде четиримесечна, а от ИРР – да бъде три месеца. Сега учените настоявали за спешни мерки за запазване популацията на вида. Пред участниците в заседанието на групата д-р Господинов изтъкнал и социалните  и икономическите аспекти на въпроса, тъй като в момента ситуацията е трудна и трябва да се помисли за дребните рибари, като същевременно акцентирал на факта, че ако се забрани улова на мидата, тези, които ловят по водолазен способ могат да започнат с рапаните и така няма да останат без доходи. Като допълнителен аргумент той поискал справка от ИАРА, от която станало ясно, че уловът  на бяла мида бил 504 тона през 2020 г.

Същото количество било отчетено и през 2019-а с тази разлика, че миналата година имало тримесечна забрана, за да може мидата на порасне. Така че  наистина имало ефект от въвеждането на забранителния период през който мидата успяла да порасне. Нещо, което отдавна било практика в Турция, също действало и в северната ни съседка.

Накрая на заседанието на работната група стигнали с пълен консенсус предложението да е за въвеждане на тримесечна забрана, която да стартира от 15 април или 1 май, когато може да излезе заповедта на министъра. Периодът съвпадал със старта на активния летен сезон, когато курортите понякога замърсяват водата, а тогава мидата расте най- силно. После  рибарите я ловят близо до брега, предимно през нощта и шумът от лодките им ще смущава туристите. И на първо място, ако тогава се лови мидата е много дребна, не става за пазара и само се похабява, изхвърлена на купища по канавки и плажове. Всички тези аргументи за съхраняването на вида и за поминъка на дребните рибари единодушно били приети, както от учените, така и от еколозите от WWF. 

В крайна сметка групата само сигнализира и дава предложение, но ИД на ИАРА изготвя доклада и дава становището до Министъра на МЗХГ, който е компетентния да издаде заповедта за цялостна или частична забрана. 

Интересно беше изказването на Стоян Михов от WWF за състоянието на карагьоза – каза още д-р Господинов. Оказало се, че силно е преувеличена тревогата за този деликатесен вид риба. Благодарение на определени забрани, които се налагат в момента по Дунав имало голяма популация от дунавска скумрия (карагьоз). Тя хвърля своя хайвер и се размножава в реката, а после отива да се храни в морето. В тази връзка председателят на Консултативния съвет обърнал внимание към по- рационалния подход при определяне на зоните по Натура 2000, тъй като този вид е защитен, реално не може да се лови в морето с пелагични тралове и не е обект на целевия улов.  Той се лови от дребните рибари, от въдичарите, както по Дунав, така и в морето и за тях новината за състоянието на карагьоза е повече от добра.

Последни новини

Последни новини

Браншът: Трябва да паднат нормативните пречки пред иновациите в аквакултурите

Над 20 - 30 млн. лева са заделени за аквакултурите през новия програмен период и за тяхното ефективно усвояване са нужни съвременни технологични решения, заяви пред Maritime.bg

Бреговата охрана на САЩ потвърди за инцидент на кораб с български моряци

От окръжния команден център в Сан Франциско на Бреговата охрана (БО) на САЩ потвърдиха в телефонен разговор пред Maritime.bg за инцидент и предстояща медицинска евакуация на