Новите инвестиции в пристанищната инфраструктура и новите законови промени в пристанищната дейност определиха темата на нашия разговор в началото на 2021 година с Ангел Забуртов, генерален директор на ДППИ.
– Как върви удълбочаването на канал Канал 1 и Канал 2?
Това е изключително мащабен и стратегически проект – изпълняваме една дългогодишна мечта – да отворим вратата за по- големи кораби. Този проект е от особено важно значение не само за изпълнението на определените в закона задължения на ДППИ, но и за адекватното развитие на пристанищните терминали в териториалния обхват на Пристанище Варна.
По отношение реализацията на проекта мога да кажа, че се движим по график. Дори бих казал, че го изпреварваме и проектът напредва с бързи темпове. Драгирането се извършва едновременно в двата канала. До момента са издрагирани близо 2,5 млн куб. метра, което е около една трета от предвидените обеми. Едновременно с това се извършва и изваждане на едрогабаритни предмети, както и брегоукрепване в тесните участъци на каналите.
– Какви ще са преките ползи за отделните терминали?
Очакванията ни са търговската дейност на пристанищните оператори чувствително да се подобри. Дори вече има подадени заявления за промяна на генерални планове на някои от терминалите. Отваряйки вратата за по-големи кораби, ще увеличим интереса към нашите терминали, както и инвестиционния интерес към развитие на индустриални логистични зони. Достъпът на корабите от Черно море до повечето терминали се осъществява посредством Канал 1 и Канал 2 и когато бъдем в състояние да предложим достигане на дълбочина на газене от 13,50 м. и да привлечем по-големи кораби тип пост-Панамакс или до 60-70 хил. тона, тогава ще привлечем и инвеститорския интерес. И тогава вече ще може да говорим за развитие на индустриално-логистични зони. Целта ни е да стигнем до реализация на няколко такива зони.
– Какви други проекти да очакваме да бъдат изпълнени на територията на Пристанище Варна?
Предстоят много хубави неща във Варна. Започнахме проект за изграждане на зелена инфраструктура, с който правим първа стъпка към реализирането на концепцията „Зелено пристанище“ за българските портове. Предстои да изградим изкуствен остров във Варненското езеро, където да гнездят защитени видове птици. Това зелено решение за ефективно използване на драгажни маси е изцяло в унисон с високите амбиции на Европейската зелена сделка. Създаването на такава зелена инфраструктура е залегнала в Общия устройствен план (ОУП) на Община Варна, който предвижда да се създадат 10 нови острова в акваторията на Варненското и Белославското езера, така че с този пилотен остров ще поставим началото и ще дадем добър пример. Целта е зелените зони около града постепенно да се увеличават.
Предстои да реализираме много важен от гледна точка на опазване на околната среда проект за въвеждане в експлоатация на пристанищни приемни съоръжения. Става дума за съоръжения за приемане на отпадъци от експлоатацията на кораби и остатъци от товари, съоръжения за превенция и реагиране при експлоатационни и аварийни замърсявания.
Предстои да бъде извършен вторият етап от ремонта на вълнолома – от км 0+793 до км 0+330. Пасарелката на вълнолома също ще бъде ремонтирана, като очакваме това да стане преди началото на летния туристически сезон.
Предстоят и редица други проекти, свързани с нашите отговорности по отношение на общата техническа инфраструктура на пристанището, както и по отношение на дигитализацията на пристанищни услуги. Скоро ще бъде факт проект, за който също дълго сме мечтали – внедряване на eдиннaта eлeĸтpoннa cиcтeмa Роrt Соmmunіtу Ѕуѕtеm (РСЅ), чиятo цeл e cъздaвaнeтo нa eлeĸтpoнeн дoĸyмeнтooбopoт пo цялaтa лoгиcтичнa вepигa пo oтнoшeниe нa тoвapитe.
– Какво се променя за ДППИ с измененията в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), обнародвани в края на 2020 година?
Промяната на закона е дълго чакана и изключителна важна за развитието на пристанищата у нас, респективно за развитието на икономиката. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ официално става управителен орган на българските пристанища за обществен транспорт. Функциите и отговорностите ни значително нарастват. Новият закон има за цел да осигури прилагането на Регламент (ЕС) 2017/352 за пристанищата, който е плод на дългогодишни преговори и усилия. От нас вече се очаква много повече от управление на пристанищната инфраструктура, ръководство на корабния трафик и осигуряване на морската безопасност. С приемането на новия закон ние поемаме отговорност за цялостното развитие на пристанищата. Това е абсолютно логична стъпка, защото, както е добре известно, в съвременния и широко приложен европейски модел управлението на пристанищата е възложено именно на юридически лица като ДППИ.
– Кои са основните промени в закона?
Моделът на организация и управление се променя, като се премахва разделението на пристанищата за обществен транспорт на такива с национално и такива с регионално значение. Пристанището обединява всички терминали от съответния район, използващи обща инфраструктура за достъп – рейдове, зона за подхождане, зона за маневриране на корабите, навигационно осигуряване, система за управление на трафика. Въвеждат се и някои нови понятия и дефиниции. Регламентът признава стратегическата роля на управителния орган на пристанищата, ролята му на мениджър на пристанищната общност, неговата самостоятелност за определяне на таксите за инфраструктура и за насърчаване на инвестициите. Така че втората голяма промяна касае политиката на таксуване на предприятието.
– Какво по-конкретно предвиждат промените в тази насока?
Изискванията по отношение на прозрачност и отчетност на финансовите отношения в сектора са важен момент в закона. Регламентирането на правото на управителния орган ДППИ да определя таксите си съобразно спецификата на всяко пристанище поотделно, е от съществено значение. Затова друг важен момент са публичните консултации с ползвателите на пристанищата. Това ще позволи, при отчитане на обективни фактори и данни (като големината, ползвателите, географското положение и др.), да се постигне по-ефективно използване на инфраструктурата и повишена икономическа рационалност в планирането, инвестициите, поддръжката и експлоатацията на българските пристанища.
Стремежът е да се поощрява ефикасността на услугите и инвестициите в индустриално и логистично развитие. Всяка промяна е трудна и затова винаги съм казвал, че промените трябва да се случват еволюционно, а не революционно. В този смисъл, новият Закон е само първата стъпка към положителното развитие и адаптацията на българския модел към съвременните европейски тенденции в пристанищното управление.
– Как ще коментирате предстоящото концесиониране на пристанищни терминали, предвидени в плана за държавните концесии, който правителството прие наскоро?
Моделът, в който държавата се занимава с оперирането на товари, не е добър и не съответства на установените и работещи международни практики. Това е чисто търговска дейност. Винаги съм казвал, че Пристанище Варна има изключителни дадености за развитие. В частност терминал Варна – Запад има прекрасен потенциал за привличане на чужди инвестиции. Това е нещото, към което се стремим. Мисля, че макар и бавно, промените в положителна посока започнаха да се случват и Варна ще става все по-привлекателно място за развитие на икономиката, индустрията и логистиката.
