Векът на адмирала: 99 години от рождението на адм. Иван Добрев

От Димитър КОПРИВЛЕНСКИ, Блиц

На моите над 80 лазарника почувствах празноти в познанията ми за щастието. Откъде идва, как се мери… Алкохолът си има градуси, златото – карати, а щастието – съвсем на едро, в степени! Защото от доста време силно, упорито, приятно… си общувам виртуално с последния голям, истински, заслужил, типичен… военачалник от кохортата на Българската народна армия адмирал Иван Добрев. Настоявам да припомня имената на ген.-полк. Христо Добрев, ген.-полк. Велко Палин, ген.-полк. Кирил Косев, ген.-полк. Атанас Семерджиев, ген.-лейт. Димитър Тодоров, арм. ген. Добри Джуров… И нека друг каже две подобни днешни имена!От стъкления балкон на прекрасната ми панелка редовно рея поглед точно на север. Там са паркхотел “Москва”, руското посолство и само на стотина метра, прозорецът на адмирала. Когато за миг хвърлих поглед от него на юг, съзрях бялото панелно море на Дианабад. Затуй сега, може би, ми е толкова лесно виртуозно да си виртуалствам с адмирала. Позовавам се и на Бабавангината телепатия. Гледам да не досаждам. Пък и тази карантина. Картинка карамелена, кадифена.

Снимка: В. Мусински, Фейсбук

Пътувам към все същата Дънова махала. И си мисля как да кажа на Благовеста Карнобатлова-Добрева, съпругата на адмирал Добрев, че той е един щастлив човек, като мен. Защо, ще ме попита тутакси, разбира се, тя. А отговорът ми отдавна е готов. Защото до него цял живот стои, над него и днес денонощно като орлица бди тя, оперната примадона, пяла в Ла Скала, и заедно с Николай Гяуров, заслужилата, народната артистка, професор…

Може естествено, и без всички тези титли. С мен не е така. Важното, животоспасяващото в тъжното и страшното ни, наричано демократично днес, до човека да стои добър и верен, писателят Иван Вълов уточнява – “проверен приятел”. Навярно затова са били терзанията ми за щастието. И с мен, в личен план, е същото. Уж нищо работа, една жена до човека, и ето ти щастието.

Смяна на вахтите

Така е озаглавил адмирал Добрев втората си книга. Открих я миналата година, в началото на лятото. Точно година след първото ми гостуване в дома му. И я четох цяло лято. На ден по 2-3 страници. Седях на кея в Поморие, гледах отсреща брега и чувах гласа на адмирала, сякаш седнал до мен: “Атия аз я построих…” Комай не остана помориец около моя набор, комуто да не съм дал книгата за единствените на територията на България бойни пускове с оперативно-тактически ракети.

Помощник-ръководител на фронтовото учение, който определя район на стартовите позиции близо до селата Ясна поляна и Веселие, целите – в морето срещу Шабла, наблюдение, отцепление…, е командващият Военноморския флот, тогава вицеадмирал Иван Добрев. Черно море е в неговите ръце.

На ден по две-три, четири до пет страници. Така се чете хубавата книга. За да й се наслаждава човек по-дълго. Ама книга, ама автор, ама стил… “На нас след победата на Девети септември 1944 г. не ни остана време нито да помислим, нито да избираме какви да ставаме… А роденият да плава по море не може нито да ходи, нито да се вози, нито да лети – той трябва да плава!” и още след уводните страници започва художествената история първо на родното гагаузко Кичево, сетне на нелегалната борба с царския фашизъм…

И най-накрая – гордата сага за оморячването, за израстването, укрепването и пътя към върховете на българския Военноморски флот. Някъде и в множествено число, но винаги и навсякъде в първо лице. Моряк, и то първият моряк, да разказва за морето е една истинска, хубава сага.

Цялата книга гъмжи от имена на известни български военни и държавни дейци: Денчо Знеполски, Делчо Симов, Андон Шопов, Георги Момеков, Кунчо Патев, Панайот Каракачанов, Кирил Косев, Кирил Халачев, Иван Врачев, Щерю Атанасов… И с всички адмирал Иван Добрев е на “ти”. Заедно с помощник-командира на Военното училище е и на новогодишната вечер на офицерския бал. “След три години танци под куршумите партизанският майор Иван Добрев представя тук своите другари партизани. И чува думите на полковник Боян Българанов, отправени към все още изцяло стария, “на Негово величество” кадър: “Ваш дълг, господа офицери, е като специалисти да отдадете силите си за изпълнение на задачите на Отечествения фронт…!”

Звездни пътища

Това пък е първата му книга, издадена през 1987 г., две години преди “Смяна на вахтите”. И двете излизат във ведомственото Военно издателство. Това е другата заслуга на автора адмирал Иван Добрев. Днешният кмет на столичната община “Изгрев” д-р Делян Георгиев неведнъж е твърдял, че освен да правиш добри неща, трябва и да ги показваш на хората. А освен големите усилия, изпитания, тревоги…, които му струва животът, той съумява и да го опише. Изключително интересно, увлекателно, сбито, майсторски, дори по-добре от професионален писател. За да предизвика нови възторжени отзиви и похвали.

Изкушавам се да предам само един много важен детайл. Днес българската русофобия придобива нови висоти. Да се чуди човек кого да праща на психолог – народа или управника! Новият ми по-голям брат продължава една учебна артилерийска гилза да не ни дава, та поне натовските стандарти да тренираме. Предплатихме едни самолети с олимпийски цени и изпреварване.

А ето как България обновява и гради военния си флот, описано от адмирал Добрев. През август 1947 г. официална делегация начело с Георги Димитров и в състава си с началника на Щаба на войската генерал-майор Иван Кинов, командващия Морските войски капитан втори ранг Кирил Халачев в Москва води преговори с министъра на отбраната на СССР маршал Н. Булганин, началника на ГЩ на Съветската армия маршал Василевски… Обсъжда се първата програма за изграждането на народния Военноморски флот на България.

Преговорите са на привършване. Нашите са доволни, смятат за задоволени дори най-смелите им очаквания. Дано само правителството на Съветския съюз утвърди договореното. И се готвят за завръщане. Тогава, в късната вечер на 10.VIII при пълна секретност и най-неочаквано… делегацията е приета от Сталин. “По това време авторитетът на Сталин беше в своя апогей…”, записва по-късно вълнението и щастието си капитан II ранг Кирил Халачев. А до ранните зори на 11.VIII Сталин обсъжда с тях бъдещето на ВМФ на България. И лаконично разпорежда: “Че какво, дайте им три миноносеца! А колко подводници ви трябват? А каква авиация?”… И се шегува: “Ще им дадем “Бостън”, а след това ще обвиним американците, че ги въоръжават…”

Прочетете цялата статия на Димитър КОПРИВЛЕНСКИ в Блиц

Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент